Защо „X“ се използва за неизвестно
Въпреки че x е една от минимум употребяваните букви в британската (а и в българската) писменост, тя се среща в цялата международна поп просвета – от супергероите X-Men на Стан Лий до телевизионния сериал „ Досиетата Х “. Тя постоянно символизира нещо незнайно и основава атмосфера на тайнственост, която може да бъде привлекателна – ето да вземем за пример Илън Мъск и неговите компании SpaceX, Model X на Tesla, а в този момент и X като ново име на Twitter.
Може би сте осведомени с буквата х от часовете по математика. В доста задания по алгебра тя се употребява за незнайна големина. Но за какво използваме точно нея? Кога и къде е почнала тази традиция?
Хората, които се интересуват от история на математиката (да, има и такива…), оферират няколко разнообразни пояснения – някои се базират на превод, други показват по-скоро типографски генезис. Всяка от тези теории има своите преимущества, само че е мъчно да се каже сигурно по какъв начин х получава ролята си в актуалната алгебра.
Папируса „ Ринд “
Алгебрата през днешния ден е клон на математиката, в който благодарение на аритметиката се манипулират нереални знаци, с цел да се вземат решение разнообразни типове уравнения. Но доста антични общества са имали добре развити математически системи и знания и без символно записване.
Цялата антична алгебра е реторична. Математическите задания и решения са напълно изписвани с думи като част от дребна история, сходно на текстовите задания от началното учебно заведение.
Древноегипетските математици, които може би са най-известни с геометричните си достижения, са имали уменията да вземат решение елементарни алгебрични проблеми. В папируса „ Ринд “ книжовникът Ахмес употребява йероглифите, наречени „ аха “, с цел да отбелязя незнайната големина в задания си. Например в задача 24 се пита за цената на аха, в случай че аха плюс една седма от аха е равна на 19. „ Аха “ значи нещо като „ маса “ или „ купчина “.
Древните вавилонци от Месопотамия са употребявали доста разнообразни думи за незнайните – нормално думи, които значат дължина, широчина, повърхност или размер, даже в случай че самата задача не е била геометрична по природа. Един античен проблем включвал две незнайни, наречени „ първото сребърно нещо “ и „ второто сребърно нещо “.
Математическата и нейните техники се развиват ненапълно без значение в доста страни и на доста езици, а рестриктивните мерки в общуването не разрешават незабавното стандартизиране на нотацията. Въпреки това с течение на времето се постановат някои съкращения.
В една преходна фаза създателите към този момент стартират да употребяват някои алегорични обозначения, само че алгебричните хрумвания към момента са представяни най-вече риторично. Диофант Александрийски употребява синкопирана алгебра в огромното си произведение „ Аритметика “. Той назовава незнайното „ аритмос “ и употребява архаична гръцка писмен знак, сходна на s, с цел да означи незнайното.
Индийските математици вършат спомагателни алгебрични открития и създават това, което всъщност са актуалните знаци за всяка от десетичните числа. Един от изключително авторитетните индийски математици е Брахмагупта, чиито техники могат да се оправят с всяко квадратно уравнение. Обозначението, което употребява за незнайната променлива, е яватават. А когато са били нужни още променливи, той употребява началната сричка на имената на цветовете, да вземем за пример ка от калака (черен), я от яват тава (жълт), ни от нилака (син) и така нататък
Ислямските учени превеждат и съхраняват огромна част от гръцката и индийската просвета, която има голям принос за международните математически, научни и механически знания. Най-известният ислямски математик е ал-Хауаризми, чиято основополагаща книга „ Ал-джабр вал мукабала “ е в основата на актуалната дума „ алгебра “.
Една от теориите за произхода на х като маркер за незнайно в актуалната алгебра сочи към тези ислямски корени. Теорията твърди, че арабската дума, която се употребява за търсената големина, е била ал-шаюн, което значи „ нещо “, което е било кратко до признака за първия тон „ ш “. Когато испанските учени превеждат арабските математически трактати, те нямат писмен знак за звука „ ш “ и вместо това употребяват буквата за звука „ к “. Те показали този тон с гръцката писмен знак χ, която по-късно се трансформирала в латинското x.
Не е извънредно един математически израз да се появи посредством комплицирани преводи – тригонометричната дума „ синус “ стартира като хиндуистка дума за половин акомпанимент, само че посредством поредност от преводи в последна сметка идва от латинската дума „ sinus “, която значи залив. Въпреки това има някои доказателства, които слагат под подозрение теорията, че потреблението на х като незнайно е артефакт на испанския превод.
Испанската писменост включва буквата х, а в ранния каталонски език се употребяват няколко нейни акценти според от подтекста, в това число наречие, сходно на актуалното ш. Въпреки че звукът трансформира произношението си с течение на времето, към момента има следи от звука ш за х в португалския език, както и в мексиканския испански и в имената на някои географски места. По този метод испанските преводачи евентуално са могли да употребяват х, без да се постанова да прибягват първо до гръцкото χ, а по-късно до латинското х.
Освен това, макар че буквата може да е била употребена в математиката през Средновековието спорадично, това не е било редовно. В западните математически текстове през идващите няколко века към момента се употребяват разнообразни думи, съкращения и букви за същата цел.
Например в една типична задача в книгата по алгебра „ Sumario Compendioso of Juan Diez “, оповестена в Мексико през 1556 година, се употребява думата „ cosa “, която значи „ нещо “ или „ движимост “, с цел да показва незнайното.
Като че ли най-правдоподобното пояснение за актуалната приложимост на x би трябвало да се отдаде заслуженото на авторитетния френски академик Рене Декарт. В приложение към своя труд „ Дискусия “ през XVII век Декарт вкарва версия на аналитичната геометрия – в която алгебрата се употребява за решение на геометрични задания. За неустановени константи той избира първите няколко букви от писмеността, а за променливи – последните букви.
Въпреки че учените в никакъв случай няма да схванат сигурно, някои теоретици считат, че Декарт може да е избрал буквата х да се появява постоянно, защото печатарят е имал огромен ресурс от х заради нейната необичайност във френския език. Каквито и да са били аргументите, Декарт оказва огромно въздействие върху развиването на математиката, а трудовете му стават необятно публикувани.
Дори и произходът на х в алгебрата да е неразбираем, има някои случаи, в които историците знаят доста добре за какво се употребява. Х в Xmas като редуциране за Коледа несъмнено идва от гръцката писмен знак χ. Гръцката дума за Христос е Christos, която се написа χριστοσ и значи „ помазан “. Съотвтно χ се употребява като редуциране за Христос както в римокатолическите, по този начин и в източноправославните трудове, датиращи от XVI век.
Съществуват и някои контексти, в които х-ът е определен особено, с цел да отбелязя нещо незнайно или в допълнение, като да вземем за пример когато немският физик Вилхелм Рентген инцидентно открива рентгеновите лъчи през 1895 година
Но има и други случаи, в които учените могат единствено да гадаят за произхода на ролята на х, като да вземем за пример за какво на пиратките карти мястото на съкровището постоянно е маркирано с Х. А има и други контексти – като афинитета на Елон Мъск към буквата – които може би са просто въпрос на персонален усет.
