Филмови дейци молят Радев да наложи вето на новия закон
Въпреки че ръководещите от ГЕРБ одобриха въодушевено новият Закон за филмовата промишленост в сряда (а ръководителят на Комисията по просвета даже бе поздравен от американската посланичка), българската киногилдия не е удовлетворена от него. Повече от 100 кино дейци изпратиха Отворено писмо, в което молят президента Румен Радев да употребява своите пълномощия, с цел да наложи несъгласие на закона.
" В текста има нововъведения с изрично назадничав характер в прорез с европейските практики и процеса на основаване на високохудожествено кино... По създание, промените в ЗФИ нанасят тежки дълготрайни последствия за българското кино, тъй като съставляват фундаментална замяна на философията и правилата в закона, замяна, която превръща изкуството и културата от полезност в артикул . Европейската процедура и актуалните трендове във филмовата промишленост на страните-членки на Европейския съюз демонстрират тъкмо противоположното ", се споделя в писмото.
"... В промените видимо е заложена целта: срещата на фена с изкуството да е приоритет на държавната политика. Липсват, обаче, механизми за свястно реализиране на тази среща посредством просветителни цели и цели, както и на рамка за дейно програмиране на българско кино в другите канали за разпространяване.
Законът поставя под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите тласъци за задгранични продукции, осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния триумф. Така задачата на държавната културна политика се трансформира от образуване, образоване и културно извисяване в обслужване на всеобщия усет. В този си тип законът не противостои на ценностната рецесия в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор ", допълват филмовите дейци.
Сред подписалите се номинираният за " Оскар " Теодор Ушев, номинираната за Европейска кино премия документалистка Адела Пеева, неколкократният участник в селекцията на Кан Камен Калев, носителят на " Сребърна мечка " от Берлинале Георги Дюлгеров, лауреатът на огромната премия от Московския кинофестивал Ивайло Христов, носителката на " Златен леопард " от Локарно Ралица Петрова, селекционираната в " Сънданс " Майя Виткова, както и режисьори Иглика Трифонова, Анри Кулев, Весела Казакона, Мина Милева, Константин Божанов, Светла Цоцоркова, Светослав Овчаров, Димитър Коцев-Шошо, Драгомир Шолев и други, както и редица продуценти, артисти, оператори, шефове на фестивали у нас - общо над 120 имена.
Разбира се, това надалеч не са всички, които вършат филми у нас - както нормално, става дума за " два синода ".
" В текста има нововъведения с изрично назадничав характер в прорез с европейските практики и процеса на основаване на високохудожествено кино... По създание, промените в ЗФИ нанасят тежки дълготрайни последствия за българското кино, тъй като съставляват фундаментална замяна на философията и правилата в закона, замяна, която превръща изкуството и културата от полезност в артикул . Европейската процедура и актуалните трендове във филмовата промишленост на страните-членки на Европейския съюз демонстрират тъкмо противоположното ", се споделя в писмото.
"... В промените видимо е заложена целта: срещата на фена с изкуството да е приоритет на държавната политика. Липсват, обаче, механизми за свястно реализиране на тази среща посредством просветителни цели и цели, както и на рамка за дейно програмиране на българско кино в другите канали за разпространяване.
Законът поставя под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите тласъци за задгранични продукции, осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния триумф. Така задачата на държавната културна политика се трансформира от образуване, образоване и културно извисяване в обслужване на всеобщия усет. В този си тип законът не противостои на ценностната рецесия в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор ", допълват филмовите дейци.
Сред подписалите се номинираният за " Оскар " Теодор Ушев, номинираната за Европейска кино премия документалистка Адела Пеева, неколкократният участник в селекцията на Кан Камен Калев, носителят на " Сребърна мечка " от Берлинале Георги Дюлгеров, лауреатът на огромната премия от Московския кинофестивал Ивайло Христов, носителката на " Златен леопард " от Локарно Ралица Петрова, селекционираната в " Сънданс " Майя Виткова, както и режисьори Иглика Трифонова, Анри Кулев, Весела Казакона, Мина Милева, Константин Божанов, Светла Цоцоркова, Светослав Овчаров, Димитър Коцев-Шошо, Драгомир Шолев и други, както и редица продуценти, артисти, оператори, шефове на фестивали у нас - общо над 120 имена.
Разбира се, това надалеч не са всички, които вършат филми у нас - както нормално, става дума за " два синода ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ