Въпреки че това не е нещо, за което НАСА вероятно

Въпреки че това не е нещо, за което НАСА евентуално желае да мисли, галактическата организация има проекти за деяние при положение на гибел в космоса. Според астронавта и някогашен пълководец на Международната галактическа станция Крис Хадфийлд галактическата организация даже организира подготвителни „ симулации на гибелта “ с астронавти.

„ Ако някой почине при извънапаратна работа, първо ще го вкарам назад вътре “, споделя Хадфийлд за заключението си от едно такова упражнение. „ Вероятно щях да ги държа в скафандъра му под налягане; телата в действителност се разлагат по-бързо в скафандъра, само че ние не желаеме миризма на гниещо месо или изпускане на газове, това не е хигиенично. Така че бихме държали индивида в скафандъра и бихме го съхранили някъде на студено в станцията. “

На борда на Международната галактическа станция (МКС) казусът може да бъде решен относително бързо.

„ Последва окончателното предписание с останките, като Програмният офис на МКС ще дава отговор какво става с тях “, се споделя в напътствията на НАСА. „ Вариантите са лимитирани до връщане на останките към Земята по безвреден за тях метод или изгарянето им в атмосферата. “

Разбира се, желанията на екипажа, показани на НАСА, ще бъдат взети под внимание при положение на такава гибел. При по-дълги задачи – да вземем за пример до Марс – може да се наложи да се търсят и напълно други решения.

Бихте могли да изхвърлите тялото в космоса, трансформирайки някогашния си сътрудник в евентуално рисков галактически отпадък. Това обаче опонира на съглашението на Организация на обединените нации за понижаване на галактическия отпадък, което може да трансформира трогателното изпращане в интернационален проблем.

Една от другите възможности, препоръчана от проучвателен екип, основан от НАСА, е трупът да бъде прикован в торба към роботизирана ръка от външната страна на галактическия транспортен съд. Там тялото ще замръзне, след което ръката ще стартира да вибрира в торбата в продължение на 15 минути, до момента в който нежното тяло не се трансформира в дребни части. Водата се оставя да се изпари от торбата през вентилационен отвор, оставяйки в нея към 25 кг остатъци, които да се върнат на Земята.

Както споделя Сузане Вий-Масак от екологичната компания за погребения Promessa пред списание Vice: „ Всичко на кораба би трябвало да бъде доста минимално и деликатно претеглено и съхранено. Няма доста в допълнение място, тъй че в случай че имате тяло на мъртвец в цялостен растеж, къде ще го държите? “

За тази цел ще е належащо да има единствено толкоз чували за трупове, колкото са членовете на екипажа, минус един. Както споделя Вий-Масак, спомагателният чувал „ не би могъл да се изпълни “.

По отношение на процеса няма доста неща, които да са избрани – евентуално ще се стигне до разискване сред астронавтите на задачата и екипа на Земята, както и до желанията на самия астронавт. НАСА поставя огромни грижи да не замърсява други места в Слънчевата система и избира телата да бъдат кремирани, с цел да се унищожат всички земни микроби, в случай че тялото не бъде прибрано вкъщи от екипажа.

Ако това не е допустимо – да речем, че нещо се е случило с целия екипаж – може да се окаже, че те ще бъдат заровени или оставени на повърхността на Луната.

Ако бъдат оставени, няма да се разложат по този начин, както тук, на Земята. Ако умрат по време на лунния ден, бактериите в тялото ще стартират естествения развой на разграждане на тялото, в случай че приемем, че астронавтския костюм към момента го пази. Това обаче не би траяло дълго и не би било доста дейно, защото водата в тялото бързо би се изпарила в съвсем вакуумната среда. След като настъпи дългата лунна нощ (14 земни дни), трупът ще замръзне и бактериите ще спрат да работят, в случай че до тогава не са го създали. А без бактерии, меките тъкани се резервират и покойникът ще стартира да се трансформира в лунна мумия.

Без отбраната на земната атмосфера и магнитосфера радиацията би разградила тялото още повече, само че за доста по-дълъг интервал от време, като е допустимо да остави костите – спомен от случилото се, който да бъде открит след десетки милиони години.

Температурните съмнения на Луната, които варират от 127 °C денем до -173 °C през нощта, също биха оказали въздействие, като евентуално плътта би се раздрала, до момента в който замръзва и се размразява.

Едно заравяне, въпреки и да защищава от радиацията на повърхността, би подложило тялото на непрекъснати ниски температури, като евентуално мумифицираните остатъци ще останат непокътнати за известно време.

В последна сметка, в случай че ще умирате, евентуално най-хубавият вид е на Земята, където това не е логистичен призрачен сън за галактическите организации.