Тайната на сините очи
Въпреки че сините очи наподобяват студени и необятни, те носят своята харизма и прелест. Ето няколко обстоятелството за синеоките хора:
- Роговицата на светлооките хора е по-чувствителна от тази на хората с кафяви очи, също така хората със светли очи имат по-слаби светофилтри. Затова и жителите на северните страни имат най-вече сини и сиви очи, а на юг са с кафяви и черни очи, защото там е нужна по-голяма отбрана за очите от слънцето.
- Синеоките хора са романтици и мечтатели. Те непрекъснато мечтаят за същинската обич, само че рядко демонстрират дълбоки усеща за дълъг интервал от време. Те постоянно живеят в собствен фиктивен свят.
- Синеоките хора са раними и чувствителни, елементарно може да ги обидите и те одобряват всичко прекомерно прочувствено. За синеоките хора е особено лесното изпадане в меланхолия. Те имат огромни условия към сътрудниците си. Емоционалността на синеоките хора се показва освен в буйната им обич, само че и в мощната им ненавист.
- Синеоките хора са склонни да трансформират непрекъснато настроенията си и да демонстрират прищявки. Често те са раздразнителни и избухливи.
- Бързо се ориентират и се приспособяват. Сините очи са присъщи за хората на изкуството, за изобретатели и естети.
- Синеоките хора са чаровни. Харесва им да са постоянно ухажвани, те просто не могат да живеят без това.
Според американски учени гениите на хората могат да се познаят единствено по цвета на очите им. Специалистите от Университета в Луисвил са открили, че хората със сини очи са по-талантливи от хората с кафяви или черни очи, имат щастлива орис и огромни шансове за триумф в учението, професионалното развиване и любовта.
Ръководителят на проучването, професор Джоана Роув твърди, че хората със сини очи имат мощно развито стратегическо мислене и се оправят чудесно в спортове като хокей и голф.
Други учени от Университета в Копенхаген заключват, че всички синеоки имат общ предшественик, при настъпил прелом, се задействала разновидност в цвета на очите, за по-голяма резистентност към изменящата се среда.
Автор: Мария Узунова
