Изнасилванията бележат връх в скандинавските страни
Въпреки че са измежду страните с най-големи достижения в равенството сред половете, четири скандинавски страни (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция) имат тревожно висок растеж на изнасилванията, а оживелите от полово принуждение постоянно се провалят на делата, ръководени от техните правосъдни системи, оповестява ''Амнести Интернешънъл'' в отчет, оповестен през днешния ден.
Правосъдието за оживелите от обезчестяване в скандинавските страни разкрива, че неправилното законодателство, необятно публикуваните нездравословни легенди и половите стандарти са довели до ендемична безотговорност за изнасилвачите в района.
''Парадокс е, че скандинавските страни, които имат съществени данни за спазването на равенството сред половете, страдат от изненадващо високи равнища на изнасилване”, съобщи Куми Найдуо, общоприет секретар на Amnesty International.
''Социалната стигма и неналичието на доверие в правосъдната система постоянно са причина дамите и девойките да не оповестяват за офанзиви, а тези, които го вършат, постоянно се провалят на делата от безсмислени и предубедени правосъдни системи или остарели закони. Една оживяла ни показа, че в никакъв случай нямаше да заяви за изнасилването си, в случай че знаеше по какъв начин ще бъде третирана, а историята ѝ е типична за правосъдните системи, които са основани като че ли против оживелите от обезчестяване.
Въпреки че обстановката, пред която са изправени оживелите от изнасилването, не е идентична в четирите скандинавски страни, има смущаващи паралели сред тях, чиито системи на наказателно правораздаване подценяват, отхвърлят и безмълвно утвърждават половото принуждение против дами.
Първата стъпка към отбраната на дамите и девойките от обезчестяване е приемането и ефикасното използване на закони, основаващи се на единодушие, по отношение на половото принуждение, и има прогрес в тази област в последно време. Досега Швеция е единствената от четирите скандинавски страни, приели закон, учреден на единодушие, само че неотдавна Дания разгласи, че поддържа законодателството за единодушие, а във Финландия Министерството на правораздаването приготвя цялостна промяна на законодателството за половите закононарушения, която има за цел да „ ускори ролята на съгласието”.
Съгласно Истанбулската спогодба, утвърдена от всички скандинавски страни, изнасилването и всички други неконсенсусни актове от полов темперамент би трябвало да бъдат класифицирани като закононарушения. Въпреки това, законите във Финландия, Норвегия и Дания към момента не дефинират изнасилването по отношение на неналичието на единодушие. Вместо това те употребяват формулировка, учредена на това дали става дума за физическо принуждение, опасност или насила, или в случай че е открито, че жертвата не е била способна да се съпротивлява заради да вземем за пример сън или тежка интоксикация.
Имплицитното допускане в закона или на процедура, че жертвата дава единодушието си, тъй като не се е съпротивлявала физически, е надълбоко проблематично, защото „ неволната парализа “ или „ замразяването “ е приета от специалистите като доста постоянно срещан физиологичен и психически отговор на полово принуждение.
Този фокус върху съпротивата и насилието, а не върху единодушието, оказва въздействие освен върху докладването на обезчестяване, само че и върху по-широкото осъзнаване на половото принуждение, като и двете са основни аспекти за попречване на изнасилването и справяне с безнаказаността. Определението не обгръща всички случаи на обезчестяване и затова някои случаи не могат да бъдат осъдени като обезчестяване.
Всяка година към 50 000 дами във Финландия стават жертва полово посягане, в това число обезчестяване. Повечето от виновните за тези закононарушения в никакъв случай не са изправени пред съда. През 2017 година единствено 209 присъди бяха произнесени за обезчестяване.
Някои оживели споделили пред "Амнести Интернешънъл ", че са имали позитивен и подкрепящ опит с полицейската и правосъдната система. Други разказват по какъв начин неналичието на схващане отразява надълбоко вкоренените легенди за изнасилването и женската половост, които директно засягат достъпа до правораздаване.
В едно обезпокоително решение на районния съд, оценено от ''Амнести Интернешънъл'', един арбитър е оправдал обвинените при положение с многочислени причинители, казвайки: „ Фактът, че половият сътрудник споделя ''не, не искам” преди полов контакт или сред сношения, не постоянно е задоволителен сигнал за другото лице, че няма единодушие и предпочитание за продължение на секса. "
Интервюираните оживели разказват процеса като стресиращ, заплашителен и стигматизиращ, без значение от резултата в края на делото. Една от оживелите споделя: "На правосъдния развой си помислих и споделих на моя юрист, че в случай че знаех какво ще е се случи по-късно, в никакъв случай нямаше да оповестя за изнасилването. "
Стереотипите за равенството сред половете и митовете за обезчестяване поддържат настройките на доста хора в правосъдната система. Тези нездравословни настройки са отразени от един районен прокурор, който сподели пред ''Амнести Интернешънъл'': „ Имам доста случаи с прилични млади мъже, които са създали нещо неуместно в студентските си години. Не е елементарно да се осъди студент, който е пристигнал в този град, с цел да получи положително обучение и който се държи добре в съда. Бил е пийнал и възбуден и е направил нещо неуместно.''
Едно от позитивните развития през последните години, изтъкнати от няколко от оживелите, е високият стандарт на полицейските разпити. Като предписание тези, които дават отговор за провеждането на разпитите в случаи на полово принуждение, в това число обезчестяване, са подготвени експерти. Освен това правото на безвъзмезден юрист е значима и нужна поддръжка за жертвите по време на целия правосъден развой.
През 2018 година Швеция одобри нов закон за полови закононарушения, учреден на единодушието, който прави половият акт без единодушие закононарушение, както и вкарва ново закононарушение „ обезчестяване от небрежност''.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се направи оценка на цялостното влияние на тези промени в закона, явно това е значима стъпка за справяне с въпрос, който е необятно публикуван в шведското общество. Но смяната на закона няма да бъде задоволителна.
Правосъдието за оживелите от обезчестяване в скандинавските страни разкрива, че неправилното законодателство, необятно публикуваните нездравословни легенди и половите стандарти са довели до ендемична безотговорност за изнасилвачите в района.
''Парадокс е, че скандинавските страни, които имат съществени данни за спазването на равенството сред половете, страдат от изненадващо високи равнища на изнасилване”, съобщи Куми Найдуо, общоприет секретар на Amnesty International.
''Социалната стигма и неналичието на доверие в правосъдната система постоянно са причина дамите и девойките да не оповестяват за офанзиви, а тези, които го вършат, постоянно се провалят на делата от безсмислени и предубедени правосъдни системи или остарели закони. Една оживяла ни показа, че в никакъв случай нямаше да заяви за изнасилването си, в случай че знаеше по какъв начин ще бъде третирана, а историята ѝ е типична за правосъдните системи, които са основани като че ли против оживелите от обезчестяване.
Въпреки че обстановката, пред която са изправени оживелите от изнасилването, не е идентична в четирите скандинавски страни, има смущаващи паралели сред тях, чиито системи на наказателно правораздаване подценяват, отхвърлят и безмълвно утвърждават половото принуждение против дами.
Първата стъпка към отбраната на дамите и девойките от обезчестяване е приемането и ефикасното използване на закони, основаващи се на единодушие, по отношение на половото принуждение, и има прогрес в тази област в последно време. Досега Швеция е единствената от четирите скандинавски страни, приели закон, учреден на единодушие, само че неотдавна Дания разгласи, че поддържа законодателството за единодушие, а във Финландия Министерството на правораздаването приготвя цялостна промяна на законодателството за половите закононарушения, която има за цел да „ ускори ролята на съгласието”.
Съгласно Истанбулската спогодба, утвърдена от всички скандинавски страни, изнасилването и всички други неконсенсусни актове от полов темперамент би трябвало да бъдат класифицирани като закононарушения. Въпреки това, законите във Финландия, Норвегия и Дания към момента не дефинират изнасилването по отношение на неналичието на единодушие. Вместо това те употребяват формулировка, учредена на това дали става дума за физическо принуждение, опасност или насила, или в случай че е открито, че жертвата не е била способна да се съпротивлява заради да вземем за пример сън или тежка интоксикация.
Имплицитното допускане в закона или на процедура, че жертвата дава единодушието си, тъй като не се е съпротивлявала физически, е надълбоко проблематично, защото „ неволната парализа “ или „ замразяването “ е приета от специалистите като доста постоянно срещан физиологичен и психически отговор на полово принуждение.
Този фокус върху съпротивата и насилието, а не върху единодушието, оказва въздействие освен върху докладването на обезчестяване, само че и върху по-широкото осъзнаване на половото принуждение, като и двете са основни аспекти за попречване на изнасилването и справяне с безнаказаността. Определението не обгръща всички случаи на обезчестяване и затова някои случаи не могат да бъдат осъдени като обезчестяване.
Всяка година към 50 000 дами във Финландия стават жертва полово посягане, в това число обезчестяване. Повечето от виновните за тези закононарушения в никакъв случай не са изправени пред съда. През 2017 година единствено 209 присъди бяха произнесени за обезчестяване.
Някои оживели споделили пред "Амнести Интернешънъл ", че са имали позитивен и подкрепящ опит с полицейската и правосъдната система. Други разказват по какъв начин неналичието на схващане отразява надълбоко вкоренените легенди за изнасилването и женската половост, които директно засягат достъпа до правораздаване.
В едно обезпокоително решение на районния съд, оценено от ''Амнести Интернешънъл'', един арбитър е оправдал обвинените при положение с многочислени причинители, казвайки: „ Фактът, че половият сътрудник споделя ''не, не искам” преди полов контакт или сред сношения, не постоянно е задоволителен сигнал за другото лице, че няма единодушие и предпочитание за продължение на секса. "
Интервюираните оживели разказват процеса като стресиращ, заплашителен и стигматизиращ, без значение от резултата в края на делото. Една от оживелите споделя: "На правосъдния развой си помислих и споделих на моя юрист, че в случай че знаех какво ще е се случи по-късно, в никакъв случай нямаше да оповестя за изнасилването. "
Стереотипите за равенството сред половете и митовете за обезчестяване поддържат настройките на доста хора в правосъдната система. Тези нездравословни настройки са отразени от един районен прокурор, който сподели пред ''Амнести Интернешънъл'': „ Имам доста случаи с прилични млади мъже, които са създали нещо неуместно в студентските си години. Не е елементарно да се осъди студент, който е пристигнал в този град, с цел да получи положително обучение и който се държи добре в съда. Бил е пийнал и възбуден и е направил нещо неуместно.''
Едно от позитивните развития през последните години, изтъкнати от няколко от оживелите, е високият стандарт на полицейските разпити. Като предписание тези, които дават отговор за провеждането на разпитите в случаи на полово принуждение, в това число обезчестяване, са подготвени експерти. Освен това правото на безвъзмезден юрист е значима и нужна поддръжка за жертвите по време на целия правосъден развой.
През 2018 година Швеция одобри нов закон за полови закононарушения, учреден на единодушието, който прави половият акт без единодушие закононарушение, както и вкарва ново закононарушение „ обезчестяване от небрежност''.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се направи оценка на цялостното влияние на тези промени в закона, явно това е значима стъпка за справяне с въпрос, който е необятно публикуван в шведското общество. Но смяната на закона няма да бъде задоволителна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ