Летаргията на Запада пречи на Украйна
Въпреки че даването на западна поддръжка на Украйна означи някои забележителни триумфи, бавният ритъм на взимане на държавнически решения затрудни възползването от слабостите на Русия.
В известията на западните държавни управления по отношение на войната в Украйна се следи триумфализъм. Както съобщи началникът на Щаба на защитата адмирал сър Тони Радакин пред Комисията по защита на Камарата на общините на Обединеното кралство, през последните 18 месеца Русия е изразходвала към половината от бойната си мощност, което е резултат от украинската смелост и непрекъснатите доставки на оръжие от интернационалните сътрудници на Украйна. Успехите на разследващите служби на Съединени американски щати и Обединеното кралство в даването на ранно предизвестие за желанията на Русия, съчетани с единството и разширението на НАТО, способстват за чувството, че западните отбранителни институции освен вършат това, което е вярно, само че и го вършат добре.
Този оптимистичен роман е частично оневинен. Но войната в Украйна също по този начин разкри обилни дефекти в механизма на ръководство в столиците на НАТО и е жизненоважно те да бъдат отстранени, с цел да се подсигурява готовността на Алианса за бъдещи закани. Най-яркият минус е неспособността на сътрудниците на Украйна да оценят времето за осъществяване на решенията и мечтаните резултати от тях.
Този минус се оказа прекомерно " безценен " в актуалната атака на Украйна. Фактът, че Украйна ще би трябвало да премине в нахлуване до края на 2022 година, беше приет в оценки още през април същата година. Изискванията към качествата за такива интервенции стават явни от юли, а в отчетите до западните столици се показват ясни потребности от образование, съоръжение и поддръжка от септември. Въпреки че условията бяха известни и разбрани, решението за даване на тази поддръжка беше взето едвам през януари 2023 година, като осъществяването на тези решения към момента е в ранен стадий.
Ако решението за съоръжение и образование на украинските сили беше взето и изпълнено, когато му беше времето - през есента, Украйна щеше да има доста по-лесна задача при отвоюване на територията си.
Забавянето сред момента, в който се знаеше какво е належащо, и момента, в който съдружниците се съгласиха да го създадат, се оказа доста скъпо. Безпорядъкът измежду съветските сили през зимата на 2022-2023 година в резултат на безредна готовност и липса на подготвеност за водене на зимна военна акция ги направи уязвими при започване на 2023 година За благополучие на Украйна и нейните сътрудници, тази уязвимост беше удължена от нелепостта на военачалник Валерий Герасимов, който предприе недомислена серия от настъпателни интервенции, употребявайки незадоволително подготвени войски през целия февруари, забавяйки подготовката на съветската защита.
Решението за даване на съоръжение за настъпателни интервенции на Киев в средата на януари 2023 година обаче означаваше, че то стартира да идва едвам през февруари и март. След това украинските елементи имаха два месеца за образование, с цел да схванат по какъв начин да работят с оборудването, което е прекомерно къс интервал. От март нататък съветската защита в южната част на страната се трансформира от зараждаща се в страховита, защото украинците не бяха в офанзива и съветските сили имаха свободата и времето да подобрят укрепленията си. Поради това Украйна беше принудена да премине в нахлуване, преди частите ѝ да са изцяло готови, защото в противоположен случай задачата щеше да надвиши опциите на наличните сили. Ако решението за екипиране и образование на украинските сили беше взето и изпълнено, когато през есента бяха открити нужните условия, Украйна щеше да има доста по-лесна задача.
Некомпетентността на Русия при започването на настъпателни интервенции през януари 2023 година избави съдружниците на Украйна от цялостните последствия от тяхната колебливост. Украинската атака въпреки всичко може да успее. Но цената ѝ се увеличи внезапно поради летаргията на Запада. Ако това беше индивидуален образец, той можеше да се преглежда като разследване от комплицирани политически фактори. Но тази заспалост е характерност, а не неточност. Индикатори и предизвестия, че Украйна ще бъде нападната, доближиха до западните столици от юли 2021 година, като увереността се затвърди през септември. Към декември разследващите общности на Съединени американски щати и Обединеното кралство бяха задоволително уверени, с цел да създадат заключенията си обществено притежание, само че едвам през януари 2022 година бяха положени съществени старания за оборудването Украйна, като по това време обсегът на системите, които можеха да бъдат обезпечени с задоволително оставащо време, с цел да се предложи образование по тях, беше извънредно дребен.
Въпреки че Обединеното кралство се хвали с " доктрината за обединяване " и междуправителственото съдействие, във войната в Украйна се следи повече междуведомствена омраза, в сравнение с съдействие.
Неспособността да се разпознаят точките за взимане на решения рискува да сътвори съществени проблеми на Украйна и през 2024 година Масовото ползване на муниции от незадоволителните ресурси на НАТО беше явно от юни 2022 година Навсякъде оценките бяха ясни, че западните столици би трябвало да разширят производството на муниции и основни аварийни елементи като дула. Тук обаче неотложността, която се усети в министерството на защитата, не беше приета в цялото държавно управление. Във Англия, да вземем за пример, въпреки че отбранителното ведомство има пълномощията да закупува материали от интернационалния пазар, изпращайки английски пари в чужбина и отхвърляйки идния дефицит, нямаше съвсем никаква междуправителствена тактика за разширение на производството.
Лондон няма индустриална база за дула. Създаването на такава би могло да открие работни места за квалифицирани ковачи и да способства за осъществяването на държавната стратегия за " равнене на равнището ". Но такова мислене на държавно равнище до момента не е осъществено. Сега времето за премахване на тези дефекти рискува да бъде по-кратко от оставащите налични ресурси от муниции.
Би било елементарно да се обвинят политиците за тези проблеми. Те постоянно желаят да запазят пространството за взимане на решения. Но също по този начин се оказва, че държавните чиновници са основали илюзията за избор дълго време след момента, в който би трябвало да се вземат сериозни ограничения. От културна позиция западните държавни управления са прекарали десетилетия в писане на дълготрайни тактики и ръководство на дребни, краткосрочни рецесии като терористичните офанзиви. Изглежда, че институционалната памет за това по какъв начин да се координира оперативното равнище на войната е атрофирала. Тази болест е поправима, само че единствено в случай че признаем, че има проблем, който би трябвало да бъде решен. /БГНЕС
-------------------------------------------
Д-р Джак Уотлинг, Кралски институт на обединените служби (RUSI)
