Въпреки че филмите обичат да ни показват интензивни битки между

Въпреки че филмите обичат да ни демонстрират интензивни борби сред подводници, които се водят само под водата, този вид борби в действителност са извънредно редки. Всъщност толкоз редки, че в действителност единствено една-единствена подводница е потопена, до момента в който и тя, и нападателят й са се били под повърхността. Това се случва тъкмо в края на Втората международна война, в дуел сред английска и немска подводница, обвинена в превозване на свръхсекретни артикули до Япония.

Може да наподобява, че подводните дуели са много нормални, само че този вид битка в действителност е извънредно комплициран за осъществяване. Това частично е и повода потъването на U-864 да е толкоз доста събитие.

Всичко се случва през февруари 1945 година, единствено месеци преди войната в Европа публично да завърши. Двубоят се води сред две подводници – Venturer на Кралския флот и U-864 на Кригсмарине.

Venturer (на снимката) е английска подводница от V клас, пусната през май 1943 година Тя е дълга 62 метра, измества 740 тона, когато е потопена, и е въоръжена с четири 533 мм торпедни апарата. На повърхността дизелово-електрическото й задвижване разрешава оптималната скорост от 21 километра в час. Докато е потопена, тя към момента може да форсира до 19 к/ч. Venturer е атакуваща подводница, чиято работа е да търси цели, да ги унищожава и да избяга бързо без да се включва в продължителни борби.

V клас е сполучлив дизайн за подводници, само че HMS Venturer има едно изключително преимущество: неговият капитан Джими Ландърс. Ландърс е извънредно кадърен експерт, който е мощно почитан от екипажа си. Той има огромен разсъдък и податливост към математиката, която е потребна в подводната война за разгадаване на комплицираните калкулации, свързани с установяването на дистанцията, скоростта и посоката на придвижване на задачата.

Въпреки че работата му на борда на Venturer е първата му в подводница, той бързо се потвърди като популярен пълководец както на своя екипаж, по този начин и на машината. Преди срещата с U-864, Venturer, под командването на Ландърс, към този момент беше потопил четири кораба, в това число немска подводница.

Един от членовете на екипажа му сподели за Ландърс: „ Ние му се доверихме. Знаехме, че той е добър пълководец. Щяхме да отидем до края на Земята с него… тъй като беше толкоз добър. “

На противоположната страна на спора е U-864, 90-метров 1800-тонен звяр, планиран за интервенции, които изискват секване на океан и изобщо корабоплаване дълги дистанции. Тя е командвана от Ралф-Реймар Волфрам. През декември 1944 година подводницата напуща Кил, Германия, като част от интервенция Цезар – тайната задача на Германия да изпраща доставки до Япония, с цел да помогне на все по-отчайващото им състояние.

Тя носи 65 тона живак и редица чертежи, елементи и експерти, които се занимават с производството на реактивни самолети. След като напуща Кил, тя изпитва проблеми с шнорхела си и се наводнява, тъй че се насочи към Берген за ремонт. След като е поправена, тя към този момент отпътува за Япония. Но още веднъж пораждат проблеми, евентуално свързани с прескачане на мотора. Силен тракащ звук елементарно би могъл да бъде открит от хидрофони и по тази причина й е подредено да се върне в Берган за още ремонт.

Без германците да знаят, техните кодирани морски връзки са подслушвани от съдружниците, които знаят за свръхсекретната задача на U-864 и нейното жестоко местонахождение. Така Кралският флот изпраща HMS Venturer, с цел да откри и потопи U-864.

Подводница от същия клас като U-864

Venturer е изпратен до предстоящото местонахождение на U-864, само че екипажът не знае за последните механични проблеми на врага си. За страдание на U-864, нейното назад пътешестване до Берган щеше да я върне точно към Venturer. Когато английската подводница влезе в тази зона, Ландърс взема рискованото решение да изключи сонара си. Сонарът се употребява за тъкмо локализиране на плавателни съдове, само че можеше да бъде засечен от врага.

Вместо това Venturer ще разчита на своя хидрофон, доста по-стара и по-груба технология, която всъщност разрешава на оператора да слуша шумове отвън подводницата. Операторът на хидрофона чува чудноват звук, който в началото си намерения, че е мотор на цивилна лодка. Шумът, който съумява да чуе обаче в действителност е звукът на зле работещия мотор на U-864.

Подводницата се доближава към шума и вижда подводен шнорхел, който излиза от водата. Осъзнавайки, че това в действителност е задачата им, те безшумно я последват, с цел да изчака да изплува. Невероятно, само че Ландърс следва U-864, употребявайки единствено хидрофон – извънредно трудоемка задача.

U-864 открива, че ги наблюдават и стартира да се движи зигзагообразно през океана. Знаейки, че врагът няма да изплува на повърхността, Ландърс взема решение да опита да потопи подводницата, до момента в който тя е във водата и плува зигзагообразно.

По това време това е на практика неосъществим изстрел. Без да може да се види образно задачата, би било извънредно мъчно да се знае нейното разстояние, скорост и посока, което се утежнява още повече от усиленото й маневриране. Изчисленията, свързани с подобен изстрел, са просто умопомрачителни. Но капитанът и екипажът му съумяват да го създадат.

Предвиждайки бъдещите придвижвания на U-864, Ландърс подрежда изстрелването на четири торпеда. U-864 засича входящите торпеда и съумява да избегне първите три, само че до момента в който прави това, тя се насочва непосредствено към четвъртото.

U-864 потъва бързо, а всичките 73 души на борда умират. Тя пада на морското дъно 150 метра под повърхността и ще бъде открита чак през 2003 година

Venturer и нейният екипаж не престават да работят до края на Втората международна война. След войната тя е продадена на Норвегия, където е известна като HNoMS Utstein. След това е бракувана през 1964 година

Днес останките на U-864 съставляват сериозна заплаха за околната среда заради 65-те тона живак, които към момента са в корпуса й. Норвежкото държавно управление възнамерява да погребе останките с пясък и скали, с цел да предотврати вероятно замърсяване. Депутатът от консерваторите Ове Трелевик споделя пред Express: „ Това е екологична бомба, която рано или късно ще има огромни последствия за обществото “.

Бавно стоманените съдове на живака се разяждат и изпускат от отровното си наличие в околната вода.