Ваня Креймър - хъш от Новия свят
Ваня е неофициалният дипломат на България в Чикаго.
Ваня Креймър e хъш от Новия свят. Живее в Съединени американски щати от 21 години. Ваня Божилова среща съпруга си Дейвид Креймър в Чикаго. Историята й не е типично емигрантска, по-скоро е типично американската success story. В България работи като публицист - била е сътрудник на радио " Експрес " в Пловдив, по-късно е продуцент в утринния блок на Българска национална телевизия. И после се озовава в Чикаго.
Ваня & фамилия
" В България оставих кариера, с цел да дойда в Чикаго по обич. Първата ми работа в Съединени американски щати беше във верига книжарници Borders. Започнах там през октомври 2001-ва. Веригата беше известна с това, че наема хора в неравностойно обществено или физическо състояние, в това число и емигранти. Тогава не говорех толкоз добре британски. Там прекарах 2 години. После се роди Димитър, а Дейвид тогава пътуваше доста служебно. Той е чиновник в софтуерна компания и пътуваше често в Европа и Азия. Финансово бе безпричинно да продължа да работя, с цел да заплащам на бавачка да гледа детето. Така останах у дома много години. След това бе учредена телевизия BiT, в която бях продуцент 4 години. Повече от година работя в администрацията на нова и модерна болница. С това, което правя в Чикаго, съм безусловно привилегирована. Това се дължи на обстоятелството, че с Дейвид сме доста добър екип. Той обича да акцентира, че част от неговата кариера се дължи и на мен. Налагало се е поради работата му да се преместим в различен щат за една година и това му даде опция да прескочи няколко степени в корпоративната стълбица. Винаги съм го подкрепяла. Познавам дами, които не биха го създали. Тогава оставихме в Чикаго комфортен и комфортен дом, имах към този момент контакти с българската общественост. Хубаво е, че продължаваме да имаме вяра и двамата, че сме екип.
Синът ни се споделя Димитър не по моя самодейност. Бях уверена, че ще имаме щерка, и си бях намислила няколко имена. Предложението пристигна от Дейвид, който доста обичаше татко ми - уважението им бе взаимно. Баща ми Димитър се спомина през 2017-а. Детето доста се гордее с името си. Тук на никого не разрешава да му редуцират името или да му измислят прякори. Те, несъмнено, не го произнасят Димитър, а с британското Т, той ги поправя. В Америка не го знаят като Митко. Като беше дребен, споделяше - името ми е Димитър на британски, а Мите на български. Семейството постоянно ме поддържа в публичните ми интензивности, които никак не са малко и това води и до битови неудобства. Но и Дейвид, и Димитър - който към този момент е на 17 година, се гордеят с мен.
Ваня & " Магура "
В Чикаго постоянно съм била в позиция, в която не съм имала потребност от материална помощ. Тогава нямаше обществени медии и самотата, и изолацията доста ми тежаха. Поддържах връзка с България единствено по телефона и с имейли. Първо открих българи тук посредством църквата и посредством първия български културен център в Чикаго. Родителите ми, роднините ми в никакъв случай не са били саможиви, постоянно са помагали на другите. Никога не са се изолирали. Възпитаха ме в същото. Малко по малко започнах да оказвам помощ на емигранти с езика, с документи, с намиране на работа. Вършила съм и странни неща. Представяла съм се за юрист на закъсали българи, което е подсъдно. Посрещах новопристигнали. Разбира се, не съм единствената тук. Възпитана съм, в случай че мога, да оказа помощ, в случай че не мога - най-малко да не преча. Лошото е, че не мога да споделям не. Иво Иванов, известният в България публицист и публицист от Канзас, пък ме нарече неофициалния посланик на България в Чикаго. Така ме показал на един човек, който търсеше помощ и го пратил при мен. В най-тежките години за родината събирахме пари, играчки. Изпращахме ги посредством църквата в детски домове и болници в България. В по-ново време събрахме много средства за Хитрино. Помагаме и в тъжни случаи. Събирали сме пари за някой, който би трябвало да бъде заровен в България. В Чикаго към този момент има български погребални организации, а в гробище в северозападно предградие има български имот. Междувременно емигрантската група се разрасна много, а и хората към този момент нямат такава остра потребност от преводач. Има Гугъл преводач, второ - децата и внуците на емигрантите приказват към този момент превъзходен британски.
Българският културен център " Магура " е открит преди 6 години от Надя Желязкова, Станислав Станимиров и Валентина Лимов. Започват с два класа за проучване на български, школа по национални танци и изложения. През 2017-а центърът се реалокира на ново място и тогава бе открита и библиотека. Присламчих се към " Магура ", до момента в който работех в BiT. Харесах ги колко са дейни. И тримата са доста отворени и енергични - канят български артисти, писатели, художници. През 2017-а останах няколко месеца в България поради тежкото заболяване на татко ми и помагах на майка. Тогава пък доста ми липсваше Америка и се чудех по какъв начин да бъда още веднъж потребна на българската общественост. Започнах да групирам за библиотеката книги с подписи от наши писатели. По стичане на събитията - образованието ми е българска лингвистика, познавам някои от тях, с помощта на фейсбук се свързах с останалите и се прибрах в Чикаго с цялостен куфар с скъпи книги с посвещения за читателите. Сега съм член на борда на шефовете на " Магура ". Общо сме седем. Много постоянно организираме концерти и изложения. Първи в Съединени американски щати представихме книгите на Иво Иванов. Чикагската премиера на " Майката на щерка й " на надарената Даниела Петрова също се състоя първо при нас. Книгата е написана на британски, по-късно Даниела я издаде и на български. Пътуващата галерия " Различните деца на България " на фотографката Ана Йончева потегли от " Магура ". Снимките й са изключителни, Ани снима деца в инвалидни колички. С парите от продадените фотоси и дарения тя строи люлки за деца в инвалидни колички. В края на предходната година направихме фотоизложба, отдадена на пандемията в целия свят. Чудесна галерия - и тъжна, и радостна. " Магура " се устоя единствено от дарения и непринуден труд на българи. За май месец планираме богата стратегия. Заради положителната тактика по имунизирането в Съединени американски щати животът малко по малко стартира да се връща в нормалното русло. Тогава ще излъчим на нашата фб страница концерт на " Мистерията на българските гласове ", с цел да съберем 4000 $ за нови носии на състава. Свързахме групата с тукашно музикално учебно заведение, където дават онлайн уроци по пеене. Имаме и театрална натрупа " Розова котловина ", управлява я артистът и режисьор Златомир Молдовански. Трупата слага на чикагска сцена модерни български пиеси на британски. Горда съм, че първата пиеса на Захари Карабашлиев " Неделя вечер " мина през януари 2020-а при извънреден триумф. Получиха се чудесни рецензии, които окуражиха младите артисти. В момента в Америка театралните прояви са към момента замразени и Молдовански постави в Габровския спектакъл " Любовни истории " - пиеса, написана особено от Иво Сиромахов за трупата " Розова котловина ". Премиерата беше преди месец и е предходна в Габрово при добър триумф макар пандемията. „
Ваня & избори
" Имаш право на България " доби огромна виртуална известност измежду българите по света. В основата на мотивационната акция за гласоподаване в парламентарните избори са Ваня, Станислав Русев и Христо Димитров. " Първо мислехме да създадем някакъв афиш, който да разлепим в Чикаго на " българските места ". Но концепцията прерасна в акция ", споделя Ваня. Свързва се с рекламната организация The Smarts, притежателят й Радослав Бимбалов отхвърля възнаграждение. Страхотните афиш и клип са направени в София pro bono за сънародниците ни в чужбина. Плакатът бе качен в интернет на отворена платформа и българи от Лос Анжелис до Нова Зеландия го разпечатаха за изборите.
" Тази година още преди изборите се усети доста по-голяма сила и предпочитание за гласоподаване. И това се потвърди на 4 април. Причината са и митингите в България през лятото. Българската общественост в Америка е по-различна от общностите в Европа. Дължи се най-много на отдалечеността. Много по-рядко хората пътуват към родината - поради късите отпуски и скъпите билети. Българите тук доста по-малко зависят от законодателството в България. За разлика от Европейски Съюз стажът тук не се признава за пенсия в България и противоположното. Но през миналата пандемична година много неща се трансформираха. Хората схванаха до какво води некомпетентното и корумпирано българско държавно управление. Много фамилии пострадаха, починаха техни близки в България. Моя позната единствено за седмица загуби татко си и чичо си, и то по времето, в което не можеше да пътува към България. Това посъбуди нашите сънародници, които са по-дистанцирани. Кампанията " Имаш право на България " ги убеди, че в XXI век ние, българските емигранти, имаме право. Светът е световен, връзките са доста по-лесни. Днес сме тук, на следващия ден може да сме в Пазарджик. "
На 4 април над 3000 души са гласували в Чикаго. На изборите през 2017-а - 1700 души. А в " Магура ", където бе една от трите чикагски секции, гласоподавателите са 819 (най-високата численост в САЩ). Вотът повтаря желанията на българите по света - първи е " ИТН ", следван от Демократична България, " Възраждане ", ГЕРБ, " Републиканци за България ". ..
Ваня & ваксини
" Или вярваш в науката, или вярваш в шамани. Или вярваш в закона, или вярваш, че си хитрец и можеш да излъжеш. Въпреки че световната здравна общественост в огромна степен първоначално се провали в ръководството на пандемията, избрах да имам вяра в науката и на лекарите. За мен няма друго решение - ограниченията би трябвало да се съблюдават и това даде резултат. Смъртността в Съединени американски щати спадна. Вярвам и във имунизациите. От 8 януари съм имунизирана и около фейсбук интензивността ми станах посредник за имунизациите към здравната работа на кметството в Чикаго. Включих се в така наречен съвет на новите американци, който осведоми искащите и колебаещите се да се имунизират. Обясняваме какво са имунизациите, по какъв начин бяха основани, за какво са значими, къде могат да се имунизират. Колeжка от BiT - Елена Хотинова, e пиар на здравния департамент в Чикаго и тя ме предложи. Два пъти месечно имаме онлайн срещи, в които ни осведомят за всички новости, свързани с имунизациите, и за методите, по които може да се стигне до общностите. Вече 21 години съм в Чикаго, само че всеки ден се случва нещо, което ме изненадва. Целият чикагски хайлайф - артисти, изтъкнати готвачи, блус музиканти, " Чикаго булс ", рапъри, футболисти, са се свързали с общината в Чикаго и са предложили да оказват помощ в информирането за изгодата от имунизациите. Тук акцията по малките екрани, радиата, вестниците, обществените медии е забележителна. Включвам се в доста фейсбук групи и осведомявам на български. Докато течеше имунизацията на възрастните и мъчно преносимите хора, пишех в съответните групи по какъв начин и с кого да се свържат, предоставях контакти. Проектът се назовава Protect Chicago Plus - безусловно " Да запазим Чикаго плюс ". Плюс това сме ние, емигрантите, бежанците. Всички брошури на акцията към този момент ги има и на български. Това се случва за първи път. Българите тук не сме милионна общественост като поляците, украинците, китайците и корейците. Ние сме сред 100 000 и 200 000. Който отиде да се имунизира в който и да е център в щата и не знае британски, получава превод. В телефон с езикова линия, натиска 5 и му дават указания на български. На глупави въпроси не ми се е налагало да давам отговор, само че на обидни - да. Например подобен ми зададе човек, който познавам и доста почитам. Още от януари пишех всеки ден по какъв начин се усещам след имунизацията, правех го не от възприятие за предимство или егоизъм, а тъй като бях една от първите и беше значимо съгласно мен да описвам. Та той ми вика: виждам какво пишеш във фейсбук, само че ми кажи в действителност по какъв начин се чувстваш? Дълбоко ме засегна. Подозираше ме, че неистина. Недоверието ме потресе. А най-често задаваният въпрос е какъв брой ми заплащат. Омръзна ми да давам отговор, че нищо не ми заплащат. "
В новото време хъшовете не са мъченици и страдалци. Но са не по-малко родолюбиви. Ваня Креймър от Пазарджик върви смело по своя път и добавя новата история на българите в Чикаго.
Ваня Креймър e хъш от Новия свят. Живее в Съединени американски щати от 21 години. Ваня Божилова среща съпруга си Дейвид Креймър в Чикаго. Историята й не е типично емигрантска, по-скоро е типично американската success story. В България работи като публицист - била е сътрудник на радио " Експрес " в Пловдив, по-късно е продуцент в утринния блок на Българска национална телевизия. И после се озовава в Чикаго.
Ваня & фамилия
" В България оставих кариера, с цел да дойда в Чикаго по обич. Първата ми работа в Съединени американски щати беше във верига книжарници Borders. Започнах там през октомври 2001-ва. Веригата беше известна с това, че наема хора в неравностойно обществено или физическо състояние, в това число и емигранти. Тогава не говорех толкоз добре британски. Там прекарах 2 години. После се роди Димитър, а Дейвид тогава пътуваше доста служебно. Той е чиновник в софтуерна компания и пътуваше често в Европа и Азия. Финансово бе безпричинно да продължа да работя, с цел да заплащам на бавачка да гледа детето. Така останах у дома много години. След това бе учредена телевизия BiT, в която бях продуцент 4 години. Повече от година работя в администрацията на нова и модерна болница. С това, което правя в Чикаго, съм безусловно привилегирована. Това се дължи на обстоятелството, че с Дейвид сме доста добър екип. Той обича да акцентира, че част от неговата кариера се дължи и на мен. Налагало се е поради работата му да се преместим в различен щат за една година и това му даде опция да прескочи няколко степени в корпоративната стълбица. Винаги съм го подкрепяла. Познавам дами, които не биха го създали. Тогава оставихме в Чикаго комфортен и комфортен дом, имах към този момент контакти с българската общественост. Хубаво е, че продължаваме да имаме вяра и двамата, че сме екип.
Синът ни се споделя Димитър не по моя самодейност. Бях уверена, че ще имаме щерка, и си бях намислила няколко имена. Предложението пристигна от Дейвид, който доста обичаше татко ми - уважението им бе взаимно. Баща ми Димитър се спомина през 2017-а. Детето доста се гордее с името си. Тук на никого не разрешава да му редуцират името или да му измислят прякори. Те, несъмнено, не го произнасят Димитър, а с британското Т, той ги поправя. В Америка не го знаят като Митко. Като беше дребен, споделяше - името ми е Димитър на британски, а Мите на български. Семейството постоянно ме поддържа в публичните ми интензивности, които никак не са малко и това води и до битови неудобства. Но и Дейвид, и Димитър - който към този момент е на 17 година, се гордеят с мен.
Ваня & " Магура "
В Чикаго постоянно съм била в позиция, в която не съм имала потребност от материална помощ. Тогава нямаше обществени медии и самотата, и изолацията доста ми тежаха. Поддържах връзка с България единствено по телефона и с имейли. Първо открих българи тук посредством църквата и посредством първия български културен център в Чикаго. Родителите ми, роднините ми в никакъв случай не са били саможиви, постоянно са помагали на другите. Никога не са се изолирали. Възпитаха ме в същото. Малко по малко започнах да оказвам помощ на емигранти с езика, с документи, с намиране на работа. Вършила съм и странни неща. Представяла съм се за юрист на закъсали българи, което е подсъдно. Посрещах новопристигнали. Разбира се, не съм единствената тук. Възпитана съм, в случай че мога, да оказа помощ, в случай че не мога - най-малко да не преча. Лошото е, че не мога да споделям не. Иво Иванов, известният в България публицист и публицист от Канзас, пък ме нарече неофициалния посланик на България в Чикаго. Така ме показал на един човек, който търсеше помощ и го пратил при мен. В най-тежките години за родината събирахме пари, играчки. Изпращахме ги посредством църквата в детски домове и болници в България. В по-ново време събрахме много средства за Хитрино. Помагаме и в тъжни случаи. Събирали сме пари за някой, който би трябвало да бъде заровен в България. В Чикаго към този момент има български погребални организации, а в гробище в северозападно предградие има български имот. Междувременно емигрантската група се разрасна много, а и хората към този момент нямат такава остра потребност от преводач. Има Гугъл преводач, второ - децата и внуците на емигрантите приказват към този момент превъзходен британски.
Българският културен център " Магура " е открит преди 6 години от Надя Желязкова, Станислав Станимиров и Валентина Лимов. Започват с два класа за проучване на български, школа по национални танци и изложения. През 2017-а центърът се реалокира на ново място и тогава бе открита и библиотека. Присламчих се към " Магура ", до момента в който работех в BiT. Харесах ги колко са дейни. И тримата са доста отворени и енергични - канят български артисти, писатели, художници. През 2017-а останах няколко месеца в България поради тежкото заболяване на татко ми и помагах на майка. Тогава пък доста ми липсваше Америка и се чудех по какъв начин да бъда още веднъж потребна на българската общественост. Започнах да групирам за библиотеката книги с подписи от наши писатели. По стичане на събитията - образованието ми е българска лингвистика, познавам някои от тях, с помощта на фейсбук се свързах с останалите и се прибрах в Чикаго с цялостен куфар с скъпи книги с посвещения за читателите. Сега съм член на борда на шефовете на " Магура ". Общо сме седем. Много постоянно организираме концерти и изложения. Първи в Съединени американски щати представихме книгите на Иво Иванов. Чикагската премиера на " Майката на щерка й " на надарената Даниела Петрова също се състоя първо при нас. Книгата е написана на британски, по-късно Даниела я издаде и на български. Пътуващата галерия " Различните деца на България " на фотографката Ана Йончева потегли от " Магура ". Снимките й са изключителни, Ани снима деца в инвалидни колички. С парите от продадените фотоси и дарения тя строи люлки за деца в инвалидни колички. В края на предходната година направихме фотоизложба, отдадена на пандемията в целия свят. Чудесна галерия - и тъжна, и радостна. " Магура " се устоя единствено от дарения и непринуден труд на българи. За май месец планираме богата стратегия. Заради положителната тактика по имунизирането в Съединени американски щати животът малко по малко стартира да се връща в нормалното русло. Тогава ще излъчим на нашата фб страница концерт на " Мистерията на българските гласове ", с цел да съберем 4000 $ за нови носии на състава. Свързахме групата с тукашно музикално учебно заведение, където дават онлайн уроци по пеене. Имаме и театрална натрупа " Розова котловина ", управлява я артистът и режисьор Златомир Молдовански. Трупата слага на чикагска сцена модерни български пиеси на британски. Горда съм, че първата пиеса на Захари Карабашлиев " Неделя вечер " мина през януари 2020-а при извънреден триумф. Получиха се чудесни рецензии, които окуражиха младите артисти. В момента в Америка театралните прояви са към момента замразени и Молдовански постави в Габровския спектакъл " Любовни истории " - пиеса, написана особено от Иво Сиромахов за трупата " Розова котловина ". Премиерата беше преди месец и е предходна в Габрово при добър триумф макар пандемията. „
Ваня & избори
" Имаш право на България " доби огромна виртуална известност измежду българите по света. В основата на мотивационната акция за гласоподаване в парламентарните избори са Ваня, Станислав Русев и Христо Димитров. " Първо мислехме да създадем някакъв афиш, който да разлепим в Чикаго на " българските места ". Но концепцията прерасна в акция ", споделя Ваня. Свързва се с рекламната организация The Smarts, притежателят й Радослав Бимбалов отхвърля възнаграждение. Страхотните афиш и клип са направени в София pro bono за сънародниците ни в чужбина. Плакатът бе качен в интернет на отворена платформа и българи от Лос Анжелис до Нова Зеландия го разпечатаха за изборите.
" Тази година още преди изборите се усети доста по-голяма сила и предпочитание за гласоподаване. И това се потвърди на 4 април. Причината са и митингите в България през лятото. Българската общественост в Америка е по-различна от общностите в Европа. Дължи се най-много на отдалечеността. Много по-рядко хората пътуват към родината - поради късите отпуски и скъпите билети. Българите тук доста по-малко зависят от законодателството в България. За разлика от Европейски Съюз стажът тук не се признава за пенсия в България и противоположното. Но през миналата пандемична година много неща се трансформираха. Хората схванаха до какво води некомпетентното и корумпирано българско държавно управление. Много фамилии пострадаха, починаха техни близки в България. Моя позната единствено за седмица загуби татко си и чичо си, и то по времето, в което не можеше да пътува към България. Това посъбуди нашите сънародници, които са по-дистанцирани. Кампанията " Имаш право на България " ги убеди, че в XXI век ние, българските емигранти, имаме право. Светът е световен, връзките са доста по-лесни. Днес сме тук, на следващия ден може да сме в Пазарджик. "
На 4 април над 3000 души са гласували в Чикаго. На изборите през 2017-а - 1700 души. А в " Магура ", където бе една от трите чикагски секции, гласоподавателите са 819 (най-високата численост в САЩ). Вотът повтаря желанията на българите по света - първи е " ИТН ", следван от Демократична България, " Възраждане ", ГЕРБ, " Републиканци за България ". ..
Ваня & ваксини
" Или вярваш в науката, или вярваш в шамани. Или вярваш в закона, или вярваш, че си хитрец и можеш да излъжеш. Въпреки че световната здравна общественост в огромна степен първоначално се провали в ръководството на пандемията, избрах да имам вяра в науката и на лекарите. За мен няма друго решение - ограниченията би трябвало да се съблюдават и това даде резултат. Смъртността в Съединени американски щати спадна. Вярвам и във имунизациите. От 8 януари съм имунизирана и около фейсбук интензивността ми станах посредник за имунизациите към здравната работа на кметството в Чикаго. Включих се в така наречен съвет на новите американци, който осведоми искащите и колебаещите се да се имунизират. Обясняваме какво са имунизациите, по какъв начин бяха основани, за какво са значими, къде могат да се имунизират. Колeжка от BiT - Елена Хотинова, e пиар на здравния департамент в Чикаго и тя ме предложи. Два пъти месечно имаме онлайн срещи, в които ни осведомят за всички новости, свързани с имунизациите, и за методите, по които може да се стигне до общностите. Вече 21 години съм в Чикаго, само че всеки ден се случва нещо, което ме изненадва. Целият чикагски хайлайф - артисти, изтъкнати готвачи, блус музиканти, " Чикаго булс ", рапъри, футболисти, са се свързали с общината в Чикаго и са предложили да оказват помощ в информирането за изгодата от имунизациите. Тук акцията по малките екрани, радиата, вестниците, обществените медии е забележителна. Включвам се в доста фейсбук групи и осведомявам на български. Докато течеше имунизацията на възрастните и мъчно преносимите хора, пишех в съответните групи по какъв начин и с кого да се свържат, предоставях контакти. Проектът се назовава Protect Chicago Plus - безусловно " Да запазим Чикаго плюс ". Плюс това сме ние, емигрантите, бежанците. Всички брошури на акцията към този момент ги има и на български. Това се случва за първи път. Българите тук не сме милионна общественост като поляците, украинците, китайците и корейците. Ние сме сред 100 000 и 200 000. Който отиде да се имунизира в който и да е център в щата и не знае британски, получава превод. В телефон с езикова линия, натиска 5 и му дават указания на български. На глупави въпроси не ми се е налагало да давам отговор, само че на обидни - да. Например подобен ми зададе човек, който познавам и доста почитам. Още от януари пишех всеки ден по какъв начин се усещам след имунизацията, правех го не от възприятие за предимство или егоизъм, а тъй като бях една от първите и беше значимо съгласно мен да описвам. Та той ми вика: виждам какво пишеш във фейсбук, само че ми кажи в действителност по какъв начин се чувстваш? Дълбоко ме засегна. Подозираше ме, че неистина. Недоверието ме потресе. А най-често задаваният въпрос е какъв брой ми заплащат. Омръзна ми да давам отговор, че нищо не ми заплащат. "
В новото време хъшовете не са мъченици и страдалци. Но са не по-малко родолюбиви. Ваня Креймър от Пазарджик върви смело по своя път и добавя новата история на българите в Чикаго.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ