Учени откриха нова теория за строежа на пирамидите в Египет
Строителството на Великата пирамида в Гиза продължава да бъде едно от най-големите провокации за науката и историята, защото не са непокътнати модерни на епохата писмени източници, които да разказват съответните техники за издигане на монумента. Известно е, че пирамидата на фараона Хуфу(Хеопс) е издигната преди към 4500 години и се състои от над 2,3 милиона каменни блока, някои от които доближават тегло от 50–60 тона.
Класическите хипотези, преобладаващи десетилетия наред, залагат на външни рампи и последователно надграждане на структурата. Макар сходни модели да са разумни на доктрина, археолозите и инженерите от дълго време показват, че те мъчно изясняват скоростта на градежа, оценена на към 20–25 години, както и неналичието на археологически следи от великански рампи към платото в Гиза.
Ново проучване, оповестено в научното списание Nature , предлага различен модел, основан на потреблението на вътрешна система от противотежести и механизми, сходни с макари, вградени в самата конструкция на пирамидата. Авторът на изследването, доктор Саймън Андреас Шойринг от Weill Cornell Medicine в Ню Йорк, употребява физически и инженерни калкулации, с цел да покаже, че сходна система би разрешила извънредно дейно покачване на каменните блокове – в оптимални условия даже с движение от един блок в минута.
Според разбора, вместо всеобщо изтегляне с човешка мощ, строителите са могли да употребяват плъзгащи се противотежести, които при втурване генерират подемна мощ за издигане на каменните детайли към по-високите равнища. В този подтекст някои добре познати вътрешни пространства на пирамидата получават ново пояснение. Голямата изложба и Възходящият проход са прегледани като наклонени канали, по които е допустимо да са се движели противотежести, до момента в който Преддверието, дълго време считано за чисто предпазен архитектурен детайл, е интерпретирано като основна част от подемния механизъм, сходен на макара.
Изследването се вписва в по-широк подтекст от модерни научни старания за преоценка на строителните технологии в Древен Египет. През последните години археологически находки, като папирусите от Уади ел-Джарф, документиращи логистиката на превозване на варовик по Нил, демонстрираха, че египтяните са разполагали с извънредно добре проведена инфраструктура и инженерни знания. Новият модел добавя тази картина, като допуска, че Великата пирамида е изграждана „ от вътрешната страна на открито “ – към вътрешно ядро, в което скритите механизми са разрешавали точно и бързо надграждане с напредването на градежа.
Макар хипотезата да предстои на спомагателни инспекции и да не изключва изцяло потреблението на рампи, тя предлага безапелационно пояснение за комбинацията от мащаб, скорост и инженерна точност, с която е повдигнат най-известният монумент на античния свят.
