Василка Петрова-Хаджипапа: Всеки намира в поезията едно огледало на живота си
Външният свят е някакъв тип фон. Поезията е там, където се разхождаме из пейзажите на нашите души. Вярвам, че всеки четец намира в поезията едно огледало и на своя живот. „ Огледални вселени “ е новата книга с определени и нови стихове на поетесата и преводач Василка Петрова-Хаджипапа. Тя гостува в предаването " Артефир " и показа:
Огледалните вселени
" Мисля, че те са между тях огледални. Аз така и така пребивавам в два свята, работя на два езика и на доста повече, само че в този случай аз мятам един взор във вероятното евентуално битие на различен свят, други вселени, където ние по различен метод съществуваме. Има и подобен миг в стихотворение – това беше и вдъхновението ми за заглавие. Това се оказа най-вярно, тъй като оглежда моята, а и вашата душа. "
Съдбовно натежали думи
" По начало моите стихотворения са написани в миг на неспокойствие. Вярвам също, че читателят е съавтор, сътворец. "
Чуждата езикова среда и традицията на кипърската лирика – въздействия?
" Поезията ми несъмнено не е повлияна от това. Аз пишех още от дете. Имах малко изявления в България. Първата си книга издадох в Кипър през 1983 година Това, което е залегнало надълбоко в мене, е българската лирика, традицията на българските ритми, традицията на българските рими. Безброй доста български стихотворения знам наизуст. Доста от тях сме превели със брачна половинка ми на гръцки език, които звучат доста покрай българския език. Може да съм повлияна от морето или от нещо средиземноморско като облик, като антична просвета... само че в никой случай от гръцката литература. "
Тази книга
" Стихотворенията са артикул на 12 години поетично ентусиазъм и поетично творчество. Когато в Кипър ме питат на какъв език са написани стихотворенията, не ми е елементарно да кажа, че множеството са написани на български. Но пред Българското радио мога да кажа, че като се изключи няколко, които не са влезнали в тази стихосбирка, стихотворенията са написани на български език. "
Пиша, дължа го на себе си " Това е доста значимо, тъй като, макар че литературата доближава до доста хора и че това е част от публичното схващане, това е хор от доста гласове – един многогласен хор е литературата. За да излезе този глас в този хор, това е доста надълбоко персонално надникване в кладенеца на душата – доста надълбоко и някой път доста мъчително. "
Вече желая да пребивавам постепенно " Има подобен миг в живота на индивида. След прекомерно интензивно всекидневие – бях потопена в една буря от думи и хора... Вече съм свободен човек, навлязох във възрастта със здраве и с положително въодушевление и с към момента оптимистичен взор към света. Искам да пребивавам постепенно – като молитва съвсем, с цел да изживея още доста неща... "
За черните и белите моменти, за литературното говорене и автоцензурата, за смисъла на поезията и изкуството в света на индивида, за същинските полезности и вътрешните светове – чуйте повече от звуковия файл.
ЖаждаСлучва се
в пустиня бродещият пасажер,
жаден,
бистър извор да отминe,
взел го за мираж.
Снимки – персонален списък на Василка Петрова-Хаджипапа.
Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По обучение е лингвист, завършва немска и британска лингвистика в Софийския университет. От няколко десетилетия живее в Никозия дружно със брачна половинка си Христос Хаджипапас, прочут кипърски публицист. Посвещава живота си на преводаческа активност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, британски и съветски език, занимава се и с литературна и театрална рецензия. Заедно със брачна половинка си Христос Хаджипапас превежда и разгласява в Кипър и Гърция българска лирика и прозаичност. По техни преводи биват сложени в Кипър „ Опит за хвърчене “ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „ Последната нощ на Сократ “ на Ст. Цанев.
Малка антология на българската лирика, направена и преведена от двамата, е оповестена в кипърското литературно списание „ Неа Епохи “. Превела е редица модерни български поети и прозаици на гръцки, оповестени в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за спектакъл.
Първата ѝ книга със стихове „ Глътка въздух “ е оповестена през 1983 година в Кипър на гръцки език, въпреки че огромна част от стиховете са писани в България. През 2003 година е оповестена от издателство „ Балкани “ книгата ѝ „ Отложен живот “, съдържаща извън нормалните за нея екзистенциални и метафизичен рефлексии и размишления върху ориста на хората като „ емигранти “ на тази земя.
Следващата стихосбирка „ Орехови думи “ е издадена през 2009 година от Издателство " Пламък ". Същата година разгласява в Кипър стихосбирката „ Единствената дума “. Нейни стихотворения са превеждани на британски, италиански, френски, албански и турски език, показана е в голям брой кипърски, гръцки, български и други антологии, в това число международни.
Огледалните вселени
" Мисля, че те са между тях огледални. Аз така и така пребивавам в два свята, работя на два езика и на доста повече, само че в този случай аз мятам един взор във вероятното евентуално битие на различен свят, други вселени, където ние по различен метод съществуваме. Има и подобен миг в стихотворение – това беше и вдъхновението ми за заглавие. Това се оказа най-вярно, тъй като оглежда моята, а и вашата душа. "
Съдбовно натежали думи
" По начало моите стихотворения са написани в миг на неспокойствие. Вярвам също, че читателят е съавтор, сътворец. "
Чуждата езикова среда и традицията на кипърската лирика – въздействия?
" Поезията ми несъмнено не е повлияна от това. Аз пишех още от дете. Имах малко изявления в България. Първата си книга издадох в Кипър през 1983 година Това, което е залегнало надълбоко в мене, е българската лирика, традицията на българските ритми, традицията на българските рими. Безброй доста български стихотворения знам наизуст. Доста от тях сме превели със брачна половинка ми на гръцки език, които звучат доста покрай българския език. Може да съм повлияна от морето или от нещо средиземноморско като облик, като антична просвета... само че в никой случай от гръцката литература. "
Тази книга
" Стихотворенията са артикул на 12 години поетично ентусиазъм и поетично творчество. Когато в Кипър ме питат на какъв език са написани стихотворенията, не ми е елементарно да кажа, че множеството са написани на български. Но пред Българското радио мога да кажа, че като се изключи няколко, които не са влезнали в тази стихосбирка, стихотворенията са написани на български език. "
Пиша, дължа го на себе си " Това е доста значимо, тъй като, макар че литературата доближава до доста хора и че това е част от публичното схващане, това е хор от доста гласове – един многогласен хор е литературата. За да излезе този глас в този хор, това е доста надълбоко персонално надникване в кладенеца на душата – доста надълбоко и някой път доста мъчително. "
Вече желая да пребивавам постепенно " Има подобен миг в живота на индивида. След прекомерно интензивно всекидневие – бях потопена в една буря от думи и хора... Вече съм свободен човек, навлязох във възрастта със здраве и с положително въодушевление и с към момента оптимистичен взор към света. Искам да пребивавам постепенно – като молитва съвсем, с цел да изживея още доста неща... "
За черните и белите моменти, за литературното говорене и автоцензурата, за смисъла на поезията и изкуството в света на индивида, за същинските полезности и вътрешните светове – чуйте повече от звуковия файл.
ЖаждаСлучва се
в пустиня бродещият пасажер,
жаден,
бистър извор да отминe,
взел го за мираж.
Снимки – персонален списък на Василка Петрова-Хаджипапа.
Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По обучение е лингвист, завършва немска и британска лингвистика в Софийския университет. От няколко десетилетия живее в Никозия дружно със брачна половинка си Христос Хаджипапас, прочут кипърски публицист. Посвещава живота си на преводаческа активност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, британски и съветски език, занимава се и с литературна и театрална рецензия. Заедно със брачна половинка си Христос Хаджипапас превежда и разгласява в Кипър и Гърция българска лирика и прозаичност. По техни преводи биват сложени в Кипър „ Опит за хвърчене “ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „ Последната нощ на Сократ “ на Ст. Цанев.
Малка антология на българската лирика, направена и преведена от двамата, е оповестена в кипърското литературно списание „ Неа Епохи “. Превела е редица модерни български поети и прозаици на гръцки, оповестени в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за спектакъл.
Първата ѝ книга със стихове „ Глътка въздух “ е оповестена през 1983 година в Кипър на гръцки език, въпреки че огромна част от стиховете са писани в България. През 2003 година е оповестена от издателство „ Балкани “ книгата ѝ „ Отложен живот “, съдържаща извън нормалните за нея екзистенциални и метафизичен рефлексии и размишления върху ориста на хората като „ емигранти “ на тази земя.
Следващата стихосбирка „ Орехови думи “ е издадена през 2009 година от Издателство " Пламък ". Същата година разгласява в Кипър стихосбирката „ Единствената дума “. Нейни стихотворения са превеждани на британски, италиански, френски, албански и турски език, показана е в голям брой кипърски, гръцки, български и други антологии, в това число международни.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ