Петър Ганев: Еврото е само началото на трудните реформи
Световната банка ни класифицира в групата на страните с високи приходи
Въвеждането на еврото носи парична непоклатимост, само че няма автоматизирано да реши дълбоките структурни проблеми на България. Това съобщи в ефира на " Твоят ден " по NOVA старши анализаторът от Института за пазарна икономикаПетър Ганев. Според него страната навлиза в сериозен интервал, в който икономическият триумф ще зависи от дейни политики, а не от техническата промяна на валутата.
" Еврото не е избавител, а инструмент, който основава условия за ускорено развиване ", уточни икономистът. Той акцентира, че след отшумяването на страстите към прехода, на дневен ред би трябвало да застанат сериозните диалози за дълготрайните фискални и публични цели.
Края на емиграционния напън
България към този момент се приближава до прага от 70% от средноевропейските приходи. Според Петър Ганев това е психическата и икономическа граница, след която натискът за емиграция понижава и стартират да се усещат изгодите от по-високия стандарт. Световната банка към този момент класифицира страната като страна с високи приходи, което слага нови провокации пред образованието и опазването на здравето.
Капаните пред растежа
Въпреки оптимистичните прогнози, анализаторът предизвести за съществуване на " прегряване " в стопанската система, изключително в секторите на кредитирането и пазара на труда. Политическата неустойчивост и наличието на България в " сивия лист " за пране на пари остават съществени спънки пред задграничните вложители.
" Излизането от сивия лист е по-скоро техническа стъпка. То не взема решение автоматизирано проблемите с корупцията и върховенството на закона ", безапелационен е Петър Ганев. Той добави, че без устойчиво ръководство е невероятно да се водят поредни и дълготрайни политики.
Цел 2026 година
Амбицията на икономистите от ИПИ е през 2026 година България да се трансформира в най-бързо растящата стопанска система в еврозоната. За задачата обаче е належащо пренасочване на ресурсите към човешкия капитал и реализиране на измерими резултати в сфери като качеството на образованието (PISA) и продължителността на живота.
Въвеждането на еврото носи парична непоклатимост, само че няма автоматизирано да реши дълбоките структурни проблеми на България. Това съобщи в ефира на " Твоят ден " по NOVA старши анализаторът от Института за пазарна икономикаПетър Ганев. Според него страната навлиза в сериозен интервал, в който икономическият триумф ще зависи от дейни политики, а не от техническата промяна на валутата.
" Еврото не е избавител, а инструмент, който основава условия за ускорено развиване ", уточни икономистът. Той акцентира, че след отшумяването на страстите към прехода, на дневен ред би трябвало да застанат сериозните диалози за дълготрайните фискални и публични цели.
Края на емиграционния напън
България към този момент се приближава до прага от 70% от средноевропейските приходи. Според Петър Ганев това е психическата и икономическа граница, след която натискът за емиграция понижава и стартират да се усещат изгодите от по-високия стандарт. Световната банка към този момент класифицира страната като страна с високи приходи, което слага нови провокации пред образованието и опазването на здравето.
Капаните пред растежа
Въпреки оптимистичните прогнози, анализаторът предизвести за съществуване на " прегряване " в стопанската система, изключително в секторите на кредитирането и пазара на труда. Политическата неустойчивост и наличието на България в " сивия лист " за пране на пари остават съществени спънки пред задграничните вложители.
" Излизането от сивия лист е по-скоро техническа стъпка. То не взема решение автоматизирано проблемите с корупцията и върховенството на закона ", безапелационен е Петър Ганев. Той добави, че без устойчиво ръководство е невероятно да се водят поредни и дълготрайни политики.
Цел 2026 година
Амбицията на икономистите от ИПИ е през 2026 година България да се трансформира в най-бързо растящата стопанска система в еврозоната. За задачата обаче е належащо пренасочване на ресурсите към човешкия капитал и реализиране на измерими резултати в сфери като качеството на образованието (PISA) и продължителността на живота.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ