Макрон и Лавров размахват шпаги в Африка
Външната политика на Русия по отношение на Африка има три стълба. Това са продажбата на оръжие (Алжир, Египет, Етиопия), износът на житни култури (Египет, Сомалия) и даването на наемнически услуги в лицето на Вагнер (Либия, Мали). Разбира се, с това не се изчерпва ползата на Москва по отношение на " черния континент ". Участието в енергийни планове (Роснефт е замесен в Египет и Нигерия, Газпром - в Алжир и Либия, Лукойл в Нигерия, Гана и така нататък, а Росатом строи атомната централа в Египет) също е част от активността на Русия, която дефинира дипломатическите й цели на терен. В последно време се записва и нараснал съветски интерес към добива на минерали, злато и диаманти.
За да показа и стартира по-добре меркантилизма си по отношение на Африка, Москва го опакова по избран метод. Става дума за симбиоза от а-идеологичност (по образеца на Китай) и антиколониално говорене (по образеца на Индия). Това значи, че когато Русия осъществя бизнес със страни от Африка, го прави по китайския метод: без да се интересува от това с какви хора и режими търгува. А в това време употребява пропагандно говорене, по образеца на Индия от времето на Неру и Ганди, ориентирано против европейския колонизатор и американския империалист.
Обиколката на съветския министър на външните работи Сергей Лавров в Африка (по-точно неговите " спирки " в Египет, Уганда, Република Конго и Етиопия) и реториката, която дипломатът експлоатира, е показателна за гореспоменатото. Борбата на страните от Африка да образуват личното си бъдеще е доказателство за многополюсния свят, в който живеем, отхвърлящ хегемонията на Съединени американски щати, разяснява Лавров.
Но под тази другояче благородна изразителност има някои особености.
Първо, тя комфортно изпуска това, че, в случай че има нов стопански хегемон в Африка, то това е Китай. За 12-та поредна година точно Пекин е най-големият търговски сътрудник на континента с 254.3 млрд $ размер. По-важното обаче е, че за 2020-та година Китай е главният формален кредитор на Африка, който има към оня миг над 60% от континенталния дълг на двустранна основа. Пекин продължава да бъде главен кредитор на 32 африкански страни (дългът към Китай на Кения, да вземем за пример, е 72% от общия външен подобен на африканската държава). С други думи, Африка дължи доста пари на Пекин. Разбира се, антиколониалното говорене на Сергей Лавров някак пропуща всичко това. Все отново Кремъл си има китайски предели, които внимателно следва да не прекрачи.
Второ, реториката на съветския външен министър е заслон, зад който Москва просто се пробва да легитимира своите връзки с най-различни дискусионни режими от континента. Случаят с военната хунта в Мали, да вземем за пример. А и всеки локален управленец, който си е влошил връзките със Запада - било тъй като човешките права са му досадно стеснение, било тъй като води войни - е добре пристигнал в обятията на Кремъл. Оттук и приятелското посрещане на Лавров от президентите на Уганда и Етиопия, Йовери Мусевени и Абий Ахмед.
Сред специалистите има консенсус във връзка с това какви са главните цели на обиколката на Сергей Лавров в Африка. Руският министър на външните работи би трябвало да отвърна три разказа, налагани от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Единият е, че точно Русия, започвайки войната в Украйна и блокирайки украинските пристанища в Черно море, е отговорна за зърнената рецесия, която се усеща изключително остро точно в Африка. Другият е, че Москва, поради случайното и еднолично ограничение на поддаването на въглеводороди към Европа, е посочила, че не е сигурен снабдител (за Африка сигурността на съветския износ има друго измерение, касаещо доставките на упоменатите зърнени култури и оръжие). Третият се отнася до говоренето за изолацията на Москва; ерго, обиколката на съветския външен министър би трябвало да показва, че това също е подправен западен разказ. За тази цел Сергей Лавров се среща както с представители на Арабската лига в Кайро, по този начин и с такива на Африканския съюз в Адис Абеба. Предхождащото го на Владимир Путин в Иран, където той се видя със аятолах Али Хаменей и турския си сътрудник Таийп Реджеп Ердоган, също трябваше да обслужи сходна цел.
Не на последно място, Лавров употребява визитата си в четирите африкански страни, с цел да благодари на страните от континента за тяхното " уравновесено " (по негови думи) държание по отношение на войната в Украйна. Когато Организация на обединените нации гласоподава резолюция за осъждането на съветската инвазия в Украйна през месец март тази година, цели 25 африкански страни или въобще не гласоподаваха, или се въздържаха. Това сигурно е пробив за съветската външна политика, който не идва инцидентно. И тук не става дума единствено за зависимостта на редица африкански страни от съветските зърнени култури, оръжие или наемници, само че и за дипломатическите старания, които Москва поставя от няколко години насам, с цел да си върне тогавашните мощни позиции на континента (в това число и срещата Русия - Африка, която се организира през 2019-та година в Сочи).
Но до момента в който Сергей Лавров обикаля Африка, същото прави и френският президент Еманюел Макрон, който посещава Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау (а преди този момент бе хазаин в Елисейския замък на египетския президент Абдел Фатах Ал-Сиси). Тук даже ще оставим настрани руско-френските връзки, когато става дума за Африка (те са в действителност сложни; за zero-sum играта сред Париж и Москва най-актуалният образец е Мали; за колаборацията сред двете - Либия). В случая значимото е, че Макрон употребява Африка, с цел да се опълчи на посланията, които в това време прозвучаваха от Сергей Лавров. На собствен ред, по образеца на съветския външен министър, френският президент се опитваше да изясни държанието на Русия чрез опита на локалната публика. Оттук Макрон съобщи, че с нахлуването си в Украйна Русия е посочила, че е имперска и колониална мощ (разбира се, сходно нещо да бъде изговаряно от французин в Африка е леко деликатно). И че Москва употребява храната, по този начин както и силата - като оръжие.
А думите, с които се замерят Париж и Москва, както и шпагите, които въртят Макрон и Лавров, идват да ни покажат, че войната на Русия може да е почнала в Украйна, само че се води и в Африка.
За да показа и стартира по-добре меркантилизма си по отношение на Африка, Москва го опакова по избран метод. Става дума за симбиоза от а-идеологичност (по образеца на Китай) и антиколониално говорене (по образеца на Индия). Това значи, че когато Русия осъществя бизнес със страни от Африка, го прави по китайския метод: без да се интересува от това с какви хора и режими търгува. А в това време употребява пропагандно говорене, по образеца на Индия от времето на Неру и Ганди, ориентирано против европейския колонизатор и американския империалист.
Обиколката на съветския министър на външните работи Сергей Лавров в Африка (по-точно неговите " спирки " в Египет, Уганда, Република Конго и Етиопия) и реториката, която дипломатът експлоатира, е показателна за гореспоменатото. Борбата на страните от Африка да образуват личното си бъдеще е доказателство за многополюсния свят, в който живеем, отхвърлящ хегемонията на Съединени американски щати, разяснява Лавров.
Но под тази другояче благородна изразителност има някои особености.
Първо, тя комфортно изпуска това, че, в случай че има нов стопански хегемон в Африка, то това е Китай. За 12-та поредна година точно Пекин е най-големият търговски сътрудник на континента с 254.3 млрд $ размер. По-важното обаче е, че за 2020-та година Китай е главният формален кредитор на Африка, който има към оня миг над 60% от континенталния дълг на двустранна основа. Пекин продължава да бъде главен кредитор на 32 африкански страни (дългът към Китай на Кения, да вземем за пример, е 72% от общия външен подобен на африканската държава). С други думи, Африка дължи доста пари на Пекин. Разбира се, антиколониалното говорене на Сергей Лавров някак пропуща всичко това. Все отново Кремъл си има китайски предели, които внимателно следва да не прекрачи.
Второ, реториката на съветския външен министър е заслон, зад който Москва просто се пробва да легитимира своите връзки с най-различни дискусионни режими от континента. Случаят с военната хунта в Мали, да вземем за пример. А и всеки локален управленец, който си е влошил връзките със Запада - било тъй като човешките права са му досадно стеснение, било тъй като води войни - е добре пристигнал в обятията на Кремъл. Оттук и приятелското посрещане на Лавров от президентите на Уганда и Етиопия, Йовери Мусевени и Абий Ахмед.
Сред специалистите има консенсус във връзка с това какви са главните цели на обиколката на Сергей Лавров в Африка. Руският министър на външните работи би трябвало да отвърна три разказа, налагани от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Единият е, че точно Русия, започвайки войната в Украйна и блокирайки украинските пристанища в Черно море, е отговорна за зърнената рецесия, която се усеща изключително остро точно в Африка. Другият е, че Москва, поради случайното и еднолично ограничение на поддаването на въглеводороди към Европа, е посочила, че не е сигурен снабдител (за Африка сигурността на съветския износ има друго измерение, касаещо доставките на упоменатите зърнени култури и оръжие). Третият се отнася до говоренето за изолацията на Москва; ерго, обиколката на съветския външен министър би трябвало да показва, че това също е подправен западен разказ. За тази цел Сергей Лавров се среща както с представители на Арабската лига в Кайро, по този начин и с такива на Африканския съюз в Адис Абеба. Предхождащото го на Владимир Путин в Иран, където той се видя със аятолах Али Хаменей и турския си сътрудник Таийп Реджеп Ердоган, също трябваше да обслужи сходна цел.
Не на последно място, Лавров употребява визитата си в четирите африкански страни, с цел да благодари на страните от континента за тяхното " уравновесено " (по негови думи) държание по отношение на войната в Украйна. Когато Организация на обединените нации гласоподава резолюция за осъждането на съветската инвазия в Украйна през месец март тази година, цели 25 африкански страни или въобще не гласоподаваха, или се въздържаха. Това сигурно е пробив за съветската външна политика, който не идва инцидентно. И тук не става дума единствено за зависимостта на редица африкански страни от съветските зърнени култури, оръжие или наемници, само че и за дипломатическите старания, които Москва поставя от няколко години насам, с цел да си върне тогавашните мощни позиции на континента (в това число и срещата Русия - Африка, която се организира през 2019-та година в Сочи).
Но до момента в който Сергей Лавров обикаля Африка, същото прави и френският президент Еманюел Макрон, който посещава Камерун, Бенин и Гвинея-Бисау (а преди този момент бе хазаин в Елисейския замък на египетския президент Абдел Фатах Ал-Сиси). Тук даже ще оставим настрани руско-френските връзки, когато става дума за Африка (те са в действителност сложни; за zero-sum играта сред Париж и Москва най-актуалният образец е Мали; за колаборацията сред двете - Либия). В случая значимото е, че Макрон употребява Африка, с цел да се опълчи на посланията, които в това време прозвучаваха от Сергей Лавров. На собствен ред, по образеца на съветския външен министър, френският президент се опитваше да изясни държанието на Русия чрез опита на локалната публика. Оттук Макрон съобщи, че с нахлуването си в Украйна Русия е посочила, че е имперска и колониална мощ (разбира се, сходно нещо да бъде изговаряно от французин в Африка е леко деликатно). И че Москва употребява храната, по този начин както и силата - като оръжие.
А думите, с които се замерят Париж и Москва, както и шпагите, които въртят Макрон и Лавров, идват да ни покажат, че войната на Русия може да е почнала в Украйна, само че се води и в Африка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ