Всеки си намира пътя
ВАНЕСА ПЕЯНКОВА е приключила НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " през 2024 година в специалността " Актьорство за трагичен спектакъл " под управлението на проф. доктор Пенко Господинов. Участва в " Мъжка бърлога " от Кристоф Магнусон, реж. Асен Блатечки, ДКТ " Константин Величков " - Пазарджик (2022), " Кентърбърийски разкази " по Джефри Чосър, реж. Мирослава Гоговска, Театър НАТФИЗ (2023), " Одисей " по Омир, реж. Десислава Боева, Театър НАТФИЗ (2023), " Кастинг (мюзикълът) " от Борис Лапшов, реж. П. Господинов, Театър НАТФИЗ (2023), " Пате пате гъсок " от Катрийна Дейли, реж. Зафир Раджаб, Театър НАТФИЗ (2023), " Streaming generation ", реж. Ростислав Георгиев, Театър " Азарян " (2024), " Тримата мускетари " по Ал. Дюма, реж. Ивайло Ненов, ДКТ " Васил Друмев " - Шумен (2024), " Бурунданга " от Ж. Галсеран, реж. Благой Бойчев, ДКТ " Васил Друмев " - Шумен (2025), " Балерината, която възпламени оперетата " от Венци Кулев, ДКТ " Васил Друмев " - Шумен (2025), " Обикновено знамение " от Евгений Шварц, реж. Бюрхан Керим, Театър " Възраждане " (2025) и други Ванеса се снима в сериали - " Пътят на достойнството ", " Отдел търсене " и " Мен не ме мислете ", и взе участие във филми, режисирани от Цветослав Цонев - " Очи в очи " и " През нашите тръни ". Ванеса е била народен играч по художествена и естетическа гимнастика, владее балет, танци и музика.
- Ванеса, Вие сте нова звезда в Шуменския спектакъл " Васил Друмев ". Как попаднахте там? Какви са усещанията Ви от завършилия сезон?
- Да, имам удоволствието да съм част от трупата на Драматично-кукления спектакъл " Васил Друмев " в Шумен, където отидох през 2024 година, откакто шефът Илия Виделинов беше показал специфичен интерес към нашия клас в НАТФИЗ. Аз приключих академията през предходната година, в класа на проф. доктор Пенко Господинов. Целта на шефа беше да притегли нови млади артисти, които да се познават между тях и да вдъхнат нов живот на театъра. За разлика от сътрудниците ми, аз съумях да се причисля към трупата едвам през есента, защото прекарах лятото в Съединени американски щати и се върнах в България по-късно, когато към този момент бяха почнали репетиционните процеси в театъра. Затова в този момент чакам с неспокойствие новия сценичен сезон и опциите, които ще донесе.
- Играете и на софийски подиуми, виждате ли разлика сред сътрудниците си в столицата и тези в Шумен? Кои повече демонстрират приемливост към по-младите артисти? Къде повече подлагат на критика?
- На софийски подиуми вземам участие в две представления - " Пате пате гъсок " с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ и " Обикновено знамение " на режисьора Бюрхан Керим, който ме предложения като гост-актьор в Театър " Възраждане ". За моя наслада шефът Роберт Янакиев ми даде опция да се включа в спектакъла и да играя паралелно до забележителни артисти от трупата. Относно разликата сред сътрудниците ми в столицата и тези в Шумен, за мое благополучие, не намирам такава в отрицателен проект. Срещнах се с доста цветни хора, с извънредно разнообразни способи и наличие на сцена, което главно се дължи на почерка и метода на креативно образование от страна на преподавателите, с които всеки от нас е работил, това носи забавни и разностранни визии. И в шуменския спектакъл, и в Театър " Възраждане " бях посрещната доста топло, с любознание и интерес, дори в Шумен - и с леко неспокойствие (поздрав за сътрудниците ми от " Тримата мускетари " ). Вълнуват се хората, когато се появи някой нов - в действителност се разнася нова сила, което е отлично. Благодарна съм, че попаднах на прелестни екипи и хубава работна атмосфера, което е най-важното, с цел да вършиш отговорностите си умерено и с готовност. Критика, несъмнено, може да се появи по време на работния развой, само че най-малко при мен до момента е било единствено в името на случването на по-добри резултати, тъй че съм била отворена и признателна за нея.
- Може би хората не знаят, че сте шампионка по художествена гимнастика. Намирате ли нещо общо сред спорта и изкуството?
- Да, бях народен играч по естетическа групова гимнастика и художествена гимнастика. Бях състезателка на клуб " Академик " при Десислава Минева и Мариета Дукова. Смятам, че има доста общо сред моя спорт и изкуството, тъй като гимнастиката е хубав, тънък и грациозен спорт. Цяло изкуство е! Танцовите детайли в него, музиката, композицията, даже триката, с които са облечени гимнастичките, приближават този спорт до изкуството.
Друго общо сред тях е субективността. Гимнастиката може би е измежду най-субективно оценените спортове, също както театърът и всяка друга форма на изкуство - зависи от гледащия. Но въпреки всичко художествената гимнастика си остава спорт и в случай че си самостоятелна състезателка, каквато бях аз, на килима всичко зависи само от теб и твоето показване. В театъра обаче цялостното осъществяване се води, с изключение на от теб, и от сътрудниците на сцената и зад нея. И всичко се прави в името на публиката, тъй като тя е тази, която прави оценка работата ни и поради която театърът съществува. Ние единствено се стараем да й дадем най-хубавото. За да може човек да се занимава безрезервно както със спорт, по този начин и с изкуство, е нужно да има голямо количество самообладание, тъй като израстването и постигането на позитивни резултати изисква време и отдаденост. А търпението е нещото, на което към момента се изучавам.
- Имали сте съществени триумфи в художествената гимнастика. Защо се ориентирате към сцената и избирате да станете актриса?
- Винаги съм обичала всички форми на изкуство. Гимнастичка може да си до време, след това нормално се насочваш към треньорска активност. Средното си обучение приключих в Националната финансово-стопанска гимназия, само че не преставам да считам, че стопанската система не е най-моето нещо. Винаги съм била привлечена от изкуството - изобразително или театрално, рисувам от дребна, бленувам да имам своя галерия някой ден. От дете съм влюбена в театъра, в началото в кукления спектакъл, като тази моя обич ме докара до решението да се насоча към НАТФИЗ, уверена, че желая да се занимавам тъкмо с това. При приемането ми в академията имах опция да предпочитам дали да се насоча към кукления спектакъл - в класа на проф. Жени Пашова, или към драмата при проф. Пенко Господинов. Аз избрах втория вид и по този начин се стигна дотук.
- По-добра реализация ли предлага актьорската специалност за младите в България?
- Струва ми се, че да си млад артист в България въобще не е елементарно. Наистина не мога да се сетя за другар или сътрудник, който да е споделил, че нещо при него се е случило по лесния метод, или че е спокоен и сигурен за бъдещето. Може би в това е и чарът, може би подсъзнателно ни харесва, че всяко начинание е предизвикателство и борба. Рано или късно обаче всеки си намира пътя, метода, мястото.
- Освен че играете в театъра, снимате се и в сериали, и в киното - къде бихте желали да се утвърдите отсега нататък?
- Страшно ми се снима! Обожавам киното и доста ми харесва снимачният развой. В театъра също ми е извънредно прелестно. Със сигурност знам, че желая да работя и да се развъртвам и в двете посоки. И двете са мечтани от мен и ми носят разнообразни чувства и наслаждение.
- Предполагам е останал у Вас спортният порив да сте първа и да давате всичко от себе си и в изкуството, по какъв начин го постигате? Кой Ви научи или възпита на борбеност?
- Състезателен дух, да... Аз май съм се родила с него - родена съм на 01.01.2001 година (било е понеделник). Много единици. Този спортен дух обаче малко ми пречи в изкуството. Боря се с него, не да го отстрани, а да съумея да го управлявам. Успоредно със спортния дух мисля, че върви и възприятието за правдивост - огромен проблем (усмихва се). Гимнастиката е индивидуален спорт, по тази причина е мъчно да се приказва за справедливостта, в изкуството също ми се коства, че е неуместно - по тази причина е изкуство. Дори няма смисъл да загатвам Ван Гог (но ще го направя), за чието изкуство знаем, че приживе не е било оценено уместно и едвам след гибелта му е приет за един от най-гениалните художници. Много тъпо, само че това е изкуството. Никой не може нищо да ни подсигурява, а ние стоим, вкопчени в него.
- Остава ли Ви време за барабаните и пианото? Кога за последно сте свирили?
- Барабаните и пианото са нещо като моя детска пристрастеност. Много желаех да се науча да изсвирвам на тези принадлежности, само че гимнастиката... Когато прекратих спортната си активност, най-сетне ми остана време за всичко друго, което желаех да върша. И единствено след няколко месеца се записах на уроци по барабани. Изключително наслаждение ми носят барабаните, само че все по-малко време ми остава за тях. С пианото почти историята е същата, само че него си го имам у дома. Събрах си пари и си купих хубаво цифрово пиано. Учех се сама. В НАТФИЗ имахме опция да взимаме спомагателни часове по пиано, което за мен беше доста потребно. Разбира се, и за него нямам доста време, само че ползата си остава, а пианото си чака подобаващият миг.
- Какво лято се обрисува за Вас - време за отмора или в противен случай, по-скоро за работа?
- Очертава се почивно лято, което ще е голямо предизвикателство за мен, защото лятна отмора не съм имала отдавна. Явно е настъпил моментът за ваканцията, от която действително нуждая се и с която би трябвало да се примиря.
- В кои спектакли и къде може да Ви гледа публиката през новия сезон?
- В София може да ме гледа в " Обикновено знамение " на Бюрхан Керим - Театър " Възраждане ", и в " Пате пате гъсок " с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ. В спектакъл " Васил Друмев " в Шумен вземам участие в " Бурунданга " на режисьора Благой Бойчев, " Тримата мускетари " под режисурата на Ивайло Ненов и " Балерината, която възпламени оперетата ", дружно с Албена Колева, на режисьора Венци Кулев. Тъй като с Шуменския спектакъл пътуваме постоянно, допустимо е скоро още веднъж да играем както в София, по този начин и в други градове в страната.
- Ванеса, Вие сте нова звезда в Шуменския спектакъл " Васил Друмев ". Как попаднахте там? Какви са усещанията Ви от завършилия сезон?
- Да, имам удоволствието да съм част от трупата на Драматично-кукления спектакъл " Васил Друмев " в Шумен, където отидох през 2024 година, откакто шефът Илия Виделинов беше показал специфичен интерес към нашия клас в НАТФИЗ. Аз приключих академията през предходната година, в класа на проф. доктор Пенко Господинов. Целта на шефа беше да притегли нови млади артисти, които да се познават между тях и да вдъхнат нов живот на театъра. За разлика от сътрудниците ми, аз съумях да се причисля към трупата едвам през есента, защото прекарах лятото в Съединени американски щати и се върнах в България по-късно, когато към този момент бяха почнали репетиционните процеси в театъра. Затова в този момент чакам с неспокойствие новия сценичен сезон и опциите, които ще донесе.
- Играете и на софийски подиуми, виждате ли разлика сред сътрудниците си в столицата и тези в Шумен? Кои повече демонстрират приемливост към по-младите артисти? Къде повече подлагат на критика?
- На софийски подиуми вземам участие в две представления - " Пате пате гъсок " с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ и " Обикновено знамение " на режисьора Бюрхан Керим, който ме предложения като гост-актьор в Театър " Възраждане ". За моя наслада шефът Роберт Янакиев ми даде опция да се включа в спектакъла и да играя паралелно до забележителни артисти от трупата. Относно разликата сред сътрудниците ми в столицата и тези в Шумен, за мое благополучие, не намирам такава в отрицателен проект. Срещнах се с доста цветни хора, с извънредно разнообразни способи и наличие на сцена, което главно се дължи на почерка и метода на креативно образование от страна на преподавателите, с които всеки от нас е работил, това носи забавни и разностранни визии. И в шуменския спектакъл, и в Театър " Възраждане " бях посрещната доста топло, с любознание и интерес, дори в Шумен - и с леко неспокойствие (поздрав за сътрудниците ми от " Тримата мускетари " ). Вълнуват се хората, когато се появи някой нов - в действителност се разнася нова сила, което е отлично. Благодарна съм, че попаднах на прелестни екипи и хубава работна атмосфера, което е най-важното, с цел да вършиш отговорностите си умерено и с готовност. Критика, несъмнено, може да се появи по време на работния развой, само че най-малко при мен до момента е било единствено в името на случването на по-добри резултати, тъй че съм била отворена и признателна за нея.
- Може би хората не знаят, че сте шампионка по художествена гимнастика. Намирате ли нещо общо сред спорта и изкуството?
- Да, бях народен играч по естетическа групова гимнастика и художествена гимнастика. Бях състезателка на клуб " Академик " при Десислава Минева и Мариета Дукова. Смятам, че има доста общо сред моя спорт и изкуството, тъй като гимнастиката е хубав, тънък и грациозен спорт. Цяло изкуство е! Танцовите детайли в него, музиката, композицията, даже триката, с които са облечени гимнастичките, приближават този спорт до изкуството.
Друго общо сред тях е субективността. Гимнастиката може би е измежду най-субективно оценените спортове, също както театърът и всяка друга форма на изкуство - зависи от гледащия. Но въпреки всичко художествената гимнастика си остава спорт и в случай че си самостоятелна състезателка, каквато бях аз, на килима всичко зависи само от теб и твоето показване. В театъра обаче цялостното осъществяване се води, с изключение на от теб, и от сътрудниците на сцената и зад нея. И всичко се прави в името на публиката, тъй като тя е тази, която прави оценка работата ни и поради която театърът съществува. Ние единствено се стараем да й дадем най-хубавото. За да може човек да се занимава безрезервно както със спорт, по този начин и с изкуство, е нужно да има голямо количество самообладание, тъй като израстването и постигането на позитивни резултати изисква време и отдаденост. А търпението е нещото, на което към момента се изучавам.
- Имали сте съществени триумфи в художествената гимнастика. Защо се ориентирате към сцената и избирате да станете актриса?
- Винаги съм обичала всички форми на изкуство. Гимнастичка може да си до време, след това нормално се насочваш към треньорска активност. Средното си обучение приключих в Националната финансово-стопанска гимназия, само че не преставам да считам, че стопанската система не е най-моето нещо. Винаги съм била привлечена от изкуството - изобразително или театрално, рисувам от дребна, бленувам да имам своя галерия някой ден. От дете съм влюбена в театъра, в началото в кукления спектакъл, като тази моя обич ме докара до решението да се насоча към НАТФИЗ, уверена, че желая да се занимавам тъкмо с това. При приемането ми в академията имах опция да предпочитам дали да се насоча към кукления спектакъл - в класа на проф. Жени Пашова, или към драмата при проф. Пенко Господинов. Аз избрах втория вид и по този начин се стигна дотук.
- По-добра реализация ли предлага актьорската специалност за младите в България?
- Струва ми се, че да си млад артист в България въобще не е елементарно. Наистина не мога да се сетя за другар или сътрудник, който да е споделил, че нещо при него се е случило по лесния метод, или че е спокоен и сигурен за бъдещето. Може би в това е и чарът, може би подсъзнателно ни харесва, че всяко начинание е предизвикателство и борба. Рано или късно обаче всеки си намира пътя, метода, мястото.
- Освен че играете в театъра, снимате се и в сериали, и в киното - къде бихте желали да се утвърдите отсега нататък?
- Страшно ми се снима! Обожавам киното и доста ми харесва снимачният развой. В театъра също ми е извънредно прелестно. Със сигурност знам, че желая да работя и да се развъртвам и в двете посоки. И двете са мечтани от мен и ми носят разнообразни чувства и наслаждение.
- Предполагам е останал у Вас спортният порив да сте първа и да давате всичко от себе си и в изкуството, по какъв начин го постигате? Кой Ви научи или възпита на борбеност?
- Състезателен дух, да... Аз май съм се родила с него - родена съм на 01.01.2001 година (било е понеделник). Много единици. Този спортен дух обаче малко ми пречи в изкуството. Боря се с него, не да го отстрани, а да съумея да го управлявам. Успоредно със спортния дух мисля, че върви и възприятието за правдивост - огромен проблем (усмихва се). Гимнастиката е индивидуален спорт, по тази причина е мъчно да се приказва за справедливостта, в изкуството също ми се коства, че е неуместно - по тази причина е изкуство. Дори няма смисъл да загатвам Ван Гог (но ще го направя), за чието изкуство знаем, че приживе не е било оценено уместно и едвам след гибелта му е приет за един от най-гениалните художници. Много тъпо, само че това е изкуството. Никой не може нищо да ни подсигурява, а ние стоим, вкопчени в него.
- Остава ли Ви време за барабаните и пианото? Кога за последно сте свирили?
- Барабаните и пианото са нещо като моя детска пристрастеност. Много желаех да се науча да изсвирвам на тези принадлежности, само че гимнастиката... Когато прекратих спортната си активност, най-сетне ми остана време за всичко друго, което желаех да върша. И единствено след няколко месеца се записах на уроци по барабани. Изключително наслаждение ми носят барабаните, само че все по-малко време ми остава за тях. С пианото почти историята е същата, само че него си го имам у дома. Събрах си пари и си купих хубаво цифрово пиано. Учех се сама. В НАТФИЗ имахме опция да взимаме спомагателни часове по пиано, което за мен беше доста потребно. Разбира се, и за него нямам доста време, само че ползата си остава, а пианото си чака подобаващият миг.
- Какво лято се обрисува за Вас - време за отмора или в противен случай, по-скоро за работа?
- Очертава се почивно лято, което ще е голямо предизвикателство за мен, защото лятна отмора не съм имала отдавна. Явно е настъпил моментът за ваканцията, от която действително нуждая се и с която би трябвало да се примиря.
- В кои спектакли и къде може да Ви гледа публиката през новия сезон?
- В София може да ме гледа в " Обикновено знамение " на Бюрхан Керим - Театър " Възраждане ", и в " Пате пате гъсок " с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ. В спектакъл " Васил Друмев " в Шумен вземам участие в " Бурунданга " на режисьора Благой Бойчев, " Тримата мускетари " под режисурата на Ивайло Ненов и " Балерината, която възпламени оперетата ", дружно с Албена Колева, на режисьора Венци Кулев. Тъй като с Шуменския спектакъл пътуваме постоянно, допустимо е скоро още веднъж да играем както в София, по този начин и в други градове в страната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ