Какво всъщност представляват звездите-вампири?
Вампирите са антични същества, които поддържат младостта си, хранейки се с кръвта на живи хора. Това е, несъмнено, в което ни убеждават фолклорът и юношеските романи, написа Discovery News, представени от организация Фокус. Оказва се, че Космосът също има своите “смучещи кръв” звезди, които се зареждат от други небесни тела. Тези вампири обаче напълно не са небивалица. Те са познати като “сини странници” и същинската им паразитна природа най-сетне е разкрита.
Звездната еволюция стартира от плътни междузвездни облаци от газ, които колабират под въздействието на гравитацията. Често тези облаци съдържат задоволително водород, с цел да дадат живот на доста звезди. Със старта на термоядрени реакции в сърцевината си звездите се раждат и образуват звездни купове. С времето звездите остаряват и изчерпват водорода си. Те умират като свръхнови или, в случай че имат маса като тази на Слънцето, се трансформират в червени колоси, които най-после изхвърлят по-голямата част от плазмата си, оставяйки след себе си безжизнената звездна обвивка на бяло джудже.
Астрономите дефинират възрастта на звездите, като мерят светимостта им по отношение на цвета им. Така те научават елементи за масата, температурата и възрастта. Най-общо казано, младите звезди са ярки, сини и горещи, до момента в който по-старите са бледи, червени и студени.
Наблюдават се звездни купове, за които се знае, че са остарели, само че съдържат необичайно млади звезди. Те не се вместват в модела на звездна еволюция. Тези звезди не би трябвало да са там - те наподобяват сини, а се намират измежду голям брой от червени звезди. Няма и газови облаци, които биха могли да захранят тези сини странници.
Учените допускат, че сините странници не са млади, а са разкрили метод да пресечен естественото си развиване и да върнат обратно галактическия часовник. Но по какъв начин? Повечето звезди не са самотни като нашето Слънце. Приблизително половината звезди образуват двойки. Някои от тях орбитират толкоз близо една до друга, че е допустимо да разменят част от материята си, а от време на време и да се слеят.
Използвайки наблюдения на галактическия телескоп Hubble, откриватели от Уисконския университет, ръководени от Робърт Матьо, са разкрили излъчвания от синя звезда, съдържащи злокобна информация за паразитното й минало. Звездата се намира на към 5500 светлинни години и на пръв взор наподобява като единична звезда. По-задълбочен разбор на спектъра й демонстрира, че тя е едната от двойка звезди, а сътрудникът й е малко, компактно, антично бяло джудже. Вероятно синият пътешественик е бил по-масивната от двете звезди и е почнал да изсмуква плазмата на по-малката звезда, увеличавайки масата си, с цел да се трансформира в по-гореща, изглеждаща по-млада звезда. От звездната „ жертва “ е останало малко бяло джудже, което орбитира и до през днешния ден като вкаменени остатъци от звезден скелет.
Физичните закономерности зад такива двойни звезди и съществуването на сини странници са основна част от разбирането на звездната еволюция, защото се пресмята, че 25 % от звездите в галактиката ни не са толкоз млади, колкото наподобяват.
Звездната еволюция стартира от плътни междузвездни облаци от газ, които колабират под въздействието на гравитацията. Често тези облаци съдържат задоволително водород, с цел да дадат живот на доста звезди. Със старта на термоядрени реакции в сърцевината си звездите се раждат и образуват звездни купове. С времето звездите остаряват и изчерпват водорода си. Те умират като свръхнови или, в случай че имат маса като тази на Слънцето, се трансформират в червени колоси, които най-после изхвърлят по-голямата част от плазмата си, оставяйки след себе си безжизнената звездна обвивка на бяло джудже.
Астрономите дефинират възрастта на звездите, като мерят светимостта им по отношение на цвета им. Така те научават елементи за масата, температурата и възрастта. Най-общо казано, младите звезди са ярки, сини и горещи, до момента в който по-старите са бледи, червени и студени.
Наблюдават се звездни купове, за които се знае, че са остарели, само че съдържат необичайно млади звезди. Те не се вместват в модела на звездна еволюция. Тези звезди не би трябвало да са там - те наподобяват сини, а се намират измежду голям брой от червени звезди. Няма и газови облаци, които биха могли да захранят тези сини странници.
Учените допускат, че сините странници не са млади, а са разкрили метод да пресечен естественото си развиване и да върнат обратно галактическия часовник. Но по какъв начин? Повечето звезди не са самотни като нашето Слънце. Приблизително половината звезди образуват двойки. Някои от тях орбитират толкоз близо една до друга, че е допустимо да разменят част от материята си, а от време на време и да се слеят.
Използвайки наблюдения на галактическия телескоп Hubble, откриватели от Уисконския университет, ръководени от Робърт Матьо, са разкрили излъчвания от синя звезда, съдържащи злокобна информация за паразитното й минало. Звездата се намира на към 5500 светлинни години и на пръв взор наподобява като единична звезда. По-задълбочен разбор на спектъра й демонстрира, че тя е едната от двойка звезди, а сътрудникът й е малко, компактно, антично бяло джудже. Вероятно синият пътешественик е бил по-масивната от двете звезди и е почнал да изсмуква плазмата на по-малката звезда, увеличавайки масата си, с цел да се трансформира в по-гореща, изглеждаща по-млада звезда. От звездната „ жертва “ е останало малко бяло джудже, което орбитира и до през днешния ден като вкаменени остатъци от звезден скелет.
Физичните закономерности зад такива двойни звезди и съществуването на сини странници са основна част от разбирането на звездната еволюция, защото се пресмята, че 25 % от звездите в галактиката ни не са толкоз млади, колкото наподобяват.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ