Празнуваме лъжата, наречена „тактическа стъпка“ - лъжата 3 март
Валентин Симеонов
Тази година се чака шумотевицата при честването на националния празник Трети март да е по–голяма, заради най-малко две аргументи:
– полемиката сред политическите сили дали тази дата следва да остане наш народен празник;
– подготвянето на нов политически план с такова име. Проектантите очевидно се надяват да съберат русофилството под едно знаме и да притеглят хора с незадълбочени исторически познания.
Това постанова от ден на ден хора да имат правилен отговор на няколко въпроса:
1. Какво се е случило на тази дата?
Мнозинството българи знаят, че тогава е подписан кротичък контракт, именуван „ Сан Стефански “, с който се приключват военните дейности сред Османската и Руската империя и настава мир.
Не е по този начин! Споразумението за прекъсване на войната е контрактувано цялостен месец преди този момент, на 19.01.1878 година вечерта в основната квартира на настоящата съветска войска в Одрин. Подписано е персонално от главнокомандващия княз Николай Николаевич и пълномощници на Високата врата. След промяната на календара, през 1916 година, по нов жанр датата се преизчислява на 31.01.
2. Защо за този контракт се приказва рядко и какво съдържа?
По неговото наличие в Русия стартира да се работи още след успеха при Шипка. Руският посланик Нелидов изготвя план на съветските условия за прекъсване на войната, които да се предложат на Високата врата. На тази основа съветският император в края на годината подписва документ, наименуван
„ Основи на мира “
В него се съдържат значими за нас условия към Османската империя:
– Създаване на българска страна със статут на самостоятелно княжество и територия, която обгръща земите, където българското население е болшинство.
– Размерът ѝ не може да бъде по-малък от размера, избран от Цариградската конференция.
– Изтегляне на османските войски от територията на българската страна, която ще има лична милиция и държавно управление и ще заплаща годишен налог на Високата врата.
– Признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия. Черна гора уголемява територията си със земите, освободени от армията ѝ. Румъния получава териториално заплащане. Сърбия променя границите си в своя изгода.
– Босна и Херцеговина получава автономност. В християнските области на Османската империя се вкарват промени.
3. Защо се премълчава и не се приема за „ Освобождение “?
Защото тези условия, признати от Високата врата тогава, не са същите, като контрактуваното след това. Един месец по-късно, на 19.02. в Сан Стефано се подписва идващ прелиминарен кротичък контракт. Той е подписан на по ниско равнище от съветския дипломат в Османската империя - граф Игнатиев, и изготвилия плана за мира в Одрин - Нелидов. Датата е определена от тях напълно целеустремено, с цел да се възвеличи съветският император Александър II. На този ден през 1855 година той се качва на трона и неслучайно отново на тази дата, през 1861 година, издава указ за анулацията на крепостничеството, което е фактическо иго за съветските селяни. Този акт още тогава му донася прозвището „ Цар Освободител “ за самите руснаци. Друга тематика е какъв брой там са му признателни за тяхната независимост, тъй като против него са осъществени 8 атентата, като последният е сполучлив. Тази дата се преизчислява по новия календар и става 3.03. Тя се трансформира в емблематична за българите, откакто им е внушено, че този император е и български избавител.
Всъщност с мира, подписан тогава, Русия отстъпва от предходните си условия и новият контракт е в ущърб на българския интерес.Защото към този момент отпада условието в рамките на българската страна да влизат земите, където българското население е болшинство.
Защото към този момент няма условие нейните лимити да не са по-малки от тези, избрани от Цариградската конференция.
Защото в него елементи от българското землище се дават на Сърбия и Румъния.
Освен това този прелиминарен контракт нарушава поетите с други контракти задължения от Русия в Райхщат, /1876 г./ и Будапеща и Лондон 1877 г./ и на практика предрешава бъдещото скъсване на българската територия на Берлинския конгрес. На процедура подаръкът, който Игнатиев прави на своя император е
заплатен от България
Затова Русия не позволява български представители, както в Сан Стефано, по този начин и в Берлин, макар тяхното предпочитание. Това изяснява и за какво Русия до ден сегашен не разгласява оригиналите на този контракт.
4. От по кое време тази дата е празник и защо?
Датата 19.02. се празнува в България за първи път през 1880, само че не като Ден на Освобождението на България от Османската империя, а като дата, на която Александър II се възкачва на съветския трон, а от 1888 година е народен празник в Царство България. Съвременниците на събитията тогава са знаели по кое време и какво се е случило, само че въобще не са предполагали, че календарът ще се промени, че освен тази датата ще се трансформира в 3 март, само че и всички събития от предишното ни ще се преизчисляват. Тук е моментът да отбележим, че това преизчисляване на дати и последвалото променено честване на събитията внася
каша в историята ни
То с изключение на, че не постоянно е тъкмо, както в тази ситуация с честването кончината на Апостола, не е признато да важи за всички следващи събития, както примерно отбелязването на Съединението. Крайно време е законодателят да одобри с Решение събитията да се празнуват на датите, на които са се случили преди смяната на календара в 1916 година, вместо да се преизчисляват по него. Така ще се знае и уважава същинската история и няма да стават парадокси като този Априлското въстание, хем да е априлско, хем да се празнува през май.
5. Защо тази дата е народен празник в този момент?
В интервала на комунистическата власт тази дата не се чества, макар че от 1978 година се отбелязва въпреки и не като формален празник. Когато комунистите с вътрешен прелом смениха властта на 10 ноември 1989 година, предходният народен празник, 9.09. стана несъответстващ и в цялостно несъгласие с демократичното развиване на страната. Тогава върлият болшевик Петър Младенов, станал първия на България, още на 27.01.1990 година, с Указ на остарелия Държавен съвет разгласи 3 март за народен празник, а с Решение на Народното събрание публично стартира да се празнува от 1991 година.
6. Следва ли тази дата да е наш народен празник?
Дебатите неотдавна по тази тематика демонстрираха, че датата внася несъгласия и делене на обществото, само че вместо да се откри задоволително решение, то бе отсрочено. Следва единствено да се означи, че единствено нашата страна и Беларус са избрали дата за собствен народен празник, обвързвана с „ избавление от непозната имперска мощ “, макар, че по формулировка
империите на никое място и в никакъв случай не освобождават
Обратно, те поробват или слагат под взаимозависимост. В този смисъл, нито Сърбия, нито Румъния, нито Черна гора са избрали за собствен народен празник дата, обвързвана с контракт подписан сред други непознати страни, макар, че тъкмо в съглашението от Сан Стефано се афишира тяхната самостоятелност. За тях този ден нито е празник, нито въобще се отбелязва. Защото там добре знаят, че денят, в който непознати империи са се споразумели за нещо, не може да е празник, още по–малко народен. Такъв може да е единствено ден, в койтое прогласен значим личен акт от личната история.
Затова, освен те, а и другите страни по света, в това число Русия, са оповестили за собствен народен празник Деня на оповестяване на тяхната самостоятелност. Факт!
В нашата история подобен личен акт е Денят на Съединението, когато българите сами сплотяват две елементи от българската земя. Такъв е и Денят на Независимостта, която е провъзгласена цели 30 години след контракта от Сан Стефано и едвам тогава се отхвърля политическата и финансовата взаимозависимост от Османската империя.
Има и други обстоятелства, които свидетелстват, че случилото се в Сан Стефано не следва да е ден за български празник. Следва да се знае, че:
От една страна, държавният канцлер на Руската империя и министър на външните работи - княз Александър Горчаков, праща загадка шифрограма до посланика граф Игнатиев, с която му подрежда документът, който ще се подпише в Сан Стефано, да има темперамент на „ елементарен прелиминарен протокол “. Това значи – документ без тежест, предстоящ на последваща проверка.
Това ли честваме?
От друга страна, същият Горчаков, който след това управлява съветската делегация на Берлинския конгрес през 1878 година, когато договорът в действителност се ревизира, написа до своя император: „ Още през цялото време аз виждам на прелиминарния контракт с турците /в Сан Стефано б.м./ като на потребна тактическа стъпка, която дава отговор на съветската тактика по Източния въпрос. Чрез него Русия още един път показва положителната си воля към балканските нации, и в частност към българския, като бранител на техните ползи. По този метод ние ще запазим репутацията си на техен настойник. Що се отнася до идното му заличаване под натиска на западните ни противници, то толкоз по-добре за Русия, защото това ще повреди тяхното въздействие на Балканите и още повече ще усили нашия престиж ”.
Това ли честваме – лъжат, наречена „ тактическа стъпка “ да „ усили съветския престиж "?
Тази година се чака шумотевицата при честването на националния празник Трети март да е по–голяма, заради най-малко две аргументи:
– полемиката сред политическите сили дали тази дата следва да остане наш народен празник;
– подготвянето на нов политически план с такова име. Проектантите очевидно се надяват да съберат русофилството под едно знаме и да притеглят хора с незадълбочени исторически познания.
Това постанова от ден на ден хора да имат правилен отговор на няколко въпроса:
1. Какво се е случило на тази дата?
Мнозинството българи знаят, че тогава е подписан кротичък контракт, именуван „ Сан Стефански “, с който се приключват военните дейности сред Османската и Руската империя и настава мир.
Не е по този начин! Споразумението за прекъсване на войната е контрактувано цялостен месец преди този момент, на 19.01.1878 година вечерта в основната квартира на настоящата съветска войска в Одрин. Подписано е персонално от главнокомандващия княз Николай Николаевич и пълномощници на Високата врата. След промяната на календара, през 1916 година, по нов жанр датата се преизчислява на 31.01.
2. Защо за този контракт се приказва рядко и какво съдържа?
По неговото наличие в Русия стартира да се работи още след успеха при Шипка. Руският посланик Нелидов изготвя план на съветските условия за прекъсване на войната, които да се предложат на Високата врата. На тази основа съветският император в края на годината подписва документ, наименуван
„ Основи на мира “
В него се съдържат значими за нас условия към Османската империя:
– Създаване на българска страна със статут на самостоятелно княжество и територия, която обгръща земите, където българското население е болшинство.
– Размерът ѝ не може да бъде по-малък от размера, избран от Цариградската конференция.
– Изтегляне на османските войски от територията на българската страна, която ще има лична милиция и държавно управление и ще заплаща годишен налог на Високата врата.
– Признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия. Черна гора уголемява територията си със земите, освободени от армията ѝ. Румъния получава териториално заплащане. Сърбия променя границите си в своя изгода.
– Босна и Херцеговина получава автономност. В християнските области на Османската империя се вкарват промени.
3. Защо се премълчава и не се приема за „ Освобождение “?
Защото тези условия, признати от Високата врата тогава, не са същите, като контрактуваното след това. Един месец по-късно, на 19.02. в Сан Стефано се подписва идващ прелиминарен кротичък контракт. Той е подписан на по ниско равнище от съветския дипломат в Османската империя - граф Игнатиев, и изготвилия плана за мира в Одрин - Нелидов. Датата е определена от тях напълно целеустремено, с цел да се възвеличи съветският император Александър II. На този ден през 1855 година той се качва на трона и неслучайно отново на тази дата, през 1861 година, издава указ за анулацията на крепостничеството, което е фактическо иго за съветските селяни. Този акт още тогава му донася прозвището „ Цар Освободител “ за самите руснаци. Друга тематика е какъв брой там са му признателни за тяхната независимост, тъй като против него са осъществени 8 атентата, като последният е сполучлив. Тази дата се преизчислява по новия календар и става 3.03. Тя се трансформира в емблематична за българите, откакто им е внушено, че този император е и български избавител.
Всъщност с мира, подписан тогава, Русия отстъпва от предходните си условия и новият контракт е в ущърб на българския интерес.Защото към този момент отпада условието в рамките на българската страна да влизат земите, където българското население е болшинство.
Защото към този момент няма условие нейните лимити да не са по-малки от тези, избрани от Цариградската конференция.
Защото в него елементи от българското землище се дават на Сърбия и Румъния.
Освен това този прелиминарен контракт нарушава поетите с други контракти задължения от Русия в Райхщат, /1876 г./ и Будапеща и Лондон 1877 г./ и на практика предрешава бъдещото скъсване на българската територия на Берлинския конгрес. На процедура подаръкът, който Игнатиев прави на своя император е
заплатен от България
Затова Русия не позволява български представители, както в Сан Стефано, по този начин и в Берлин, макар тяхното предпочитание. Това изяснява и за какво Русия до ден сегашен не разгласява оригиналите на този контракт.
4. От по кое време тази дата е празник и защо?
Датата 19.02. се празнува в България за първи път през 1880, само че не като Ден на Освобождението на България от Османската империя, а като дата, на която Александър II се възкачва на съветския трон, а от 1888 година е народен празник в Царство България. Съвременниците на събитията тогава са знаели по кое време и какво се е случило, само че въобще не са предполагали, че календарът ще се промени, че освен тази датата ще се трансформира в 3 март, само че и всички събития от предишното ни ще се преизчисляват. Тук е моментът да отбележим, че това преизчисляване на дати и последвалото променено честване на събитията внася
каша в историята ни
То с изключение на, че не постоянно е тъкмо, както в тази ситуация с честването кончината на Апостола, не е признато да важи за всички следващи събития, както примерно отбелязването на Съединението. Крайно време е законодателят да одобри с Решение събитията да се празнуват на датите, на които са се случили преди смяната на календара в 1916 година, вместо да се преизчисляват по него. Така ще се знае и уважава същинската история и няма да стават парадокси като този Априлското въстание, хем да е априлско, хем да се празнува през май.
5. Защо тази дата е народен празник в този момент?
В интервала на комунистическата власт тази дата не се чества, макар че от 1978 година се отбелязва въпреки и не като формален празник. Когато комунистите с вътрешен прелом смениха властта на 10 ноември 1989 година, предходният народен празник, 9.09. стана несъответстващ и в цялостно несъгласие с демократичното развиване на страната. Тогава върлият болшевик Петър Младенов, станал първия на България, още на 27.01.1990 година, с Указ на остарелия Държавен съвет разгласи 3 март за народен празник, а с Решение на Народното събрание публично стартира да се празнува от 1991 година.
6. Следва ли тази дата да е наш народен празник?
Дебатите неотдавна по тази тематика демонстрираха, че датата внася несъгласия и делене на обществото, само че вместо да се откри задоволително решение, то бе отсрочено. Следва единствено да се означи, че единствено нашата страна и Беларус са избрали дата за собствен народен празник, обвързвана с „ избавление от непозната имперска мощ “, макар, че по формулировка
империите на никое място и в никакъв случай не освобождават
Обратно, те поробват или слагат под взаимозависимост. В този смисъл, нито Сърбия, нито Румъния, нито Черна гора са избрали за собствен народен празник дата, обвързвана с контракт подписан сред други непознати страни, макар, че тъкмо в съглашението от Сан Стефано се афишира тяхната самостоятелност. За тях този ден нито е празник, нито въобще се отбелязва. Защото там добре знаят, че денят, в който непознати империи са се споразумели за нещо, не може да е празник, още по–малко народен. Такъв може да е единствено ден, в койтое прогласен значим личен акт от личната история.
Затова, освен те, а и другите страни по света, в това число Русия, са оповестили за собствен народен празник Деня на оповестяване на тяхната самостоятелност. Факт!
В нашата история подобен личен акт е Денят на Съединението, когато българите сами сплотяват две елементи от българската земя. Такъв е и Денят на Независимостта, която е провъзгласена цели 30 години след контракта от Сан Стефано и едвам тогава се отхвърля политическата и финансовата взаимозависимост от Османската империя.
Има и други обстоятелства, които свидетелстват, че случилото се в Сан Стефано не следва да е ден за български празник. Следва да се знае, че:
От една страна, държавният канцлер на Руската империя и министър на външните работи - княз Александър Горчаков, праща загадка шифрограма до посланика граф Игнатиев, с която му подрежда документът, който ще се подпише в Сан Стефано, да има темперамент на „ елементарен прелиминарен протокол “. Това значи – документ без тежест, предстоящ на последваща проверка.
Това ли честваме?
От друга страна, същият Горчаков, който след това управлява съветската делегация на Берлинския конгрес през 1878 година, когато договорът в действителност се ревизира, написа до своя император: „ Още през цялото време аз виждам на прелиминарния контракт с турците /в Сан Стефано б.м./ като на потребна тактическа стъпка, която дава отговор на съветската тактика по Източния въпрос. Чрез него Русия още един път показва положителната си воля към балканските нации, и в частност към българския, като бранител на техните ползи. По този метод ние ще запазим репутацията си на техен настойник. Що се отнася до идното му заличаване под натиска на западните ни противници, то толкоз по-добре за Русия, защото това ще повреди тяхното въздействие на Балканите и още повече ще усили нашия престиж ”.
Това ли честваме – лъжат, наречена „ тактическа стъпка “ да „ усили съветския престиж "?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ