Ваксините срещу коронавирус са безопасни за хората с неврологични заболявания |
Ваксините против COVID-19 са толкоз безвредни за хората с неврологични болести, колкото и за всеки различен човек съгласно невролога проф. Димитър Масларов, шеф на Клиниката по нервни заболявания в Университетска Първа МБАЛ " Св. Йоан Кръстител " в София.
По думите му имунизацията е даже по-полезна за тях, защото боледуването от коронавирусната зараза е с непредсказуема тежест и излаз.
Доскоро се е възприемало, че кръвно-мозъчната преграда пречи на директното навлизане на вируса към централната нервна система. Нови доказателства демонстрират, че вирусът може да нападна непосредствено невроните, да понижи притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производството на имунни молекули, които да увредят мозъчните кафези.
По думите на експерта острата енцефалопатия е най-често срещаният неврологичен синдром, който се демонстрира при 50 до 80 на 100 от пациентите. Този % се усилва с възрастта и при пациентите, лекувани дълготрайно в изискванията на реанимация. Продължителният престой в интензивно поделение може да аргументи развиване на енцефалопатия, невропатии и миопатии.
Преживелите дълготрайно лекуване в интензивно поделение би трябвало да се правят оценка за когнитивни повреди, психическа и/или физическа инвалидизация, с цел да се предотврати така наречен " синдром след лекуване в интензивно поделение ".
Проф. Масларов предлага пациентите с болест на Паркинсон предпочитано да се имунизират, защото множеството от тях са възрастни, страдат от едно невродегенеративно, прогресиращо заболяване и са изложени на по-висок риск от тежко боледуване от COVID-19 и нараснал риск от гибел.
Болните от множествена склероза също би трябвало да бъдат насърчавани да се имунизират, откакто бъде направена лична оценка на положението и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия.
Страдащите от хорея на Хънтингтон, болест на Паркинсон или от деменция са изключително склонни към респираторни инфекции или пневмонии и се поучават да съблюдават прецизно всички защитни противоепидемични ограничения, декларира проф. Масларов.
Пациенти с невромускулни болести , изключително такива засягащи дихателната функционалност, би трябвало да се лимитират в домовете си, с цел да се запазят от възпаление, защото се чака въздействието на респираторната зараза да бъде по-сериозно, в сравнение с върху общата популация.
Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства, които могат да имат междулекарствени взаимоотношения с някои антиепилептични лекарства. Необходимо е усъвършенстване на дозите на тези лекарства, показва експертът.
Към имунизиране на пациентите би трябвало да се пристъпи в първия вероятен миг, когато те не са в подтик или обостряне на главното неврологично заболяване или някое от съпътстващите болести. Решението по кое време и с какъв препарат ще се извърши имунизацията би трябвало да бъде след разискване с лекуващия невролог и/или различен експерт, предлага проф. Масларов.
По думите му имунизацията е даже по-полезна за тях, защото боледуването от коронавирусната зараза е с непредсказуема тежест и излаз.
Доскоро се е възприемало, че кръвно-мозъчната преграда пречи на директното навлизане на вируса към централната нервна система. Нови доказателства демонстрират, че вирусът може да нападна непосредствено невроните, да понижи притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производството на имунни молекули, които да увредят мозъчните кафези.
По думите на експерта острата енцефалопатия е най-често срещаният неврологичен синдром, който се демонстрира при 50 до 80 на 100 от пациентите. Този % се усилва с възрастта и при пациентите, лекувани дълготрайно в изискванията на реанимация. Продължителният престой в интензивно поделение може да аргументи развиване на енцефалопатия, невропатии и миопатии.
Преживелите дълготрайно лекуване в интензивно поделение би трябвало да се правят оценка за когнитивни повреди, психическа и/или физическа инвалидизация, с цел да се предотврати така наречен " синдром след лекуване в интензивно поделение ".
Проф. Масларов предлага пациентите с болест на Паркинсон предпочитано да се имунизират, защото множеството от тях са възрастни, страдат от едно невродегенеративно, прогресиращо заболяване и са изложени на по-висок риск от тежко боледуване от COVID-19 и нараснал риск от гибел.
Болните от множествена склероза също би трябвало да бъдат насърчавани да се имунизират, откакто бъде направена лична оценка на положението и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия.
Страдащите от хорея на Хънтингтон, болест на Паркинсон или от деменция са изключително склонни към респираторни инфекции или пневмонии и се поучават да съблюдават прецизно всички защитни противоепидемични ограничения, декларира проф. Масларов.
Пациенти с невромускулни болести , изключително такива засягащи дихателната функционалност, би трябвало да се лимитират в домовете си, с цел да се запазят от възпаление, защото се чака въздействието на респираторната зараза да бъде по-сериозно, в сравнение с върху общата популация.
Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства, които могат да имат междулекарствени взаимоотношения с някои антиепилептични лекарства. Необходимо е усъвършенстване на дозите на тези лекарства, показва експертът.
Към имунизиране на пациентите би трябвало да се пристъпи в първия вероятен миг, когато те не са в подтик или обостряне на главното неврологично заболяване или някое от съпътстващите болести. Решението по кое време и с какъв препарат ще се извърши имунизацията би трябвало да бъде след разискване с лекуващия невролог и/или различен експерт, предлага проф. Масларов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ