Важна и дълго липсвала глава в аналите на Втората световна

Важна и дълго липсвала глава в аналите на Втората международна война – по този начин в резюме може да се опише книгата, която към този момент е по книжарниците със знака на издателство „ Кръг “. Осветляваща към момента недооценената роля на дамите за успеха над Хитлер, творбата на американския публицист и публицист Артър Дж. Магида споделя завладяващата и вдъхновяваща история на принцесата разузнавач Нур Инаят Хан (1914 – 1944), жертвала живота си за идеята на свободата. Българското издание е в превод на Юрий Лучев и с корица на Биляна Славкова (Kontur Creative). 

  Потомка на индийско кралско семейство, Нур отраства във Англия и Франция съгласно суфистките вярвания за естетика, хубост и приемливост, предадени ѝ от нейния татко. Отдадена на музиката, писателството и фамилията си, младата жена не наподобява предопределена за подвиг. Но животът има други проекти за нея – сблъскала се с нацистките зверства, Нур се причислява към Британското ръководство за специфични интервенции, където учи изкуството на шпионажа, саботажа и разузнаването. Изпратена назад в Париж под подправена идентичност, тя е първата жена радист в окупирана Франция през Втората международна война. По време на няколко сериозни месеца никой различен с изключение на нея не предава жизненоважна информация от френската столица до Лондон. 

С кодовото име „ Мадлен “, шпионката се оказва основна цел за врага и близката ѝ среща с Гестапо е въпрос на време. След като в последна сметка е хваната от германците, е измъчвана в продължение на 10 месеца, само че отхвърля да разкрие каквато и да било информация. Прави два дръзки опита за бягство от пандиза, преди да бъде изпратена в концлагера Дахау, където на 13 септември 1944-та е разстреляна. Заради изключителната ѝ храброст е удостоена посмъртно с най-високите военни оценки във Франция и Англия. Начално учебно заведение в парижкото предградие Сюрен носи името ѝ, а в лондонския парк „ Гордън Скуеър “, където е живяла за малко, е издигната нейна скулптура. 

За да опише историята на тази забележителна жена, Артър Дж. Магида организира редица изявленията и си обезпечава достъп до новооткрити ръкописи, публични документи и персонални писма. Допълнена със фотоси, биографията „ Кодово име „ Мадлен “ е изцяло достоверна и изпълнена с огромна респект към Нур Инаят Хан,чиито кураж, религия и възприятие за правдивост я вършат воин през най-страшните години за Европа.

В изявление за вестник. „ Гардиън “ създателят споделя, че по време на изследванията си за книгата е останал изключително впечатлен и разчувстван от непубликувано есе на Нур, в което тя написа за „ насладата от саможертвата “ и по какъв начин стрелянето с револвер подкрепя концентрацията и медитацията. „ В това есе чуваме гласа на Нур – споделя Магида. – Tо е най-вече за международните религии, само че Нур е пренесла духовната дисциплинираност, възпитавана още от детството ѝ, към изкуството на боравенето с огнестрелно оръжие. Думите ѝ отразяват нейната безрезервност и увереност. Есето разкрива жена, която не би се спряла пред нищо, с цел да обезпечи сигурността на света – даже с цената на това да навреди непоправимо на самата себе си. “

* * *

Из " Кодово име " Мадлен " на Артър Дж. Магида
Снимка " Кръг "

Нещо, пред което всяко човешко създание би се ужасило
Той е раздразним, заядлив и капризен. Винаги е непосредствен и прям, без извинения за постъпките си или за привързаността си към алкохола (сутрин, следобяд, вечер) или грубото си отношение без значение дали против него стои другар, или зложелател. И в този момент, когато годините в пустошта, както ги назовава, са свършили, Уинстън Чърчил е в отлична форма. На плещите му тежи бъдещето на Британия, ориста на западната цивилизация, участта на човечеството. Чърчил приказва ребром и недолюбва скромността. Няма никакви подозрения, че е кадърен да извърши задачата. В съзнанието си счита, че е роден за този исторически миг. 

Чърчил дава обещание на британците, че ще се бият и по крайбрежията, и в полето. Но първата фаза на войната се води във въздуха (срещу Луфтвафе) и в морето (с кораби и подводници, играещи на котка и мишка в два океана). Бреговете и полетата са тихи. Това е добре. Сраженията там биха означавали, че германците са пристигнали.

През първите години на войната Чърчил не е убеден, че Англия може да победи Германия. Британия е сама, усамотен челен пост против нацистите. Но пренебрегването на Хитлер би разрешило на фюрера да затегне хватката в Европа, като деморализира милионите, които страдат под неговата власт. Чърчил би трябвало да сътвори илюзията, че Британия е заслужен съперник, принуждавайки врага да се тревожи за вътрешната сигурност на новата си империя. Стратегията му потвърждава, че е интелигентен, наследствена фамилна линия – по време на борба през Войната за испанското наследство* херцогът на Марлбъро, отдалечен братовчед на Чърчил, изпраща „ дезертьори “, които да оповестят на французите, че на другия ден ще подхващат оттегляне. Но вместо да отстъпи, той нападна и побеждава. Чърчил също би трябвало да е остроумен. Виждал е хитростта в деяние през 1895 година на посещаване в Куба, където няколко хиляди партизани задържат 250 000 бойци от испанската войска. „ Къде е врагът? “, пита Чърчил един испанец. „ Навсякъде и на никое място “, дава отговор офицерът, намеквайки за бунтовниците, които се появяват от нищото, бият се като дяволи и след това изчезват, като че ли в никакъв случай не ги е имало. Илюзията, която Чърчил желае да сътвори, изисква на първо място смелост – свещено качество за него. Храбростта тласка хората напред през най-големите компликации, най-мъчителните и ужасни алтернативи. Без смелост индивидът е нищо и заслужава да бъде. Както написа Чърчил при започване на 30-те, храбростта е „ с право ценена като първото от човешките качества, тъй като тя е в основата на всички останали “. Храбростта ни прави индивиди и тя резервира човечността ни. Гръбнак на нашия морал и угризения, тя ни държи изправени. 

В среднощ на 16 юли 1940 година – пет седмици след Дюнкерк – Чърчил разпорежда на Хю Далтън, неговия министър на икономическата война, да учреди загадка организация, която да всява боязън и безпорядък измежду германците. Британски сътрудници щели да се промъкват в Европа, с цел да взривяват мостове, влакове, заводи и електроцентрали; да прекъсват телефонни и телеграфни линии; да провеждат локална съпротива; да изпращат разследващи данни до Лондон и да унищожават германци и колаборационисти при всяка опция. В деня на десанта в Нормандия, когато и да се случел, Управлението за специфични интервенции и цялата Съпротива – локални придвижвания във Франция, които се борят с окупаторите – щели да се надигнат и да нанесат пагубен удар върху нацистката военна машина. Ако новата организация работи сполучливо, Хитлер в никакъв случай към този момент няма да спи умерено, а Германия в никакъв случай към този момент няма да тъне в блаженство, когато завзема непозната страна.

Агенцията щяла да бъде самостоятелна от въоръжените сили и английските разследващи служби и щяла да работи по напълно друг метод. По традиция шпионите са безшумни и невидими. Чърчил не желае шпиони и обичаи. Като подвигат олелия и оказват помощ на Съпротивата, взривявайки всичко от стратегическо значение и създавайки неразбория на всички места, новите сътрудници би трябвало да доведат нацистите до военния еквивалент на нервозен срив. Докато Англия е задоволително мощна, с цел да се бори, саботажите щели да не престават.

Чърчил назовава организацията си „ Управление за специфични интервенции “. Наименованието е тривиално като британска овесена каша. Четиринайсетте срички не могат да бъдат произнасяни във или отвън организацията. Тя е толкоз секретна, че даже фиктивното название има фиктивно име – „ Междуведомствено изследователско бюро “. Повечето сътрудници в нея даже не знаят това. Те я назовават „ предприятието “, „ компанията “ или „ сборището “. Лично за себе си Чърчил има свое по-цветисто име – „ Министерство на нечестната война “.

Хю Далтън приема предизвикването на Чърчил: „ Добър късмет – написа той в записките си – да ги създадем на пух и прахуляк “. След среднощната среща с министър-председателя Далтън си потегля и съвсем стига до вратата, когато министър председателят парафразира имитация от „ Четиримата обективни мъже “, детективски разказ на английския публицист Едгар Уолъс: „ И в този момент взриви Европа! “. 

Към момента, в който Нур е интервюирана от УСО, организацията към този момент има пъстра история.

В Холандия германците залавят нейни сътрудници още щом се приземяват с парашут и ги принуждават да изискат от Лондон да бъдат изпратени още колета с оръжие и още сътрудници. Четиресет и четирима чиновници свършват в нацистки затвори. Четиресет и осем са убити в Маутхаузен**. В Норвегия опитът за бойкот на водноелектрическа централа, употребена от германците за производството на тежка вода за атомни бомби, се проваля трагично. Но УСО печели и някои обилни победи. Вторият опит за саботиране на водноелектрическа централа е един от огромните триумфи през войната – шестима сътрудници се промъкват в централата, унищожават 350 кг тежка вода, след което се измъкват от преследващите ги 12 000 немски бойци. Почти по същото време сътрудници взривяват виадукт в Гърция, жизненоважен за снабдителната линия сред Германия и армията на Ромел в Северна Африка. Четиресет и осем влака, всеки пренасящ стотици тонове оръжие, пресичат виадукта всеки ден. През шестте седмици, през които влаковете не могат да минават моста, Ромел е лишен от повече от две хиляди влакови товара снабдяване. 

Всичко това е свръхсекретно. На срещата в хотел „ Виктория “ Нур седи на дървен сгъваем стол, без въобще да има визия, че мъжът против нея е упорствал на няколко държавни равнища единствено да му бъде разрешено да приказва с нея. Автор на повече от дузина детективски романа със заглавия като „ Сблъсках се с ликвидиране “ и „ Мълчи си за убийството “, офицер Селуин Джепсън е уверен, че дамите са „ по-добри от мъжете “ за задачите на УСО. Агентите би трябвало да бъдат съобразителни, решителни и способни да работят сами, без нищо, което да ги насочва, с изключение на мозъка, инстинктите и интуицията. Жените са идеални – смели и изобретателни, въоръжени с това, което Джепсън назовава „ хладна и самотна смелост “. Мъжете, оплаква се той, не могат да „ работят сами “ и „ постоянно си търсят компания “. Жените по-лесно се вписват в средата, изключително във Франция. При два милиона френски мъже във военнопленнически лагери, дамите летят с колела на всички места и правят това, което нормално е мъжка работа. Те също по този начин омайват германците с привлекателния си външен тип (какъвто доста от сътрудниците притежават). И нацистите не са безразлични към хубавиците.

Обикновено Джепсън се среща с евентуални сътрудници по три или четири пъти, с цел да реши личностните им качества, уменията и характера. Задължително тества и френския им. Кандидатите би трябвало да приказват свободно като него. Свободното говорене значи повече от притежаване на езика. Агентите би трябвало да наблюдават новините, свадите и слуховете във Франция, даже детските стихчета, песнички, поговорки, френските спортисти и писатели, класовите и районните разлики и маниери, както и какво вино върви със съответното ядене в коя провинция. Като цяло те би трябвало да се държат като локални, възпитани и израсли във френска просвета. В противоположен случай германците ще ги разкрият. Джепсън би трябвало и да си обясни претекстовете на претендентите. Съществуват няколко теории по този психически въпрос. Един психиатър споделя, че сътрудниците на УСО се пробват „ да придадат стойност и смисъл на безполезния си живот “. Писател от Южна Африка твърди, че те „ бягат от житейските и публичните отговорности “. А един от сътрудниците декларира – малко несвоевременно поради деградацията, която претърпява човечеството по време на войната, – че той и сътрудниците му пазят „ човешкото благовъзпитание “. Джепсън най-много не търси герои. Те са прекомерно безразсъдни и импулсивни и нормално първи ги залавят и убиват. За Джепсън „ воин “ е друга дума за „ пъчене “.

Едно изявление с Нур е задоволително за него. Той е сигурен, че тя има „ интуитивно чувство за дилемите, които съм си наумил за нея “ и „ изпъква като съвсем идеална “ за работа на радиотелеграфист: „ Внимателна, подредена, прилежна и талантлива с цялото самообладание на света “. Джепсън също по този начин усеща, че може да ù има доверие, нещо, което схваща нормално на третата или четвъртата среща с евентуален сътрудник. „ Дадох си сметка, че е безвредно да бъда откровен с нея – споделя той няколко години по-късно, – че надеждността, излъчваща се от нея, ще устои; че в случай че се почувства неспособна да я резервира, тя няма да разкрие аргументите за призоваването ù в Министерството на войната. “

Офицерът споделя на Нур: „ Трябва да реша дали мога да пожертвам живота ти, а ти би трябвало да решиш дали си подготвена да го рискуваш “. Повечето радиотелеграфисти не оцеляват и шест седмици в Европа. Германците знаят, че те са значимо звено от веригата на УСО – по-ценни от куриерите или уредниците на кафези. Агент на Гестапо споделя на следователите след войната: „ Целта ми беше да преустановявам радиовръзките и това беше по-важно даже от арестуването на други хора. Какво биха правили без връзки? “. Джепсън предизвестява Нур, че в случай че германците я заловят, ще се сблъска с „ нещо, пред което всяко човешко създание би се ужасило “ – камшици, окови, електрически потрес, гумени маркучи, приклади, изгаряне с цигари. Може да я инжектират с препарати, забъркани в прилежащата стая.

---

* Продължителна и кръвопролитна война в Западна Европа, водена през 1701 – 1714 година Поводът е неналичието на легален правоприемник на бездетния испански крал Карлос II. От една страна, водят война Франция и Бавария, а от друга – Англия, Съединени провинции (Холандия), Хабсбургска монархия, Савойско херцогство и Португалия. – Бел. прев.

** Концентрационен лагер, издигнат през лятото на 1940 година наоколо до селата Маутхаузен и Гусен в Горна Австрия. – Бел. прев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.