В условията на пандемия от КОВИД-19 проблемът антимикробна резистентност се

В изискванията на пандемия от КОВИД-19 казусът антимикробна устойчивост се задълбочава, сигнализира представителят на СЗО в България доктор Скендер Сила при започване на обичайна Световна седмица за осведомеността за антимикробната устойчивост (18–24 ноември). Той разяснява, че се увеличаватсигналите за несъразмерна и постоянно неправилна приложимост на антибиотици.

Антимикробната устойчивост е натурален биологичен развой, изяснява проф. Асена Сербезова. Неправилната приложимост на противомикробни медикаменти води до развиването на микроорганизми, които стават устойчиви на тези лекарства. Пример за това са антибиотици, които години наред са употребявани в сполучливото лекуване на някои инфекции, само че през днешния ден към този момент не са по този начин ефикасни поради необятната приложимост и по тази причина инфекции, които в предишното са лекувани, през днешния ден може да са съдбовни за мнозина.

Европейско изследване сочи, че на към 72% от болните с КОВИД-19 са им предписани антибиотици, само че единствено 8% от приетите в болница с това заболяване имат действителна бактериална или гъбична зараза. Свръхупотребата на антибиотици заплашва разширението на казуса антимикробна резистентност, предизвестяват експертите.

Би следвало на пациенти с КОВИД-19 да бъде постановен антибиотик, когато има бактериална зараза, безапелационна е проф. Сербезова.

Национален проект за деяние за справяне с антимикробната устойчивост, в който вземат участие Българския фармацевтичен съюз, БЛС, организацията за сигурност на храните и други, които са създали сложен и многосекторен проект за деяние, който включва казуса с устойчивостта към тези препарати и в хуманната, и във ветеринарната медицина. Приложен е и проект за деяние с избран бюджет. От СЗО са безапелационни, че този проект би трябвало да бъде допустимо най-скоро признат този проект. „ Важно е всяка страна да има подобен проект, имахме упоритостта още предходната година той да влезе в действие”, признава основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев. Причината за забавянето й е, че в работата вземат участие към 20 институции, което затруднява координацията. Надявам се до края на 2020 година този проект да се одобри и от 2021 година да влезе в деяние, споделя той. От въпросните институции е поискана и финансова аргументация, с цел да е несъмнено, че всяка от тях е планувала нужния запас за реализирането й. До момента единствено 5 са сторили това. По думите на доцент Кунчев България не е на челните места в Европа по несъразмерна приложимост на антибиотици, само че акцентира, че у нас в лечебните заведения лекуват с евтини, налични и всеобщо употребени антибиотици (най-често по стопански причини), което фактор за увеличение на устойчивостта към тези съединения и те ще престанат да работят. Само във връзка с един антибиотик България е първа в Европа по несъразмерна приложимост, само че казусът е, че сред нас и страната на второ място разликата е 8 пъти, изясни доцент Кунчев. Лоша процедура в лечебните заведения също е потреблението на стратегическите антибиотици освен за най-тежките случаи, споделя ръководителят на Професионалната организацияна болничните фармацевти магистър-фармацевт Велина Григорова. Тя напомни, че няма хирургична намеса, която да не е съпроводена с банкет на антибиотици. Те се дават постоянно и на онкологични пациенти, и на хора на хемодиализа. Това основава условия за антимикробна резистентност.

Според доцент Кунчев по-големият проблем е в извънболничната помощ, защото хората всеобщо прибягват към самолечение. Много хора осъзнаха, че несъразмерната приложимост на антибиотици ще понижи действието им и започнаха да се лимитират. Но рецесията с КОВИД-19 още веднъж ги накара да протягат ръка към тези медикаменти, даже при най-слаби признаци.