Проф. Хинков: Необяснима ми е съпротивата срещу клиничните пътеки в психиатрията
В напъните си да върнем психичноболните пациенти в общността, направихме опит да създадем клинични пътеки в психиатрията. Този опит обаче срещна обичайния отпор измежду сътрудниците, което за мен е необяснимо, в случай че до момента няма никакъв режим за надзор на протичащото се в психиатричните лечебни заведения. Това сподели здравният министър проф. Христо Хинков по време на съвещанието на Временната парламентарна комисия за отбрана на правата на психичноболните пациенти и правене на законодателни промени, които да ги подсигуряват.
Като образец за неналичието на надзор министърът още веднъж уточни младия пациент в ДПБ – Ловеч, който изгоря жив, тъй като беше вързан в изолатора по време на пожар. „ Единственото, което можех да направя в тази обстановка, беше да уволня шефа на болничното заведение, което и направих. Той обаче в този момент жали заповедта за уволнението си, тъй като ненадейно доби храброст от други неосъществени уволнения “, сподели проф. Хинков.
По време на съвещанието стана ясно, че има към 200 души, които продължително обитават в държавните психиатрични лечебни заведения. По думите на шефа на болничното заведение в Курило доктор Цветеслава Гълъбова въдворяването на психичноболен пациент в болница постоянно е равно на пожизнен затвор. Тя уточни, че са имали пациент, който е живял в психиатрията 29 години, в този момент първенецът по престой е 14-15 години. „ Условията в болничното заведение са ужасяващи, там времето е спряло някъде към 60-те години на предишния век. На болните обаче в обществото се гледа като на човешки боклук и нито околните им, нито институциите желаят да се занимават с тях. В последните два месеца имахме два случая на отвод на лекуване на наши пациенти, единствено тъй като са психичноболни. Ако не се вземат незабавни ограничения, случаите ще зачестят, тъй като и личният състав е малко и е прегорял “, сподели тя.
Д-р Гълъбова заяви още, че с изключение на дефицита на храна и неприятните битови условия, в психиатричните лечебни заведения има проблем и с медикаментите. „ Истинските скъпоструващи лечения се дават на пациентите единствено в амбулаториите. Ние лекуваме с каквото има “, сподели тя и добави, че в България психологичната болест е равна на обществена гибел, тъй като хората знаят, че следва затваряне на вратите за всичко и се лепва клеймо.
„ Ако изградим центрове за психологично здраве в регионалните градове, ще може да стартира същинска деинституционализация “, сподели министър Хинков. Той напомни, че от Министерство на здравеопазването са поискали в Министерството на финансите да създадат промяна в Плана за възобновяване и резистентност и средствата, планувани за създаване на 300 амбулатории да бъдат пренасочени към създаване на центрове за психологично здраве в градовете. Въпреки декларираната поддръжка за преструктурирането от европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Стела Кириакиду, от нашето Министерство на финансите няма отговор на предлагането.
Министърът сподели още, че един от най-спешните за решение проблеми е увеличението на заплатите на медицинските сестри и лекарите, работещи в държавните психиатрични лечебни заведения. В бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година не са планувани средства за повишение на тези хонорари, а от Министерството на финансите са отказали спомагателни средства.
Комисията задължи Министерство на здравеопазването да направи мониторинг на държавните психиатрични лечебни заведения и да откри все още точния брой на продължително пребиваващите в тях, както и поименен лист на лицата и мястото им на престояване. Депутатите гласоподаваха и Министерството на финансите да предложи обезпечаване на средства за целево финансиране до края на тази година на държавните психиатрични лечебни заведения, като бъдат планувани и средства за прехрана на лечебните заведения.
По време на съвещанието бяха показани данни от Националния център по публично здраве и разбори, съгласно които България е на последно място в Европа по осигуреност с психиатри. След останалите проблеми от НЦОЗА показаха неналичието на фрагменти, неналичието на млади лекари, които да работят в държавните психиатрии, ниското възнаграждение, неприятното съоръжение.
Мониторингът на психиатричната помощ в страната, осъществен през 2023 година от НЦОЗА, демонстрира както проблеми в структурата на психиатричната грижа, по този начин и нормативни проблеми. Установени са нарушавания на Закона за здравето, които демонстрират, че съдилищата в някои градове изпращат пациенти на наложително лекуване за шест месеца, а законовият период е три месеца.
Концентрацията на психиатри е главно в университетските градове. Според разбора на НЦОЗА обаче удвояването на психиатричните кревати в София няма да реши казуса, а ще докара до още по-лошо систематизиране на личния състав в страната.
Средната възраст на психиатрите в България към август 2022 година е към 60 години. Очаква се до 15 години да има тежка рецесия, защото броят на влизащите в системата е извънредно дребен и няма да може да покрива отдръпването на хората в пенсионна възраст. Жените в психиатрията са два пъти повече от мъжете, демонстрират още данните от мониторинга. Това демонстрира, че специалността се феминизира, което пък води до понижено възнаграждение, считат още от НЦОЗА.
Като образец за неналичието на надзор министърът още веднъж уточни младия пациент в ДПБ – Ловеч, който изгоря жив, тъй като беше вързан в изолатора по време на пожар. „ Единственото, което можех да направя в тази обстановка, беше да уволня шефа на болничното заведение, което и направих. Той обаче в този момент жали заповедта за уволнението си, тъй като ненадейно доби храброст от други неосъществени уволнения “, сподели проф. Хинков.
По време на съвещанието стана ясно, че има към 200 души, които продължително обитават в държавните психиатрични лечебни заведения. По думите на шефа на болничното заведение в Курило доктор Цветеслава Гълъбова въдворяването на психичноболен пациент в болница постоянно е равно на пожизнен затвор. Тя уточни, че са имали пациент, който е живял в психиатрията 29 години, в този момент първенецът по престой е 14-15 години. „ Условията в болничното заведение са ужасяващи, там времето е спряло някъде към 60-те години на предишния век. На болните обаче в обществото се гледа като на човешки боклук и нито околните им, нито институциите желаят да се занимават с тях. В последните два месеца имахме два случая на отвод на лекуване на наши пациенти, единствено тъй като са психичноболни. Ако не се вземат незабавни ограничения, случаите ще зачестят, тъй като и личният състав е малко и е прегорял “, сподели тя.
Д-р Гълъбова заяви още, че с изключение на дефицита на храна и неприятните битови условия, в психиатричните лечебни заведения има проблем и с медикаментите. „ Истинските скъпоструващи лечения се дават на пациентите единствено в амбулаториите. Ние лекуваме с каквото има “, сподели тя и добави, че в България психологичната болест е равна на обществена гибел, тъй като хората знаят, че следва затваряне на вратите за всичко и се лепва клеймо.
„ Ако изградим центрове за психологично здраве в регионалните градове, ще може да стартира същинска деинституционализация “, сподели министър Хинков. Той напомни, че от Министерство на здравеопазването са поискали в Министерството на финансите да създадат промяна в Плана за възобновяване и резистентност и средствата, планувани за създаване на 300 амбулатории да бъдат пренасочени към създаване на центрове за психологично здраве в градовете. Въпреки декларираната поддръжка за преструктурирането от европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Стела Кириакиду, от нашето Министерство на финансите няма отговор на предлагането.
Министърът сподели още, че един от най-спешните за решение проблеми е увеличението на заплатите на медицинските сестри и лекарите, работещи в държавните психиатрични лечебни заведения. В бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година не са планувани средства за повишение на тези хонорари, а от Министерството на финансите са отказали спомагателни средства.
Комисията задължи Министерство на здравеопазването да направи мониторинг на държавните психиатрични лечебни заведения и да откри все още точния брой на продължително пребиваващите в тях, както и поименен лист на лицата и мястото им на престояване. Депутатите гласоподаваха и Министерството на финансите да предложи обезпечаване на средства за целево финансиране до края на тази година на държавните психиатрични лечебни заведения, като бъдат планувани и средства за прехрана на лечебните заведения.
По време на съвещанието бяха показани данни от Националния център по публично здраве и разбори, съгласно които България е на последно място в Европа по осигуреност с психиатри. След останалите проблеми от НЦОЗА показаха неналичието на фрагменти, неналичието на млади лекари, които да работят в държавните психиатрии, ниското възнаграждение, неприятното съоръжение.
Мониторингът на психиатричната помощ в страната, осъществен през 2023 година от НЦОЗА, демонстрира както проблеми в структурата на психиатричната грижа, по този начин и нормативни проблеми. Установени са нарушавания на Закона за здравето, които демонстрират, че съдилищата в някои градове изпращат пациенти на наложително лекуване за шест месеца, а законовият период е три месеца.
Концентрацията на психиатри е главно в университетските градове. Според разбора на НЦОЗА обаче удвояването на психиатричните кревати в София няма да реши казуса, а ще докара до още по-лошо систематизиране на личния състав в страната.
Средната възраст на психиатрите в България към август 2022 година е към 60 години. Очаква се до 15 години да има тежка рецесия, защото броят на влизащите в системата е извънредно дребен и няма да може да покрива отдръпването на хората в пенсионна възраст. Жените в психиатрията са два пъти повече от мъжете, демонстрират още данните от мониторинга. Това демонстрира, че специалността се феминизира, което пък води до понижено възнаграждение, считат още от НЦОЗА.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ