В Упанишадите — древните писания на Индия, се казва: Това,

В Упанишадите — античните трудове на Индия, се споделя: „ Това, което не може да бъде забелязано с очите, само че посредством което очите виждат: знайте, че то и единствено то е Брахман Духа, а не това, което хората почитат. Това, което не може да бъде чуто с ушите, само че посредством което ушите чуват: знайте, че то и единствено то е Брахман Духа, а не това, което хората почитат. Това, което не може да бъде въображаемо с мозъка, само че посредством което мозъкът мисли: знайте, че то и единствено то е Брахман Духа, а не това, което хората почитат. " Нека си напомним какво споделя Екхарт Толе в „ Нова земя " за вътрешното ни пространство.
Когато към този момент не сте напълно отъждествени с формите, съзнанието — това кой сте вие — се освобождава от плена на формата. Тази независимост е в действителност зараждащото вътрешно пространство. Тя идва като покой, като мир надълбоко вътре във вас, даже против изглеждащо неприятно събитие. И това ще мине. Около прочувствените върхове и спадове, даже към болката съществува свободно пространство. И на първо място съществува пространство сред мислите ви. Това пространство ражда покой, мир, които не са „ от този свят ", защото „ този свят " е формата, а покоят е пространство. Това е покоят на Бога.
Сега към този момент можете да се наслаждавате на нещата от този свят, без да им приписвате значимост и значителност, каквито те в действителност не имат. Можете да участвате в танца на сътворението и да бъдете дейни без привързване, което да би трябвало да преодолявате, и без неразумни претенции към света: удовлетвори ме, направи ме благополучен, гарантирай ми сигурност, кажи ми кой съм. Светът не може да ви даде всичките тези неща, а когато не очаквате това от него, цялото страдалчество, основано от вас самите, изчезва. Защото страданието се дължи на надценяването на формите и на неосъзнаването на измерението на вътрешното пространство. Когато това измерение участва в живота ви, вие можете да се радвате на нещата, прекарванията и сетивните удоволствия без да се изгубвате в тях, без вътрешно привързване към тях, т.е. без пристрастяване към света.
Думите „ и това ще мине " са пътни знаци към действителността. Посочвайки преходността на всички форми, те са и пътни знаци към безконечното. Единствено вечността във вас може да осъзнае преходното като преходно.
Съзнанието за пространството значи, че с изключение на осъзнаването на нещата — което постоянно се свежда до сетивни усещания, до мисли и страсти, — има и прикрит поток на осъзнатост. Осъзнатостта допуска вие да съзнавате освен нещата (обектите), само че и да съзнавате, че съзнавате. Ако можете да усетите живия вътрешен покой като назад във времето на протичащите се на предния проект събития — значи сте постигнали нужното! Това измерение е на всички места, само че множеството хора въобще не го осъзнават. Понякога им го показвам с думите: „ Усещаш ли личното си Присъствие? "
Съзнанието за пространството съставлява освен освободеност от егото, само че и освободеност от зависимостта от нещата от този свят, от материализма и материалността. То е духовното измерение, което — само — може да даде трансцендентален и правилен смисъл на този свят.
Никога, когато сте смутени от събитие, човек или обстановка, същинската причина не е самото събитие, човек или обстановка. Вие сте в плен на съзнанието за обектите и не осъзнавате безвремевото вътрешно пространство на самото схващане. С думите „ и това ще мине ", използвани като пътен знак, можете да възстановите осъзнаването на това измерение.
Из „ Нова земя. Пробуждане за задачата на вашия живот ", Екхарт Толе