„Обратната страна на света“ според Кос Атанас
В творчеството си всеки създател е кадърен да бъде себе си и да пресъздава това, което вижда от „ Обратната страна на света “. Кос Атанас да вземем за пример открива там стаи – домове на клоуни, куртизанки и сънища, на една дребна буржоазка, само че и на един шут, открива демони и дракони, късни и ранни шарки и несъмнено, любов – разпиляна, а може би и събрана във времето, пространството и логиката.
„ Това е един утопичен свят, един идеализиран свят, в който нещата се случват по този начин, както би ни се желало да се случват. В никакъв случай обаче не е изолиран и подложен в рамка. Просто е оня незабележим свят, за който може би си мечтаем “, сподели в „ Артефир “ Атанас Мадемджиев, създателят зад псевдонима Кос Атанас. Дебютната му стихосбирка носи точно това заглавие – „ Обратната страна на света “, и ще бъде показана на 22 февруари в Българския културен институт в Лондон .
„ Не преиначавам действителността, по-скоро се пробвам да я заобля и да ѝ придам контурите, с които бих желал да наподобява в очите на другите “, добавя още Атанас. Той споделя, че най-хубавото, което може да му се случи като създател, е читателите му да се припознаят в картината на света, която той обрисува с думи.
Поезията на Кос Атанас подсказва, че детето в него към момента е живо и пази същността му от света. Според създателя душата на човек е неприкосновена и въпреки животът да ни нанася вътрешни и външни белези, тя не се трансформира. Тя е онази светлина, която ни води по пътя и която ни оказва помощ да устоим на всичко.
„ Оттенъците ѝ и обвивката, с която я обгръщаме понякога – било то тъжна, било то радостна, са обвивка под обвивката, само че самата светлина в нас не се трансформира “, твърди Мадемджиев.
Стихосбирката му е отдадена на щерка му, която не бърза да порасне, а в противен случай – цени чистотата на детското в себе си. Нещо, което се оказва, че вършат и стаите вътре в нас.
„ Стаите са нашият предходен живот, нашите мемоари за това, което ни се е случило. Според мен тези мемоари са разграничени на стаи, стаички, коридори, някои по-големи зали, други – напълно дребни, прашни, забравени, и пътешествието във и към тези стаи показва нашия житейски път “, споделя Атанас Мадемджиев. Той е на мнение, че единственото, което се изисква от нас, е да посегнем към тези стаи и вратите им ще се отворят. Макар някои да не са доста приветливи и постоянно да ни се желае да заключим за непрекъснато това, което се крие в тях, постоянно е по-хубаво да изберем да се разходим из спомените си, да се сгреем с тях и да се уповаваме в тях. Винаги е по-добре да срещаме себе си и да не забравяме. Тези стаи отварят и спомагателни пътища пред нас, които просто би трябвало да имаме смелостта да извървим.
Причината „ Обратната страна на света “ да диша и живее като книга е нейният рецензент – сладкодумната разказвачка и публицист Мария Касимова-Моасе. На 22 февруари, директно след представянето на книгата в Лондон, тя ще опише и своите „ Свободно падащи истории “.
Атанас Мадемджиев споделя повече.
Снимки – изд. Библиотека България
„ Това е един утопичен свят, един идеализиран свят, в който нещата се случват по този начин, както би ни се желало да се случват. В никакъв случай обаче не е изолиран и подложен в рамка. Просто е оня незабележим свят, за който може би си мечтаем “, сподели в „ Артефир “ Атанас Мадемджиев, създателят зад псевдонима Кос Атанас. Дебютната му стихосбирка носи точно това заглавие – „ Обратната страна на света “, и ще бъде показана на 22 февруари в Българския културен институт в Лондон .
„ Не преиначавам действителността, по-скоро се пробвам да я заобля и да ѝ придам контурите, с които бих желал да наподобява в очите на другите “, добавя още Атанас. Той споделя, че най-хубавото, което може да му се случи като създател, е читателите му да се припознаят в картината на света, която той обрисува с думи.
Поезията на Кос Атанас подсказва, че детето в него към момента е живо и пази същността му от света. Според създателя душата на човек е неприкосновена и въпреки животът да ни нанася вътрешни и външни белези, тя не се трансформира. Тя е онази светлина, която ни води по пътя и която ни оказва помощ да устоим на всичко. „ Оттенъците ѝ и обвивката, с която я обгръщаме понякога – било то тъжна, било то радостна, са обвивка под обвивката, само че самата светлина в нас не се трансформира “, твърди Мадемджиев.
Стихосбирката му е отдадена на щерка му, която не бърза да порасне, а в противен случай – цени чистотата на детското в себе си. Нещо, което се оказва, че вършат и стаите вътре в нас.
„ Стаите са нашият предходен живот, нашите мемоари за това, което ни се е случило. Според мен тези мемоари са разграничени на стаи, стаички, коридори, някои по-големи зали, други – напълно дребни, прашни, забравени, и пътешествието във и към тези стаи показва нашия житейски път “, споделя Атанас Мадемджиев. Той е на мнение, че единственото, което се изисква от нас, е да посегнем към тези стаи и вратите им ще се отворят. Макар някои да не са доста приветливи и постоянно да ни се желае да заключим за непрекъснато това, което се крие в тях, постоянно е по-хубаво да изберем да се разходим из спомените си, да се сгреем с тях и да се уповаваме в тях. Винаги е по-добре да срещаме себе си и да не забравяме. Тези стаи отварят и спомагателни пътища пред нас, които просто би трябвало да имаме смелостта да извървим.
Причината „ Обратната страна на света “ да диша и живее като книга е нейният рецензент – сладкодумната разказвачка и публицист Мария Касимова-Моасе. На 22 февруари, директно след представянето на книгата в Лондон, тя ще опише и своите „ Свободно падащи истории “.
Атанас Мадемджиев споделя повече.
Снимки – изд. Библиотека България
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ