България от Цариградската конференция, която не се случи. Защо?
В центъра на вниманието са българските земи, които би трябвало да получат нов статут, а не като част от Османската империя. На предшестващите конференцията съвещания се стига до решение да се даде автономност на българите в граници близки с обсега на Българската екзархия съгласно султанския ферман от 1870 година Това е публично и авторитетно самопризнание за националната ни самостоятелност.
Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Англия, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.
Преговарящите: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих декор Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди, (седнали) граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл декор Вертер, граф Ференц Зичи.
След голям брой оферти крайното решение взема под внимание британския вид за ориста на българските земи и етнос. България е разграничена отвесно на източна самостоятелна област с център Търново и западна самостоятелна област с център София. Източната българска самостоятелна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, само че под васална взаимозависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата врата на 21 декември 1876 година Султан Абдул Хамид II пробва, посредством политическа маневра да отхвърли настояванията на Великите сили. Той назначава за популярен везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е публично открита. Сафет паша декларира пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско ръководство като е „ ощастливил “ империята с конституция. Според Високата врата направената промяна ще реши проблемите на Балканите и предлагането отправено към Високата врата може да бъде отхвърлено.
Последват нови оферти от страна на представителите на Великите сили, които са отхвърлени и от османска страна е отговорено с контрапредложения, които също са отхвърлени. Двете страни не съумяват да стигнат до консенсус и на 18 януари 1877 година Мидхат паша афишира окончателния отвод на Османската империя да одобри предложенията за решение на Източния въпрос на страните участнички в конференцията. В идващите дни представителите на страните участници в конференцията са отзовани.
Османската империя обаче отхвърля предложенията за промени и конференцията приключва с крах. Става ясно, че разрешаване на Източната рецесия ще се търси по пътя на войната.
Априлското въстание заварва съветската дипломация неподготвена за бързото развиване на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от митинги и неодобрение в Европа. Цяла Европа се надига в отбрана на българската национална идея, възмутена от насилието и безчинствата против българското население след въстанието. След незабавни дипломатически совалки Великите сили се спогаждат за реализиране на решение на Източния въпрос посредством конференция в Цариград.
Веднага след Априлското въстание съветската дипломация се задейства и подхваща подли ходове. На 8 юли 1876 година Русия подписва с Австро-Унгария секретното Райхщадско съглашение зад тила на Великите сили. С него двете империи си разделят териториите на въздействие на Балканския полуостров и предопределят ориста на България и до през днешния ден, като одобряват текст, който изключва основаването на огромна страна. Русия поема уговорката да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите, в частност на българска територия. Истинската покруса за българската национална идея се случва единствено половин година по-късно. По време на договарянията на Цариградската конференция, зад тила на другите страни в Будапеща Русия скрито завърши с Австро-Унгария признатите договорености в Райхщадското съглашение и подписва с Австро-Унгария секретната Будапещенска спогодба.
Окончателният вид за територия на българската страна, признат от Великите сили на Цариградската конференция е доста непосредствен до границите на Българската екзархия съгласно султанския ферман от 1870 година
Приетият и координиран от всички Велики сили финален вид за територия на България сплотява съвсем всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения симптом – преобладаващо българско население. Приетият вид е по предложение на британския консул като територията ни е разграничена отвесно на две обособени български страни, като с това английската дипломация цели да понижи риска от мощно съветско въздействие в Източна България, където православното население е по-малък % в съпоставяне със Западна България, като по този метод ще понижи и вероятността за съветска агресия към проливите през тази територия.
Само че в същия миг в спомагателната секретна спогодба Русия се спогажда с Австро-Унгария да не се допусне формиране на огромна и сплотена страна. На 15 януари 1877 година тя е подписана от двете империи, до момента в който Цариградската конференция тече.
Можем да считаме 15 януари 1877 година за една от най-черните дати в историята ни. Веднага съветският консул в Цариград граф Игнатиев е известен за постигнатото споразумение и той стартира да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев незабавно се среща с представителите на Османската империя и съумява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото единодушие, като поема мъгляви обещания за невмешателство, както и съветска дипломатическа поддръжка за възможното оставане на огромна част от Балканите в рамките на Османската империя. След два дни съумява да убеди османските управляващи да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша афишира, че Османската империя отхвърля да подпише постигнатото съглашение за територия на България.
Руското заричане е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия след това съзнателно са оставени в рамките на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за самостоятелна Българска екзархия от 1870 година в Македония гръцката черква, под контрола на османските управляващи организира плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката черква и тотално объркват проектите на Русия. С болшинство над 2/3 съвсем цяла Македония се причислява към Българската екзархия, което ще докара и до нов подтик и напредък на патриотчните сили за реализиране на българската национална идея.
В резултата на тайните контракти сред Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския контракт, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, огромни български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където локалното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, гнет и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в рамките на Османската империя, ще бъде основана една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува единствено седем години. Ще бъде основано и дребното княжество България – под краткотрайно съветско ръководство, с 50 000 съветски окупационен корпус, който съгласно член 8 от Временния Сан-Стефански контракт и аналогичния текст изкопиран в член 22 на Берлинския контракт се устоя напълно за сметка на локалното население.
Ако беше приета територията от Британския план, цялостна или поделена, това би могло да извърши една доста по-умерена национална концепция, която да понижи зародилото по-късно напрежение сред българите и останалите нации на Балканите (би се предотвратила битката за Освобождение на Македония, както и разногласието сред България и Румъния за Добруджа- бел. ред.) “ - декларира преди време пред БНР историкът Александър Стоянов.
Фрог нюз
Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Англия, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.
Преговарящите: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих декор Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди, (седнали) граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл декор Вертер, граф Ференц Зичи.
След голям брой оферти крайното решение взема под внимание британския вид за ориста на българските земи и етнос. България е разграничена отвесно на източна самостоятелна област с център Търново и западна самостоятелна област с център София. Източната българска самостоятелна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, само че под васална взаимозависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата врата на 21 декември 1876 година Султан Абдул Хамид II пробва, посредством политическа маневра да отхвърли настояванията на Великите сили. Той назначава за популярен везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е публично открита. Сафет паша декларира пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско ръководство като е „ ощастливил “ империята с конституция. Според Високата врата направената промяна ще реши проблемите на Балканите и предлагането отправено към Високата врата може да бъде отхвърлено.
Последват нови оферти от страна на представителите на Великите сили, които са отхвърлени и от османска страна е отговорено с контрапредложения, които също са отхвърлени. Двете страни не съумяват да стигнат до консенсус и на 18 януари 1877 година Мидхат паша афишира окончателния отвод на Османската империя да одобри предложенията за решение на Източния въпрос на страните участнички в конференцията. В идващите дни представителите на страните участници в конференцията са отзовани.
Османската империя обаче отхвърля предложенията за промени и конференцията приключва с крах. Става ясно, че разрешаване на Източната рецесия ще се търси по пътя на войната.
Априлското въстание заварва съветската дипломация неподготвена за бързото развиване на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от митинги и неодобрение в Европа. Цяла Европа се надига в отбрана на българската национална идея, възмутена от насилието и безчинствата против българското население след въстанието. След незабавни дипломатически совалки Великите сили се спогаждат за реализиране на решение на Източния въпрос посредством конференция в Цариград.
Веднага след Априлското въстание съветската дипломация се задейства и подхваща подли ходове. На 8 юли 1876 година Русия подписва с Австро-Унгария секретното Райхщадско съглашение зад тила на Великите сили. С него двете империи си разделят териториите на въздействие на Балканския полуостров и предопределят ориста на България и до през днешния ден, като одобряват текст, който изключва основаването на огромна страна. Русия поема уговорката да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите, в частност на българска територия. Истинската покруса за българската национална идея се случва единствено половин година по-късно. По време на договарянията на Цариградската конференция, зад тила на другите страни в Будапеща Русия скрито завърши с Австро-Унгария признатите договорености в Райхщадското съглашение и подписва с Австро-Унгария секретната Будапещенска спогодба.
Окончателният вид за територия на българската страна, признат от Великите сили на Цариградската конференция е доста непосредствен до границите на Българската екзархия съгласно султанския ферман от 1870 година
Приетият и координиран от всички Велики сили финален вид за територия на България сплотява съвсем всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения симптом – преобладаващо българско население. Приетият вид е по предложение на британския консул като територията ни е разграничена отвесно на две обособени български страни, като с това английската дипломация цели да понижи риска от мощно съветско въздействие в Източна България, където православното население е по-малък % в съпоставяне със Западна България, като по този метод ще понижи и вероятността за съветска агресия към проливите през тази територия.
Само че в същия миг в спомагателната секретна спогодба Русия се спогажда с Австро-Унгария да не се допусне формиране на огромна и сплотена страна. На 15 януари 1877 година тя е подписана от двете империи, до момента в който Цариградската конференция тече.
Можем да считаме 15 януари 1877 година за една от най-черните дати в историята ни. Веднага съветският консул в Цариград граф Игнатиев е известен за постигнатото споразумение и той стартира да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев незабавно се среща с представителите на Османската империя и съумява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото единодушие, като поема мъгляви обещания за невмешателство, както и съветска дипломатическа поддръжка за възможното оставане на огромна част от Балканите в рамките на Османската империя. След два дни съумява да убеди османските управляващи да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша афишира, че Османската империя отхвърля да подпише постигнатото съглашение за територия на България.
Руското заричане е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия след това съзнателно са оставени в рамките на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за самостоятелна Българска екзархия от 1870 година в Македония гръцката черква, под контрола на османските управляващи организира плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката черква и тотално объркват проектите на Русия. С болшинство над 2/3 съвсем цяла Македония се причислява към Българската екзархия, което ще докара и до нов подтик и напредък на патриотчните сили за реализиране на българската национална идея.
В резултата на тайните контракти сред Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския контракт, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, огромни български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където локалното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, гнет и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в рамките на Османската империя, ще бъде основана една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува единствено седем години. Ще бъде основано и дребното княжество България – под краткотрайно съветско ръководство, с 50 000 съветски окупационен корпус, който съгласно член 8 от Временния Сан-Стефански контракт и аналогичния текст изкопиран в член 22 на Берлинския контракт се устоя напълно за сметка на локалното население.
Ако беше приета територията от Британския план, цялостна или поделена, това би могло да извърши една доста по-умерена национална концепция, която да понижи зародилото по-късно напрежение сред българите и останалите нации на Балканите (би се предотвратила битката за Освобождение на Македония, както и разногласието сред България и Румъния за Добруджа- бел. ред.) “ - декларира преди време пред БНР историкът Александър Стоянов.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ