„Сарона”, или мястото в Тел Авив, където бъдещето целува миналото
В центъра на Тел Авив е задоволително да пресечете многолентов бул., с цел да се върнете 150 години обратно. Къщи като от старовремско немско село се гушат в подножието на небостъргачи в квартала „ Сарона ”, който е много по-възрастен от самата столица на Израел. Порутените до неотдавна домове на немските заселници – тамплерите, през днешния ден са скъпи бутици, очарователни ресторантчета, картинни галерии, потънали в зеленина. Те се оглеждат в кокетни езерца с водни лилии. Не единствено в почивните дни, ами всяка вечер тук е невероятно да се откри място. Дори при неотдавнашните бомбардировки, хората не преставаха да идват за чаша с другари или фамилна вечеря и единствено най-предпазливите си запазваха маса в подземните зали, ситуирани в някогашната винарска маза. А денем майки с колички и ситни хлапета търсят хладина и веселба в детските площадки, заобиколени от дървета и водоскоци.
До тази идилия, обаче не се стига елементарно. Тъй като е в самото сърце на Тел Авив – сред „ Азриели ” и „ Дизенхоф ”, апетитите кварталът да бъде срутен и на негово място да се повдигнат бизнес здания са много настървени. Още повече, че против него е Министерството на защитата и други значими административни централи. Официалната причина е, че улицата пред „ Сарона ” е тясна за гневния тел-авивски трафик и се получават нервни тапи.
В паниката от разисквания по какъв начин да се реши казусът от 90 здания оцеляват единствено 56, а много от кипарисите, с които тогавашните пионери-християни на Обетованата земя са облагородявали поселището са изсечени. Жителите на Тел Авив, обаче недоволстват по какъв начин историята им се разрушава под напора на фадромите. Тогава се ражда скъпоструващата, само че избавителна концепция по какъв начин хем булевардът да бъде уголемен с шест платна, хем къщите да бъдат съхранени. Сградите се подкопават, дружно с основите и на специфични платформи върху релси се придвижват 200 метра по-навътре. Следват реституция и превръщането на квартала в най-модерното място за забавление. Между другото по същия метод (без пренасянето) е преобразено остарялото пристанище. Там някогашните хранилища са превърнати в гердан от клубове, заведения за хранене и подиуми под намерено небе, където заниманието продължава до зори, разхлаждано от морски я бриз.
Но да се върнем към „ Сарона ”. Селището е учредено на 18 октомври 1871 година край река Аялон, която по това време е много пълноводна и през зимата излиза от крайбрежията си. Затова тамплерите построяват къщите си на рид, откъдето съумяват да виджат морето. Германските заселници идват в сегашен Израел, с цел да развиват планово селско стопанство. Те наемат проектант Теодор Зандел, който проектира градчето във формата на кръст. За първи път на територията на Палестина те отделят особено внимание на озеленяването – край публичните здания засаждат средиземноморски борове, по пешеходните алеи – палми, а границите на селището са обрисувани с кипариси. 400-те немски земеделци отглеждали цитрусови плодове, зеленчуци, произвеждали млечни и месни артикули, вино. През 1904 година те изкопават бунар бездънен 52 метра, посредством който благодарение на газова помпа доставят цяла „ Сарона ” по първия в Палестина тръбопровод. През мазето на един от клубовете се стига по скришен тунел до кладенеца, който през днешния ден е трансфорат в туристическа атракция. Посетителите на модерния квартал могат да видят и към момента настояща хидравлична преса, пренесена през 20-те години на ХХ век от Германия. През 1898 година арх. Зандел построява подземна винена маза по последна дума на техниката, тя помогнала на тамплерите да усилят производството на вино до 400 000 литра вино годишно, т.е. повече от половин милион общоприети бутилки по 0,75 литра. Изнасяли напитката основно за Германия. По-късно даже построили писта, откъдето да изхвърчат и кацат транспортните самолети.
Навремето към „ Сарона ” е имало единствено обработваема земя, граничеща с три арабски селца на север – Сумейл, Джемусин ал Ареб и Шейх Мунис, чиито поданици при започване на ХХ век общо едвам надхвърляли 1000 души и си живеели относително спокойно с германците.
В наши дни реставрираните им къщи съжителстват с небостъргачи в центъра на Тел Авив. Няколко галерии за приложно и изобразително изкуство също са предпочели естествения фон на старите тамплерски къщи за експонатите си. Почитателите на яденето и пийването могат да избират сред типични еврейски гозби и класическа европейска кухня или да си купят от някое заведение подготвена кошница за пикник, с цел да поседнат на зелената трева или на някоя от особено аранжираните масички със фамилията си.
Докато четете тези редове може би в „ Сарона ” откриват следващата реставрирана къща, възродена за нов живот, съчетала почитта към остарялото с ентусиазма на новото.
До тази идилия, обаче не се стига елементарно. Тъй като е в самото сърце на Тел Авив – сред „ Азриели ” и „ Дизенхоф ”, апетитите кварталът да бъде срутен и на негово място да се повдигнат бизнес здания са много настървени. Още повече, че против него е Министерството на защитата и други значими административни централи. Официалната причина е, че улицата пред „ Сарона ” е тясна за гневния тел-авивски трафик и се получават нервни тапи.
В паниката от разисквания по какъв начин да се реши казусът от 90 здания оцеляват единствено 56, а много от кипарисите, с които тогавашните пионери-християни на Обетованата земя са облагородявали поселището са изсечени. Жителите на Тел Авив, обаче недоволстват по какъв начин историята им се разрушава под напора на фадромите. Тогава се ражда скъпоструващата, само че избавителна концепция по какъв начин хем булевардът да бъде уголемен с шест платна, хем къщите да бъдат съхранени. Сградите се подкопават, дружно с основите и на специфични платформи върху релси се придвижват 200 метра по-навътре. Следват реституция и превръщането на квартала в най-модерното място за забавление. Между другото по същия метод (без пренасянето) е преобразено остарялото пристанище. Там някогашните хранилища са превърнати в гердан от клубове, заведения за хранене и подиуми под намерено небе, където заниманието продължава до зори, разхлаждано от морски я бриз. Но да се върнем към „ Сарона ”. Селището е учредено на 18 октомври 1871 година край река Аялон, която по това време е много пълноводна и през зимата излиза от крайбрежията си. Затова тамплерите построяват къщите си на рид, откъдето съумяват да виджат морето. Германските заселници идват в сегашен Израел, с цел да развиват планово селско стопанство. Те наемат проектант Теодор Зандел, който проектира градчето във формата на кръст. За първи път на територията на Палестина те отделят особено внимание на озеленяването – край публичните здания засаждат средиземноморски борове, по пешеходните алеи – палми, а границите на селището са обрисувани с кипариси. 400-те немски земеделци отглеждали цитрусови плодове, зеленчуци, произвеждали млечни и месни артикули, вино. През 1904 година те изкопават бунар бездънен 52 метра, посредством който благодарение на газова помпа доставят цяла „ Сарона ” по първия в Палестина тръбопровод. През мазето на един от клубовете се стига по скришен тунел до кладенеца, който през днешния ден е трансфорат в туристическа атракция. Посетителите на модерния квартал могат да видят и към момента настояща хидравлична преса, пренесена през 20-те години на ХХ век от Германия. През 1898 година арх. Зандел построява подземна винена маза по последна дума на техниката, тя помогнала на тамплерите да усилят производството на вино до 400 000 литра вино годишно, т.е. повече от половин милион общоприети бутилки по 0,75 литра. Изнасяли напитката основно за Германия. По-късно даже построили писта, откъдето да изхвърчат и кацат транспортните самолети.
Навремето към „ Сарона ” е имало единствено обработваема земя, граничеща с три арабски селца на север – Сумейл, Джемусин ал Ареб и Шейх Мунис, чиито поданици при започване на ХХ век общо едвам надхвърляли 1000 души и си живеели относително спокойно с германците.
В наши дни реставрираните им къщи съжителстват с небостъргачи в центъра на Тел Авив. Няколко галерии за приложно и изобразително изкуство също са предпочели естествения фон на старите тамплерски къщи за експонатите си. Почитателите на яденето и пийването могат да избират сред типични еврейски гозби и класическа европейска кухня или да си купят от някое заведение подготвена кошница за пикник, с цел да поседнат на зелената трева или на някоя от особено аранжираните масички със фамилията си.
Докато четете тези редове може би в „ Сарона ” откриват следващата реставрирана къща, възродена за нов живот, съчетала почитта към остарялото с ентусиазма на новото.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ