Да изхвърлим ли и Барбра Стрейзънд при Майкъл Джексън?
В тези времена всеки има мнение по всеки въпрос и когато и да е. В множеството случаи мненията са свободна реакция, а обществените мрежи зареждат всеки проблем с съвсем непоносима прочувствена тежест. И всеки ужасно доста се ядосва, когато другите хора имат неправилното мнение. Интернет усилва този развой като голяма клада, в която всеки може да добави нещо към огъня. А в последно време нищо не е толкоз горещо, колкото кино лентата „ Напускайки Невърленд “ на HBO, в който двама обвинители на починалия Майкъл Джексън описаха историята на тяхното детство, случило се в сюрреалистичния живот и в спалнята на звездата.
Медиите, в това число и у нас, се занимават непрекъснато с глупави въпроси като: „ Какво да вършим в този момент с Майкъл Джексън? “ и „ Трябва ли да отделим създателя от индивида? “. Всички ние, феновете, бяхме с лекост сложени в позицията на правосъдни заседатели в развой, в който участва единствено обвиняването . Запитан за какво не дава думата на околните на Майкъл Джексън, режисьорът Дан Рийд сподели, че в действителност това не е филм за него, а за двете му жертви и тяхната история. Да, филмът е трогателен роман и задачата му е не хората да си сформират мнение, а да дадат прочувствена реакция. И те тъкмо това направиха. Философските драми не престават към този момент седмици наред и не знам кого са довели до някакво изрично мнение (или пък са трансформирали нечие мнение). А през днешния ден и това на Барбра Стрейзънд, която прибавя още един колорит прочувствен безпорядък.
Тя „ безусловно има вяра “ на обвинителите Робсън и Сейфчук. Но си задава въпроса и дали това, че са били обект на половата корист от артиста, е навредило „ чак толкоз “ на техния живот.
Това умосъждение е споделено от 76-годишната Барбра в изявление за Times (където приказва и за оня случай, когато си клонира кучето), една объркана комбинация от рeакция на благосклонност и размишления за „ Напускайки Невърленд “, която завършва с едно оптимистично „ Миналото е минало, нали? “. Но да мина към най-тежката част:
„ Можеш да кажеш „ насилван “, само че тези деца, както ги чухме да споделят (порасналите Робсън и Сейфчук), те са били поласкани да бъдат там. И двамата са се оженили и имат деца, тъй че случилото се не ги е умъртвило “.
Да, не ги е умъртвило и е реалност, че и двамата споделяха неведнъж какъв брой доста обичат Майкъл, а също по този начин и какви материални изгоди са имали от благосъстоянието на този извънредно съумял човек, който ги е ласкаел с внимание и дарове, част от дългия развой на манипулиране към полово блудничество. За това Барбра също има свое мнение: „ Неговите полови потребности са били негови полови потребности, провокирани от каквото и детство да е имал и каквото и ДНК да е имал “. Господи!
В изявлението Стрейзънд е по-скоро прощаваща желанията на Майкъл Джексън да употребява ситуацията си, с цел да се възползва полово от Робсън и Сейфчук и споделя: „ Това е композиция от усеща. Чувствам се зле за децата. Чувствам се зле и за него. Обвинявам, допускам, родителите, които са разрешили на децата да спят с него “.
Реакциите към изявлението й заваляха като пролетен дъжд. Барбра демонстрира доза състрадание към човек, който е имал власт и изцяло има вяра, че е употребявал тази власт, с цел да блудства с деца. Как ще се оправи Барбра с цялата каша, ще забележим.
Но за мен две неща са ясни – светът към този момент не ти разрешава просто да си комплициран, да не можеш да прецениш, да не вземеш безапелационна страна незабавно. С или без информация. „ Съдебните заседатели “ взимат решение не след изложени обстоятелства, а след " разказана история ". И занапред ще ни слагат в такава позиция. Само се замислете – една от най-старите демокрации се плъзна по пързалката на една добре разказана история и ще си направи сепуко след няколко дни.
И знаете ли какво? Аз го гледах този филм. Той не е нито за Майкъл Джексън, нито за жертвите на педофили по света. Той е опит с нас – като „ Биг Брадър “. Някой там следи доста деликатно по какъв начин реагираме и какъв брой бързо сме подготвени да хвърляме подпалки в кладата. А в този момент в нея ще гори и Барбра Стрейзънд, ще видите.
21 действителности, които изискуем на феминизма, не на комунизма
Медиите, в това число и у нас, се занимават непрекъснато с глупави въпроси като: „ Какво да вършим в този момент с Майкъл Джексън? “ и „ Трябва ли да отделим създателя от индивида? “. Всички ние, феновете, бяхме с лекост сложени в позицията на правосъдни заседатели в развой, в който участва единствено обвиняването . Запитан за какво не дава думата на околните на Майкъл Джексън, режисьорът Дан Рийд сподели, че в действителност това не е филм за него, а за двете му жертви и тяхната история. Да, филмът е трогателен роман и задачата му е не хората да си сформират мнение, а да дадат прочувствена реакция. И те тъкмо това направиха. Философските драми не престават към този момент седмици наред и не знам кого са довели до някакво изрично мнение (или пък са трансформирали нечие мнение). А през днешния ден и това на Барбра Стрейзънд, която прибавя още един колорит прочувствен безпорядък.
Тя „ безусловно има вяра “ на обвинителите Робсън и Сейфчук. Но си задава въпроса и дали това, че са били обект на половата корист от артиста, е навредило „ чак толкоз “ на техния живот.
Това умосъждение е споделено от 76-годишната Барбра в изявление за Times (където приказва и за оня случай, когато си клонира кучето), една объркана комбинация от рeакция на благосклонност и размишления за „ Напускайки Невърленд “, която завършва с едно оптимистично „ Миналото е минало, нали? “. Но да мина към най-тежката част:
„ Можеш да кажеш „ насилван “, само че тези деца, както ги чухме да споделят (порасналите Робсън и Сейфчук), те са били поласкани да бъдат там. И двамата са се оженили и имат деца, тъй че случилото се не ги е умъртвило “.
Да, не ги е умъртвило и е реалност, че и двамата споделяха неведнъж какъв брой доста обичат Майкъл, а също по този начин и какви материални изгоди са имали от благосъстоянието на този извънредно съумял човек, който ги е ласкаел с внимание и дарове, част от дългия развой на манипулиране към полово блудничество. За това Барбра също има свое мнение: „ Неговите полови потребности са били негови полови потребности, провокирани от каквото и детство да е имал и каквото и ДНК да е имал “. Господи!
В изявлението Стрейзънд е по-скоро прощаваща желанията на Майкъл Джексън да употребява ситуацията си, с цел да се възползва полово от Робсън и Сейфчук и споделя: „ Това е композиция от усеща. Чувствам се зле за децата. Чувствам се зле и за него. Обвинявам, допускам, родителите, които са разрешили на децата да спят с него “.
Реакциите към изявлението й заваляха като пролетен дъжд. Барбра демонстрира доза състрадание към човек, който е имал власт и изцяло има вяра, че е употребявал тази власт, с цел да блудства с деца. Как ще се оправи Барбра с цялата каша, ще забележим.
Но за мен две неща са ясни – светът към този момент не ти разрешава просто да си комплициран, да не можеш да прецениш, да не вземеш безапелационна страна незабавно. С или без информация. „ Съдебните заседатели “ взимат решение не след изложени обстоятелства, а след " разказана история ". И занапред ще ни слагат в такава позиция. Само се замислете – една от най-старите демокрации се плъзна по пързалката на една добре разказана история и ще си направи сепуко след няколко дни.
И знаете ли какво? Аз го гледах този филм. Той не е нито за Майкъл Джексън, нито за жертвите на педофили по света. Той е опит с нас – като „ Биг Брадър “. Някой там следи доста деликатно по какъв начин реагираме и какъв брой бързо сме подготвени да хвърляме подпалки в кладата. А в този момент в нея ще гори и Барбра Стрейзънд, ще видите.
21 действителности, които изискуем на феминизма, не на комунизма
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ