Михалис Гарудис ни пренася на по-добро място в "Арте"
В тези сиви и студени дни в столичната изложба „ Арте “ е подредена галерия с магическата мощ да придвижва посетителите на по-хубаво място. В света на напечените от слънцето бели плажове, маслиновите дървета, фрагменти от древен мрамор, пера от чайки, смокини и малки чашки с транспарантно узо. И морето — без безусловно да се вижда директно, неговото гальовно допиране проличава съвсем на всички места.
Деветнайсетте картини са събрани в няколко цикъла: Антични претекстове, Морски свят, Маслинови дървета, Натюрморти с миди - те излъчват някакво хилядолетно ведро успокоение. Пеперудите с опърлени крила и Иконостасите с огромни пирони са отдадени на болката и загубата.
Вече всеки фен на изобразителното изкуство несъмнено се е сетил, че изложбата в „ Арте “ е на българския и гръцки художник Михалис Гарудис. Има и още един белег, който спомага за моменталната разпознаваемост на неговите работи. Това е объркването, което провокира съвсем всяка негова картина в фена, до момента в който, застанал пред платното, се чуди коя част от творбата е нарисувана и коя същинска. Например маслиновите му дървета са от този „ хибриден “ тип - съчетания от заблуда и действителност. Част от дървото е хиперреалистична рисунка, останалото е действително дърво.
Още в края на 50-те години, когато открива Созопол (най-близкото до Гърция място за един преселник в България) художникът започва да се гмурка и да вади от дъното камъчета, които после апликира по платната. Сега несъмнено към този момент не се гмурка, само че морето е обилно и непрекъснато оставя на брега неща, които да инкрустира в картините си. Не всички произведения на Гарудис са триизмерни, само че всички наподобяват по този начин.
Изложбата е във връзка 80-годишнината на Михалис Гарудис, и трябваше да се състои миналата година, само че тогава коронавирусът бе затворил краткотрайно галериите. Роден в Гърция, той идва в България едвам 8-годишен, като дете на гръцки партизани, само че самичък. Майка му умира в Гражданската война, а татко си вижда чак след 30-годишната си възраст.
Следващите близо 40 години остава в България. Учи в Художествената гимназия, след това в Академията при проф. Илия Петров, и тук става художник - български художник. Платно след платно Гарудис рисува Гърция — родината, която не може да види. Рисува нейния дух, своята представа за него, като в устрема си към реалистичност стига оттатък хиперреализма.
Докато живее в България, художникът мисли за Гърция. През 1986 година, на 46, той към този момент може да се върне родината си. Избира да живее в Солун, тъй като е най-близо до България. Тук са приятелите му. Продължава да рисува Гърция, само че мисли за България.
Изложбата на Михалис Гарудис ще остане в изложба " Арте " до 17 октомври.
Деветнайсетте картини са събрани в няколко цикъла: Антични претекстове, Морски свят, Маслинови дървета, Натюрморти с миди - те излъчват някакво хилядолетно ведро успокоение. Пеперудите с опърлени крила и Иконостасите с огромни пирони са отдадени на болката и загубата.
Вече всеки фен на изобразителното изкуство несъмнено се е сетил, че изложбата в „ Арте “ е на българския и гръцки художник Михалис Гарудис. Има и още един белег, който спомага за моменталната разпознаваемост на неговите работи. Това е объркването, което провокира съвсем всяка негова картина в фена, до момента в който, застанал пред платното, се чуди коя част от творбата е нарисувана и коя същинска. Например маслиновите му дървета са от този „ хибриден “ тип - съчетания от заблуда и действителност. Част от дървото е хиперреалистична рисунка, останалото е действително дърво.
Още в края на 50-те години, когато открива Созопол (най-близкото до Гърция място за един преселник в България) художникът започва да се гмурка и да вади от дъното камъчета, които после апликира по платната. Сега несъмнено към този момент не се гмурка, само че морето е обилно и непрекъснато оставя на брега неща, които да инкрустира в картините си. Не всички произведения на Гарудис са триизмерни, само че всички наподобяват по този начин.
Изложбата е във връзка 80-годишнината на Михалис Гарудис, и трябваше да се състои миналата година, само че тогава коронавирусът бе затворил краткотрайно галериите. Роден в Гърция, той идва в България едвам 8-годишен, като дете на гръцки партизани, само че самичък. Майка му умира в Гражданската война, а татко си вижда чак след 30-годишната си възраст.
Следващите близо 40 години остава в България. Учи в Художествената гимназия, след това в Академията при проф. Илия Петров, и тук става художник - български художник. Платно след платно Гарудис рисува Гърция — родината, която не може да види. Рисува нейния дух, своята представа за него, като в устрема си към реалистичност стига оттатък хиперреализма.
Докато живее в България, художникът мисли за Гърция. През 1986 година, на 46, той към този момент може да се върне родината си. Избира да живее в Солун, тъй като е най-близо до България. Тук са приятелите му. Продължава да рисува Гърция, само че мисли за България.
Изложбата на Михалис Гарудис ще остане в изложба " Арте " до 17 октомври.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ