Нови звезди ще чакат Годо в театър „Българска армия“
В спектакъл „ Българска войска “ през днешния ден започнаха подготовки за нова режисура на именитата пиеса на Самюъл Бекет „ В очакване на Годо “. Преди повече от трийсет години (1988) точно военната натрупа за пръв път вкара родната аудитория в света на абсурдизма и неговите " дребни " герои със спектакъла на Леон Даниел „ В очакване на Годо “, трансформирал се в емблема на новия български спектакъл. Макар и с над 30 години забавяне откакто Европа беше разкрила Бекет, Йожен Йонеско, Албер Камю… В актьорския състав тогава влязоха някои от най-обичаните звезди на трупата – Йосиф Сърчаджиев, Ивайло Христов, Атанас Атанасов и починалият през днешния ден Мирослав Косев. Заглавието се задържа в репертоара на театъра в продължение на 8 сезона.
Сега актьорският екип е не по-малко завладяващ: в функциите на неудачниците Владимир и Естрагон влизат Иван Радоев и Георги Къркеланов, а другата двойка – на жестокия Поцо и мазохиста Лъки, е формирана от гост-актьорите Юлиан Вергов и Моню Монев (познат и като доцент Мазов от сериала „ Откраднат живот “). Сценичната акомодация и режисурата са на Иван Урумов („ Отело “, „ Маркиз дьо Сад “, " Хотел сред тоя и оня свят " и др.), сценографията и костюмите – на Нина Пашова, а истинската музика – на Добрин Векилов-Дони.
" По време на честването на 70-годишнината на спектакъл " Българска войска " при започване на май на сцената още веднъж прозвучаха фрагменти от "...Годо ". Текстът на Бекет бе нещо като рефрен в целия празничен театър на режисьора и сценарист Влади Люцканов. Прозвучавайки и в главата на шефа (Мирослав Пашов - б.р.), този рефрен най-вероятно е дал концепцията пиесата да бъде сложена през днешния ден още веднъж ", разяснява пред " Сега " Георги Къркеланов – един от актьорите. Той дефинира плана като " провокационен акт ", въпреки че бъдещият театър се обрисува в традициите на хиперреализма в чистия му тип, без флирт с някакво модернизиране. Къркеланов призна, че славата на тогавашния спектакъл-откровение на Леон Даниел го смущава и надали би могла да се повтори. Но припомни, че той, дружно с Филип Аврамов и Деян Донков, има опит с този талантлив текст – разработвали са го като дипломен театър в НАТФИЗ под режисурата на Георги Михалков. Тогава представлението е било изиграно над 60 пъти и се е радвало на огромен зрителски триумф. Преди няколко години самият Деян Донков избра " В очакване на Годо " за своя режисьорски дебют. Той бе и на сцената дружно с Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов. Въздействащият театър в спектакъл " Азарян " обаче имаше относително къс живот.
Къркеланов акцентира още, че пиесата е настояща и в сегашния миг, тъй като Бекет е извънредно политически и обществен създател. " В очакване на Годо " е била замислена от него по време на присъединяване му във Френската опозиция през Втората международна война, когато в продължение на месеци селяни са го укривали от нацистките окупатори в плевня. Вероятно това " очакване в нищото " измежду бедност и боязън е дало повод за гениалните прозрения в творбата.
Премиерата на спектакъла " В очакване на Годо " ще се състои през новия сезон, най-вероятно през ноември, прецизираха за в. „ Сега “ от театъра.
Сега актьорският екип е не по-малко завладяващ: в функциите на неудачниците Владимир и Естрагон влизат Иван Радоев и Георги Къркеланов, а другата двойка – на жестокия Поцо и мазохиста Лъки, е формирана от гост-актьорите Юлиан Вергов и Моню Монев (познат и като доцент Мазов от сериала „ Откраднат живот “). Сценичната акомодация и режисурата са на Иван Урумов („ Отело “, „ Маркиз дьо Сад “, " Хотел сред тоя и оня свят " и др.), сценографията и костюмите – на Нина Пашова, а истинската музика – на Добрин Векилов-Дони.
" По време на честването на 70-годишнината на спектакъл " Българска войска " при започване на май на сцената още веднъж прозвучаха фрагменти от "...Годо ". Текстът на Бекет бе нещо като рефрен в целия празничен театър на режисьора и сценарист Влади Люцканов. Прозвучавайки и в главата на шефа (Мирослав Пашов - б.р.), този рефрен най-вероятно е дал концепцията пиесата да бъде сложена през днешния ден още веднъж ", разяснява пред " Сега " Георги Къркеланов – един от актьорите. Той дефинира плана като " провокационен акт ", въпреки че бъдещият театър се обрисува в традициите на хиперреализма в чистия му тип, без флирт с някакво модернизиране. Къркеланов призна, че славата на тогавашния спектакъл-откровение на Леон Даниел го смущава и надали би могла да се повтори. Но припомни, че той, дружно с Филип Аврамов и Деян Донков, има опит с този талантлив текст – разработвали са го като дипломен театър в НАТФИЗ под режисурата на Георги Михалков. Тогава представлението е било изиграно над 60 пъти и се е радвало на огромен зрителски триумф. Преди няколко години самият Деян Донков избра " В очакване на Годо " за своя режисьорски дебют. Той бе и на сцената дружно с Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов. Въздействащият театър в спектакъл " Азарян " обаче имаше относително къс живот.
Къркеланов акцентира още, че пиесата е настояща и в сегашния миг, тъй като Бекет е извънредно политически и обществен създател. " В очакване на Годо " е била замислена от него по време на присъединяване му във Френската опозиция през Втората международна война, когато в продължение на месеци селяни са го укривали от нацистките окупатори в плевня. Вероятно това " очакване в нищото " измежду бедност и боязън е дало повод за гениалните прозрения в творбата.
Премиерата на спектакъла " В очакване на Годо " ще се състои през новия сезон, най-вероятно през ноември, прецизираха за в. „ Сега “ от театъра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ