Потъващ свещен град в Индия е изправен пред мрачно бъдеще
В светилище с аспект към заснежените планини хиндуистки свещеници поставят лъжици с ориз и гхи /пречистено краве масло/ в мощно пламнал огън. Затварят очи и пеят на санскрит , надявайки се, че молитвите им ще върнат времето обратно и ще спасят от поглъщане свещения им град .
В продължение на месеци към 20 000 поданици на град Джошимат , сврян в Хималаите и уважаван от хиндуистки и сикхски поклонници, виждат по какъв начин земята постепенно гълтам тяхната общественост. Те молеха горещо за помощ, която по този начин и не дойде, а през януари обезвереното им състояние попадна в центъра на интернационалното внимание . Оттогава насам Джошимат е разгласен за бедствена зона . Многоетажните хотели се свличат на една страна, а напуканите пътища затрудняват съществено напредването на локалните поданици и доставките на артикули от първа нужда. Над 860 къщи към този момент са негодни за живеене , прорязани от дълбоки пукнатини, които са забележими по тавани, подове и стени. Вместо помощ обаче там се изпращат булдозери , които унищожават цели елементи от града.
Свещеният град е издигнат върху купчини парчета, останали след години на свлачища и трусове . Учените предизвестяват от десетилетия насам, в това число в отчет от 1976 година, че Джошимат не може да издържи на интензивното строителство , което се прави там през последните години.
„ Пукнатините се разрастват всеки ден и хората живеят в боязън. От години приказваме, че това не е просто злополучие, а злополука, за която е единствено въпрос на време да се развие изцяло. Това е бомба със закъснител “, твърди Атул Сати , деятел от Комитета за избавяне на Джошимат.
Сега бъдещето на Джошимат е застрашено , настояват специалисти и деятели. Според тях една от водещите аргументи за това е насърчавания от политическата партия на министър-председателя блян към развиване на религиозния туризъм в Утаракханд , щата, в който се намира свещеният град. Освен изменението на климата , интензивното ново строителство за настаняване на повече туристи и ускорение на плановете за водноелектрически централи в района ускорява свличането и потъването на земята. Разположен на 1890 метра над морското ниво, Джошимат е уважаван от локалните хора, защото те имат вяра, че там работят специфични духовни сили, като се счита, че там през осми век хиндуисткият гуру Ади Шанкарачаря е получил прояснение, след което е основал четири манастира в цяла Индия, в това число и един в Джошимат. Посетителите минават през града по пътя си към известното сикхско светилище „ Хемкунд Сахиб “ и хиндуисткия храм „ Бадринатх “.
Кризата в Джошимат безспорно повдига въпроса дали стремежът на Индия към развиване на повече водноелектрическа сила в планините за понижаване на зависимостта си от въглищата, може да бъде реализиран по резистентен метод. В щата Утаракханд, където текат над 30 реки и който е заобиколен от топящи се ледници, има към 100 плана за водноелектрически централи, които понастоящем са на друг стадий.
Експертите предизвестяват, че тежкото строителство , належащо за построяването на водноелектрически централи, като да вземем за пример взривяване на камъни, отклонение на речни потоци и изсичане на гори, в район, който към този момент е уязвим заради климатичните промени, може да нанесе непоправими вреди . Това може да докара и до изселване на цели села , както към този момент е било направено със село покрай Джошимат. Хаат , село по поречието на река Алакнанда, в миналото е било свещено населено място , което води началото си от гуруто Ади Шанкарачаря, за който се твърди, че е основал различен храм тук през осми век. Днес то е място за изхвърляне на боклуци и склад за строителни материали, откакто през 2009 година селото е било добито от енергийно дружество за създаване на хидроенергиен план.
Храмът „ Лаксми Нараян “, обкръжен от сиви купчини цимент, е единствената част от селото, която към момента стои относително здрава. Всички негови поданици са го напуснали през годините, когато управляващите са почнали да унищожават домовете им, споделя Раджендра Хатвал, бивш шеф на селото, който в този момент живее в различен град наоколо. Мъжът споделя с яд , че планът е станал причина за унищожаването на Хаат.
