Зидаров и Андерсен се срещат в „Ракурси“
В столичната изложба „ Ракурси “ е подредена галерия с илюстрации на Любен Зидаров по Ханс Кристиян Андерсен — за жалост без разкриване и без среща на създателя с феновете му — само че такива са изложбите по време на пандемия, по-важното е да ги има.
Под названието „ Шейсет лета Андерсенови приказки “ в галерията са можем да преглеждаме и съпоставяме към 50 илюстрации от доайена на българските художници, който идващия месец ще навърши 98, само че продължава да работи. Зидаров е незабравим образец за креативно дългоденствие - като се има поради, че първите му отпечатани илюстрации датират още от времето, когато името му се е пишело Любенъ Зидаровъ.
В над 70-годишната си кариера той е илюстрирал стотици книги, а с някои творби и създатели се е оказал обвързван с „ обич за цялостен живот “. За художника такива се оказват „ Островът на съкровищата “ на Робърт Л. Стивънсън, Марк Твен и най-много приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Към тях той се той се връща неведнъж. В галерия еднакъв сюжет участва с по няколко разновидността.
В паметта на няколко генерации имената на Зидаров и Андерсен са свързани още детството. Художникът не е само илюстратор, живописец, създател на комикси — той е национално богатство с непреходна стойност. Една забележителна част от българското население, измежду тях и към този момент има и пенсионери, е навлязла, живяла и мечтала в чудните измислени светове на създатели като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, и несъмнено, Ханс Кристиян Андерсен, с негова помощ.
Специално за приказките на Андерсен — по думите на илюстратора „ тяхната поетика, философска дълбочина и мъдрост вършат по този начин, щото читатели от всевъзможни възрасти – от деца до старци, да откриват там по нещо свое, оставащо вечно съкровено “. По сходен метод и Зидаров се завръща нееднократно, в разнообразни житейски стадии, към тези приказки. И с всяко завръщане открива нови нюанси и внушения.
Онова, което е друго за художника е, че той би трябвало да чете по-внимателно, а също и повече, с цел да навлезе в епохата по този начин, че да я направи своя. От неговите илюстрации в съвременността са ситуирани май единствено едни от последните му рисунки — за сборника с разкази „ Добре че умря Джузепе “ на Антон Стайков. През 2006 година Зидаров отново имаше галерия, отдадена на Андерсен, в СГХГ с близо 100 илюстрации, само че единствено от първите три издания, по които е работил. В текста към нея художникът описваше по какъв начин за едно от изданията се опитал да осъвремени Андерсен – героите облечени като нас, а не с цилиндри, рединготи и кринолини, архитектурата - от алуминий и стъкло, каквито са е през днешния ден по света. „ След като нарисувах няколко илюстрации, стопирах. Погледнах ги още веднъж след няколко дни и то с удивление. От Андерсен нямаше даже диря, той беше липсващ “, пише преди 15 години художникът.
Това демонстрира какво значение имат облеклата, предметите, прическите и цялата среда в илюстрациите на Андерсен. Както и в почти всички други типичен книги, по които е работил Зидаров — от „ Граф Монте Кристо “ и „ Чичо Томовата барака “, до приказките на Шехерезада и приключенските романи на Карл Май, Майн Рид и Жул Верн.
Най-ранни в изложбата в " Ракурси " са черно-белите линеарни илюстрации от двутомника на издателство „ Народна юноша “, излязъл през 1964-65 година По това време художникът е навършил 30 и е стилът му към този момент е различим. Характерните за него деформации са налице, въпреки и още не напълно в тази степен, както през 70-те, 80-те и идващите десетилетия…
Така, докато благодарение на обществените мрежи течеше международния развой по сриване на престижите и възхода на „ всеки самичък си преценя “, неотдавна Любен Зидаров беше определен от Джоан Роулинг да илюстрира книгите ѝ за Хари Потър. Междувременно Дисни-естетиката превземаше света на книгоиздаването и анимациите за деца. Във форуми и мнения под арт изявления стартира да тлее обществено неодобрение, стигащо до отвращение, от метода, по който рисува Любен Зидаров. Не за друго, а тъй като неговите рисунки се гледали от деца и можело да им нанесат тежки душевен травми…
Този, да го назовем случай с публичните естетически схващания, беше единствено поредната разделителна линия - каквато в този момент са, да речем, имунизациите. В откаченото време, в което живеем, тази линия мина през творчеството на Любен Зидаров. Дали пък това не е някакъв необикновен тип самопризнание? Какво и да е, да се надяваме, че глупавият спор няма да пламне още веднъж. Междувременно пълен том Андерсенови приказки беше публикуван в Китай…
Изложбата „ Шейсет лета Андерсенови приказки “ на Любен Зидаров ще остане в изложба „ Ракурси “ до 7 декември 2021 г.
Под названието „ Шейсет лета Андерсенови приказки “ в галерията са можем да преглеждаме и съпоставяме към 50 илюстрации от доайена на българските художници, който идващия месец ще навърши 98, само че продължава да работи. Зидаров е незабравим образец за креативно дългоденствие - като се има поради, че първите му отпечатани илюстрации датират още от времето, когато името му се е пишело Любенъ Зидаровъ.
В над 70-годишната си кариера той е илюстрирал стотици книги, а с някои творби и създатели се е оказал обвързван с „ обич за цялостен живот “. За художника такива се оказват „ Островът на съкровищата “ на Робърт Л. Стивънсън, Марк Твен и най-много приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Към тях той се той се връща неведнъж. В галерия еднакъв сюжет участва с по няколко разновидността.
В паметта на няколко генерации имената на Зидаров и Андерсен са свързани още детството. Художникът не е само илюстратор, живописец, създател на комикси — той е национално богатство с непреходна стойност. Една забележителна част от българското население, измежду тях и към този момент има и пенсионери, е навлязла, живяла и мечтала в чудните измислени светове на създатели като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, и несъмнено, Ханс Кристиян Андерсен, с негова помощ.
Специално за приказките на Андерсен — по думите на илюстратора „ тяхната поетика, философска дълбочина и мъдрост вършат по този начин, щото читатели от всевъзможни възрасти – от деца до старци, да откриват там по нещо свое, оставащо вечно съкровено “. По сходен метод и Зидаров се завръща нееднократно, в разнообразни житейски стадии, към тези приказки. И с всяко завръщане открива нови нюанси и внушения.
Онова, което е друго за художника е, че той би трябвало да чете по-внимателно, а също и повече, с цел да навлезе в епохата по този начин, че да я направи своя. От неговите илюстрации в съвременността са ситуирани май единствено едни от последните му рисунки — за сборника с разкази „ Добре че умря Джузепе “ на Антон Стайков. През 2006 година Зидаров отново имаше галерия, отдадена на Андерсен, в СГХГ с близо 100 илюстрации, само че единствено от първите три издания, по които е работил. В текста към нея художникът описваше по какъв начин за едно от изданията се опитал да осъвремени Андерсен – героите облечени като нас, а не с цилиндри, рединготи и кринолини, архитектурата - от алуминий и стъкло, каквито са е през днешния ден по света. „ След като нарисувах няколко илюстрации, стопирах. Погледнах ги още веднъж след няколко дни и то с удивление. От Андерсен нямаше даже диря, той беше липсващ “, пише преди 15 години художникът.
Това демонстрира какво значение имат облеклата, предметите, прическите и цялата среда в илюстрациите на Андерсен. Както и в почти всички други типичен книги, по които е работил Зидаров — от „ Граф Монте Кристо “ и „ Чичо Томовата барака “, до приказките на Шехерезада и приключенските романи на Карл Май, Майн Рид и Жул Верн.
Най-ранни в изложбата в " Ракурси " са черно-белите линеарни илюстрации от двутомника на издателство „ Народна юноша “, излязъл през 1964-65 година По това време художникът е навършил 30 и е стилът му към този момент е различим. Характерните за него деформации са налице, въпреки и още не напълно в тази степен, както през 70-те, 80-те и идващите десетилетия…
Така, докато благодарение на обществените мрежи течеше международния развой по сриване на престижите и възхода на „ всеки самичък си преценя “, неотдавна Любен Зидаров беше определен от Джоан Роулинг да илюстрира книгите ѝ за Хари Потър. Междувременно Дисни-естетиката превземаше света на книгоиздаването и анимациите за деца. Във форуми и мнения под арт изявления стартира да тлее обществено неодобрение, стигащо до отвращение, от метода, по който рисува Любен Зидаров. Не за друго, а тъй като неговите рисунки се гледали от деца и можело да им нанесат тежки душевен травми…
Този, да го назовем случай с публичните естетически схващания, беше единствено поредната разделителна линия - каквато в този момент са, да речем, имунизациите. В откаченото време, в което живеем, тази линия мина през творчеството на Любен Зидаров. Дали пък това не е някакъв необикновен тип самопризнание? Какво и да е, да се надяваме, че глупавият спор няма да пламне още веднъж. Междувременно пълен том Андерсенови приказки беше публикуван в Китай…
Изложбата „ Шейсет лета Андерсенови приказки “ на Любен Зидаров ще остане в изложба „ Ракурси “ до 7 декември 2021 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ