Сбогом, Личо Стоунса: човекът, който направи китарата да говори
Българската музика загуби едно от най-ярките си имена. На 76-годишна възраст е умрял Илия Караянев, прочут на генерации меломани като Личо Стоунса – виртуозен китарист, бунтовник по дух и същинска легенда на българската рок сцена.
Личо е роден на 27 юли 1949 година в обичания си Пловдив – градът, който вечно остава в сърцето му, а и в който той се трансформира в знак на независимост, музика и безподобен жанр.
Още на 14 години хваща китарата и стартира да се учи от великите – Ерик Клептън, Джими Хендрикс и Shadows. Първата си китара прави дружно с татко си, който е дърводелец – подробност, който приказва доста за това време и за характера на Личо: когато няма инструмент – си го основава самичък.
През 70-те години Личо Стоунса е измежду най-разпознаваемите китаристи в България – ослепителен солист и музикант с почерк, който тогава мъчно може да бъде съпоставен с различен.
Звездната му популярност стига до най-големите подиуми посредством присъединяване му в оркестъра на Лили Иванова, където се трансформира в част от музикалната история на страната. Двамата имат и тригодишен любовен романс, който по-късно остава като част от легендите към рок музиканта.
През 1984 година Личо емигрира в Швеция, след което продължава да свири на разнообразни места – в това число в оркестри по кораби и в Германия и Норвегия.
Животът му е белязан и от тежки моменти – през 1996 година той едвам оцелява след сериозна злополука, само че остава същият човек – музикант, който не се отхвърля и който живее посредством китарата.
Личо Стоунса е пловдивска легенда, само че е и нещо доста повече – той е национална фигура, част от златните години на българската рок музика.
Пловдивският публицист и публицист Евгени Тодоров напомня, че Личо е от това особено потомство момчета, които „ ловят “ музиката по радиостанции, откриват Shadows и Beatles и стартират да вършат първите си концерти по градинките, когато рокът у нас е бил повече фантазия, в сравнение с сцена.
Тодоров споделя, че още като възпитаник Личо „ зарязва учението “ и стартира да свири от заран до вечер, предан до прекаленост на музиката. Усвоява стила на Клептън, открива тайните на блуса самичък, репетира по осем часа дневно в интервала си „ Джими Хендрикс “, а именитото „ Lazy “ на Deep Purple и Ричи Блекмор е изпълнявал стотици пъти – само че постоянно със своя почерк.
И тъкмо това е ключът към Личо: той не беше просто „ копие “. Беше жив тон, импровизация, темперамент и жанр.
Сред най-любопитните му мемоари остава и една история. Личо разкрива по какъв начин преди време е бил извикан да свири във Великденската нощ – не по-малко от два часа, като задачата била младежите да бъдат държани в залата, с цел да не отидат на черква. Това бил един от методите на системата да отклонява младите от религията.
Личо и групата свирят до към 2 през нощта… само че проектът се проваля – младежите отново потеглят към църквите.
Една история, която звучи като метафора за самия Личо Стоунса – музикант, който не можеше да бъде „ вкаран в рамка “, колкото и да се опитваха.
Последната страница от креативния му път остава планът Litcho Stones Band, в който свири дружно с пловдивските музиканти Кольо Брадата и Сашо Каменаров.
Светла памет! Поклон пред паметта му!
Личо е роден на 27 юли 1949 година в обичания си Пловдив – градът, който вечно остава в сърцето му, а и в който той се трансформира в знак на независимост, музика и безподобен жанр.
Още на 14 години хваща китарата и стартира да се учи от великите – Ерик Клептън, Джими Хендрикс и Shadows. Първата си китара прави дружно с татко си, който е дърводелец – подробност, който приказва доста за това време и за характера на Личо: когато няма инструмент – си го основава самичък.
През 70-те години Личо Стоунса е измежду най-разпознаваемите китаристи в България – ослепителен солист и музикант с почерк, който тогава мъчно може да бъде съпоставен с различен.
Звездната му популярност стига до най-големите подиуми посредством присъединяване му в оркестъра на Лили Иванова, където се трансформира в част от музикалната история на страната. Двамата имат и тригодишен любовен романс, който по-късно остава като част от легендите към рок музиканта.
През 1984 година Личо емигрира в Швеция, след което продължава да свири на разнообразни места – в това число в оркестри по кораби и в Германия и Норвегия.
Животът му е белязан и от тежки моменти – през 1996 година той едвам оцелява след сериозна злополука, само че остава същият човек – музикант, който не се отхвърля и който живее посредством китарата.
Личо Стоунса е пловдивска легенда, само че е и нещо доста повече – той е национална фигура, част от златните години на българската рок музика.
Пловдивският публицист и публицист Евгени Тодоров напомня, че Личо е от това особено потомство момчета, които „ ловят “ музиката по радиостанции, откриват Shadows и Beatles и стартират да вършат първите си концерти по градинките, когато рокът у нас е бил повече фантазия, в сравнение с сцена.
Тодоров споделя, че още като възпитаник Личо „ зарязва учението “ и стартира да свири от заран до вечер, предан до прекаленост на музиката. Усвоява стила на Клептън, открива тайните на блуса самичък, репетира по осем часа дневно в интервала си „ Джими Хендрикс “, а именитото „ Lazy “ на Deep Purple и Ричи Блекмор е изпълнявал стотици пъти – само че постоянно със своя почерк.
И тъкмо това е ключът към Личо: той не беше просто „ копие “. Беше жив тон, импровизация, темперамент и жанр.
Сред най-любопитните му мемоари остава и една история. Личо разкрива по какъв начин преди време е бил извикан да свири във Великденската нощ – не по-малко от два часа, като задачата била младежите да бъдат държани в залата, с цел да не отидат на черква. Това бил един от методите на системата да отклонява младите от религията.
Личо и групата свирят до към 2 през нощта… само че проектът се проваля – младежите отново потеглят към църквите.
Една история, която звучи като метафора за самия Личо Стоунса – музикант, който не можеше да бъде „ вкаран в рамка “, колкото и да се опитваха.
Последната страница от креативния му път остава планът Litcho Stones Band, в който свири дружно с пловдивските музиканти Кольо Брадата и Сашо Каменаров.
Светла памет! Поклон пред паметта му!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ