Регулативни функции на данъчната система
В публикацията е прегледана една от опциите за темпово справяне с част от актуалните рецесии (четирите стълба на инфлация и работещите бедни), посредством политикономическа доктрина за контролиране на социално-икономическите процеси и диференциране на данъчната тежест.
д-р Делян Костадинов
(доктор по икономика)
Основният проблем обсъждан от актуалната публикация е инфлацията с нейните 4 интензивно настоящи стълба (печатането на финансови деривати при изкуствено ниски лихви, строителство и недвижими парцели, растежа в цените на силата и в следствие напомпващият резултат на стоките от първа необходимост) и провокираната незабавна потребност от повишение на минималната работна заплата с фокус върху тяхното влияние върху покупателната дарба и понижаване на работещите небогати.
Справянето с посочените рецесии изисква тяхното разглеждане през регулативната функционалност на данъчната система и систематизирането на техният сложен темперамент.
Данъчната система като система за държавна регулация на пазарното стопанство
Данъчната система има както функционалността за обезпечаване на фиска, по този начин и функционалността да контролира пазарното държание на икономическите субекти, а от там да моделира структурата на пазарната стопанска система.
Регулативната функционалност на данъчната система би следвало да се преглежда като главен инструмент за ръководство на рецесиите, включително в единият полюс общественото неравноправие и в другият полюс курсът на капиталовата интензивност.
В България следим очертаването на две трендове, които в Европа са задоволително изразени и тематика на доста диспути, а точно все по-голямото обществено неравноправие достигащо до обществено изхвърляне на цели групи хора от обществото, включително се следи наклонността за „ работещи небогати “. И всичко това на фона на имотният балон, способствуващ за ограничение достъпа до лично жилище, най-вече измежду младите фамилии и генериращ спомагателна инфлация.
Стълб 1 на инфлацията: Печатане на финансови деривати
Финансовата рецесия през 2008-ма година се отрази доста здравословно на стопанската система, тъкмо като високата температура в човешкият организъм.
Но този път за разлика от 2008-ма година имаме наклонността страните, посредством централните си банки да генерират спомагателна инфлация в разгара на рецесията (акумулират необезпечени финансови деривати за ограничения за подпомагане) и по този метод от една страна се оправят елегантно с назряващите дългови рецесии, а въпреки това дават опция на парцелите да догонват цените си с ниските лихвени проценти и мораториумите върху лихвите, за да спасят банковата система.
Към актуалният миг този дирек се строи от всички европейски стопански системи, само че най-много от огромните международни стопански системи като Съединени американски щати.
Това събитие е невероятно да бъде овладяно в цялостният му размер на равнище национална стопанска система, само че може да се ръководи посредством диференцирани данъчни ставки за допускане на средствата до стоките от първа нужда и основаване на данъчна преграда към стоките към които се следи свръх или спекулативно ползване и имат висока тежест в генерирането на инфлация.
Поетапното повишение на лихвените проценти единствено може да трансферира главната тежест от семействата към банковата система.
Стълб 2 на инфлацията: Строителство и недвижими парцели
Как в идеално равновесие инфлацията донадува имотният балон, а той от своя страна генерира инфлация?
Очевидно е, че „ имотният балон “ се надува от повече от десетилетие, в случай че в първите 5 години от цикъла това е бил натурален пазарен растеж, то през вторите 5 години е очевидно спекулативно надценяване на активи. Естественото събитие за растеж на пазарите изяснява неусетното, систематично надценяване на активите в пазара на недвижими парцели по време на плевел растеж на стопанските системи.
Допълнителното ускоряване на инфлацията от генерирането на финансови деривати резервира имотният балон здрав и банковата система постоянна, защото без тази инфлация имотният пазар би се сринал, а банките ще са пред предизвикването да ръководят създалият се дял от неприятни заеми.
Икономическата история познава този модел за поддържане на имотния балон в Япония и неизбежните последствия.
Защитата на банковата система има своята логичност, само че еластичността на пазара има граници. И колкото по-рано се вкара регулация и някой поеме отговорността за икономическото си държание, толкоз по-малки ще бъдат вредите за националната стопанска система.
Над здравословната инфлация
При една инфлация над здравословните 4% стартират обособените сегменти в пазара да се „ разлепят “, тъй като инфлацията не може да обезпечи еднообразно повишаване на всички артикули поради пазарният закон „ търсене-предлагане “!
В кратковременен проект тази инфлация ще тласка обособените субекти да влагат персоналните си спестявания в видимо сигурни вложения като недвижимите парцели, това се подтиква посредством исторически най-ниските лихви и поощряващата данъчна политика.
В средносрочен проект ще се наложи вложителите да преизчислят цената на активите си по отношение на ликвидността им. При една спекулативно повишена цена може да се чака след срутва на един пазар, макар финансовият резултат от инфлацията, цената на актива да се окаже доста по-ниска по отношение на цените на други относително по-бързо ликвидни активи.
Регулиране на имотният пазар, посредством данъчната система за опазване на финансовата непоклатимост в изискванията на рецесия
Познатият модел на прогресивно данъчно облагане е извънредно подобаващ за ръководство на имотният пазар.
Имаме свръх произвеждане на жилища при наклонност за негативни демографски данни, като тази наклонност се следи и в други европейски страни. Където има цени на жилищата, за чието погашение е нужно повече от един човешки живот. Ако вземем като мярка минималната работна заплата и пазарната логичност за 20 годишен цикъл на погашение, то ще видим тревожни трендове за цената на парцелите и в България.
Защо има дефицит на жилища при свръх произвеждане?
Бизнесът с наеми е прочут в международен мащаб. Но в България този бизнес стартира да се сегментира като дял от строителният бизнес.
Инвестиционният разход за строителството на постройка се покрива с до 30% от продажбите. Строителната компания може да си разреши да резервира 70% от площите, включително и 100% от комерсиалните площи, които по-късно да отдава чартърен. По този метод имаме интензивно разрастващо се строителство, което на процедура не създава свободни жилища в цялостният си размер, също така надува и поддържа балонизирани пазарни цени, поради изкуствено спрените от продажба жилища. Същото надуване води и до балонизирано равнище на наемите на парцели. И всичко това на фона на статистиката с каузи на необитаемите парцели!
Регулиране на имотния пазар посредством прогресивно данъчно облагане
Приемайки политиката за прогресивното данъчно облагане и при недвижимите парцели данъчната тежест ще се разпределя съразмерно – при уязвимите групи, фамилии имащи единствено по едно жилище данъчната тежест ще бъде сведена до 0 за сметка на групите имащи над 2 жилища. Тоест притежателят на едно главно жилище и дребна ваканционна вила до 60м2 е освободен от данъчна тежест и заплаща алегорична, минимална сума в размер на 1 лев.
Респективно данъчната ставка за трето, четвърто и повече жилища може да се усилва с по 2% за всеки идващ неподвижен парцел, т.е. при благосъстоятелност на 10 или повече жилища данъчната тежест би могла да доближи до размера на 20% и повече от 20% цената от данъчната оценка. Акумулирането на данъчната тежест за 10 жилища за 5 годишен интервал генерира данъчно обвързване в цялостният размер на едно жилище. По този метод спекулативното задържане на свободни парцели и тяхната продажба на неколкократно повишени цени ще бъде прекъснато като процедура освен това на безусловно пазарен принцип. Тоест неналичието на свръх ползване ще понижи търсенето и ще сътвори баланс в пазара.
Подобна регулация ще способства осезаемо за развиването на хотелиерството в сегментите градски хотели и общежития. От своя страна това ще приключи практиката за бизнес с наеми напълно в сивата стопанска система и действително нарастване на събираемостта на налозите от рентиерски услуги.
- Добър образец за прогресивно данъчно облагане на недвижимите парцели е Италия, където страната е приела цялостно освобождение от налози на недвижимият парцел, в случай че е само жилище. Вторият парцел е с минимална данъчна ставка и се води „ за почивни дни “, като от 3-ти парцел данъчната тежест е прогресивно възходяща, демотивираща и изключва пазарната логичност за вложение в директно не използваема недвижима благосъстоятелност. Икономиката на Италия макар изоставането си през последното десетилетие е една релативно постоянна стопанска система, само че основана на произвеждане и експорт.
- Добър образец е и Испания, където има държавна регулация на наемите, като е признато със закон, че един наем НЕ може да надвишава избран % от минималната заплата, друг за другите общини. Това също стопира спекулативното презастрояване за възвръщане на инвестицията за строителство с не повече от 30% продадени площи и спекулативно завишаване на оставащите парцели.
Управление на пазарната стопанска система, посредством данъчно навигиране на капиталовата интензивност
Естественото държание на всеки пазарен индивид е осъществяване на облага и бърза възвращаемост. Естественото държание на страната е стратегическото обмисляне на стопанската система за интервал от 50 години.
Тук добър неприятен образец биха били заведенията: Привидно ликвидна инвестиция, бърза възвръщаемост, големи ежедневни обороти, минимална смяна в общественият живот и поредност от банкрути. Никаква резистентност, генериране на хиляди неквалифицирани безработни…
Регулирането на потребителското държание и диференцираната данъчна тежест върху активността на комерсиалните субекти е функционалност водеща капиталовото държание до смяна.
Приемайки „ полупазарното стопанство “ като народен стопански модел, а той няма какъв да бъде в изискванията на международна пазарна стопанска система построена от полупазарни модели на обособените водещи стопански системи в света, развиването на стопанската система може да бъде ориентирано посредством данъчни облекчения към индустриалният бранш и данъчна тежест над браншове затрудняващи стратегическото обмисляне на страната.
Всеки вложител се води от концепцията, че капиталът би трябвало да бъде в послание, с цел да се резервира и да носи дял.
Образно казано насочването на капитала от реденето на тухли в амортизируеми недомислици към производството на тухли е превръщането на икономическият модел от пазарен в полупазарен, с фокус върху производството. С производства пригодни за реализации на интернационалният пазар с артикули носещи валута към стопанската система на страната.
От друга страна при сходна регулация обособените консуматори няма да насочват спестяванията си за инвестиция към недвижими парцели, които на процедура са пасиви и тяхната употреба е обвързвана с доста повече реинвестиции за поддръжка, в сравнение с възвръщаемост. Ще се промени по натурален метод пазарното им държание към повишение качеството на живот и финансова просветеност за по-адекватно вложение на персоналните спестявания в разнообразни капиталови принадлежности, включително държавни структурни планове.
Стълб 3 на инфлацията: Ръст на цените на силата
Феномена на неверно функциониращата стопанска система
Този феномен е реалност поради неверното схващане на данъчната система. Данъчната система няма единствено една функционалност, а точно запълване на фиска, а има на първо място регулативна функционалност. И би следвало да урегулира салдото в разпределението на създадените от стопанската система богатства и да контролира процесите на действие на пазарното стопанство, а от там да моделира трендовете за вложения, което на процедура е модерното полупазарно стопанство!
Добър образец са Австрия и Германия, където има прогресивно данъчно облагане чиято тежест се поема от монополистите и предприятията с над 1 млн. годишна облага, за които данъчната тежест е 55%.
При сходни равнища на данъчната тежест е изцяло допустимо дял от този налог да се употребява за бързо налична, целева енергийна дотация ориентирана в помощ на уязвимите групи и структуроопределящите предприятия.
Също по този начин данъчната тежест върху бранш енергетика би следвало да бъде водена от пазарната логичност за реинвестиция в нови енергийни мощности.
Стълб 4 на инфлацията: Работещите небогати и контролиране на неравенството, посредством контролиране на инфлацията при стоките от първа нужда
Заедно с динамично растящите цени на стоките от първа нужда е редно да бъде прегледана и политиката за данъчната тежест над служащите във функционалността на „ избавителен пояс “ до основаването на работещо решение по отношение на регулирането на цените на храните или увеличение на приходите до равнище смъкващо фокуса от цените на храните.
Тенденцията за от ден на ден работещи небогати е нищо повече от неуспех на политиките за облагане на работната заплата. На фона на актуалната пазарна обстановка с обрисувани трендове за повишаваща се инфлация тази тематика усилва кратно своята значителност заради задълбочаването на казуса със средствата за прехрана на семействата.
Разглеждайки четвъртият от главните четири стълба на генератора на инфлация, който пазарът на правилото на скачените съдове напомпва най-вече, защото е най-ниско, виждаме несъразмерно по-висок процентен растеж на стоките от първа нужда, където се следи растеж над 20%, един път поради поевтиняването на парите поради издаването на парична маса, повторно поради цената на силата и превоза. И не на последно място поради неправилното субсидиране на земеделските производители, които от една страна са субсидирани производства като в планова стопанска система, само че осъществят продукцията си със спекулативно завишение на пазарен принцип.
От друга страна нарастването на цените на силата с 500% сега са обира от буфера на персоналните спестявания и генерираната принадена стойност на самоосигуряващите се лица (занаятчии и производители-занаятчии), които покриват разноските за сметка на минимизирани или изчезнали облаги.
Новите нива на цените са прекомерна тежест за доста семейства и резултата от политическите диспути за внезапно повишаване на работната заплата е сериозно значимо да пристигна бързо.
Но! Пазарната обстановка за микро и следният бизнес е задоволително деликатна и доста компании са на ръба пред банкрутите си. Едно внезапно повишаване на заплатите е гаранция за съкращения и банкрути!
Пресичането на тези две трендове още веднъж отваря тематиката за данъчните политики и регулативната функционалност на данъчната система. Очертава се потребността от преразпределяне на данъчната тежест, този път сред три участника в пазара на труда, а точно служащ, шеф и страната.
Някои европейски страни като Австрия и Германия са приели необлагаем най-малко както за бизнеса, по този начин и за служащите. В тези страни необлагаемият най-малко за работещите е 900 евро на месечна база.
Приемайки концепцията за контролиране на общественото неравноправие, посредством прогресивно данъчно облагане, би могло да не се покачва тежестта на осигуровките върху бизнеса и в това време да се покачат внезапно приходите, като се преразпределят същите средства за справяне с инфлацията.
На процедура в случай че страната се откаже да събира налози от заплати (осигуровки) до прагът 900 лв., това ще разреши повишението на минималната работна заплата на 900 лв. още през днешния ден за сметка на паричната маса, която по този начин или другояче излиза от работодателите.
В момента минималната работна заплата е 650 лв., от които служащият взема 505 лв. нето, а работодателят има действителен разход 780 лв.. Тоест нарастването до 900 лв. ще се поеме с 130 лв. от страна на страната и 120 от страна на бизнеса, което обезпечава баланс и невисок риск от банкрути. Това ще сътвори 80% действителен резултат върху крайният приход на служащия.
Тези по-високи равнища на финансовите деривати в бюджетите на семействата ще подсигуряват и по-високо ползване, което не е основано на заеми и напечатани пари, а на действително основани в стопанската система финансови деривати, което от своя страна няма да докара до повишение на инфлацията.
Диференцирана ставка на налог добавена стойност
Към актуалният миг в България се ползва модела на диференцираната ставка на Данък добавена стойност, само че без пазарна логичност и без смисъл за обществено уязвимите групи.
Добър неприятен образец е Данък добавена стойност върху стоките от първа нужда, където тежестта е 20% и пада върху производителите и работещите небогати, за сметка на Данък добавена стойност с тежест 9% над заведенията, които на процедура имат надценки доста над 500%. Заведенията нямат потребност от 11% данъчно облекчение на фона на 500% надценка, а имат потребност от повече консуматори с по-висока покупателна дарба!
Изводи и предложение за справяне с рецесиите и стабилизиране на стопанската система
- Приемане на разбирането, че данъчната система има на първо място регулативна функционалност и моделиране на държавната стопанска система посредством прогресивно данъчно облагане. Същото следва да бъде формирано в интерес на „ работещите небогати “, от които би трябвало да бъде свалена данъчната тежест до 900 лв. на месец. Като тази сума би трябвало да бъде законово регламентирана и да е за сметка на 0 лв. осигуровки за служащ и 0 лв. осигуровки за работодател;
- Регулиране на пазарът на недвижими парцели, посредством въвеждане на непоколебим напредничав налог върху недвижимата благосъстоятелност със стъпала в размер на 0 лв. налог за първи парцел и налог в размер на 2% от цената на парцела по данъчна оценка за всеки идващ парцел след вторият (т.е. за 10 недвижими парцела с годишен по 2% за всеки парцел или краен налог в размер на 20% от данъчната им оценка);
- Приемане на прогресивно данъчно облагане с предел на данъчна тежест от 50% за предприятия с облага над 1 млн. на годишна база. Като от прихода от предприятията в бранш енергетика да се покриват разноските за енергийна помощ на уязвимите групи;
- Промяна в модела на субсидиране на земеделските производители от дотация за повърхност да се премине в дотация за звук създадена продукция. Като размерът на дотацията би трябвало да зависи от това дали производителят осъществя продукцията си на локалният пазар или я осъществя зад граница. Тоест стимулиране на производителите за контролиране цените на питателните артикули в страната;
- В налозите за бранш енергетика би следвало да бъдат добавени съставни елементи за реинвестиция в бранш енергетика и фонд за спешни обстановки, който би могъл да се употребява за целева енергийна помощ за уязвимите групи и структуроопределящите предприятия.
Регулативната функционалност на данъчната система има своят механизъм за влияние във всички аспекти на публичният живот Чрез данъчната система се контролират всички процеси в общественият и бизнес аспекта в микро и макро проект – превоз (международен превоз, типове превоз, трафик, паркиране и нездравословни емисии); опазване на здравето (здравно-осигурителен модел, брой лечебни заведения и дипломирани медици и тяхното задържане в страната); обучение (възпитателната функционалност на началното обучение, търсени в стопанската система специалности и образователни проекти за професионални учебни заведения и университети) и прочие.
д-р Делян Костадинов
(доктор по икономика)
Основният проблем обсъждан от актуалната публикация е инфлацията с нейните 4 интензивно настоящи стълба (печатането на финансови деривати при изкуствено ниски лихви, строителство и недвижими парцели, растежа в цените на силата и в следствие напомпващият резултат на стоките от първа необходимост) и провокираната незабавна потребност от повишение на минималната работна заплата с фокус върху тяхното влияние върху покупателната дарба и понижаване на работещите небогати.
Справянето с посочените рецесии изисква тяхното разглеждане през регулативната функционалност на данъчната система и систематизирането на техният сложен темперамент.
Данъчната система като система за държавна регулация на пазарното стопанство
Данъчната система има както функционалността за обезпечаване на фиска, по този начин и функционалността да контролира пазарното държание на икономическите субекти, а от там да моделира структурата на пазарната стопанска система.
Регулативната функционалност на данъчната система би следвало да се преглежда като главен инструмент за ръководство на рецесиите, включително в единият полюс общественото неравноправие и в другият полюс курсът на капиталовата интензивност.
В България следим очертаването на две трендове, които в Европа са задоволително изразени и тематика на доста диспути, а точно все по-голямото обществено неравноправие достигащо до обществено изхвърляне на цели групи хора от обществото, включително се следи наклонността за „ работещи небогати “. И всичко това на фона на имотният балон, способствуващ за ограничение достъпа до лично жилище, най-вече измежду младите фамилии и генериращ спомагателна инфлация.
Стълб 1 на инфлацията: Печатане на финансови деривати
Финансовата рецесия през 2008-ма година се отрази доста здравословно на стопанската система, тъкмо като високата температура в човешкият организъм.
Но този път за разлика от 2008-ма година имаме наклонността страните, посредством централните си банки да генерират спомагателна инфлация в разгара на рецесията (акумулират необезпечени финансови деривати за ограничения за подпомагане) и по този метод от една страна се оправят елегантно с назряващите дългови рецесии, а въпреки това дават опция на парцелите да догонват цените си с ниските лихвени проценти и мораториумите върху лихвите, за да спасят банковата система.
Към актуалният миг този дирек се строи от всички европейски стопански системи, само че най-много от огромните международни стопански системи като Съединени американски щати.
Това събитие е невероятно да бъде овладяно в цялостният му размер на равнище национална стопанска система, само че може да се ръководи посредством диференцирани данъчни ставки за допускане на средствата до стоките от първа нужда и основаване на данъчна преграда към стоките към които се следи свръх или спекулативно ползване и имат висока тежест в генерирането на инфлация.
Поетапното повишение на лихвените проценти единствено може да трансферира главната тежест от семействата към банковата система.
Стълб 2 на инфлацията: Строителство и недвижими парцели
Как в идеално равновесие инфлацията донадува имотният балон, а той от своя страна генерира инфлация?
Очевидно е, че „ имотният балон “ се надува от повече от десетилетие, в случай че в първите 5 години от цикъла това е бил натурален пазарен растеж, то през вторите 5 години е очевидно спекулативно надценяване на активи. Естественото събитие за растеж на пазарите изяснява неусетното, систематично надценяване на активите в пазара на недвижими парцели по време на плевел растеж на стопанските системи.
Допълнителното ускоряване на инфлацията от генерирането на финансови деривати резервира имотният балон здрав и банковата система постоянна, защото без тази инфлация имотният пазар би се сринал, а банките ще са пред предизвикването да ръководят създалият се дял от неприятни заеми.
Икономическата история познава този модел за поддържане на имотния балон в Япония и неизбежните последствия.
Защитата на банковата система има своята логичност, само че еластичността на пазара има граници. И колкото по-рано се вкара регулация и някой поеме отговорността за икономическото си държание, толкоз по-малки ще бъдат вредите за националната стопанска система.
Над здравословната инфлация
При една инфлация над здравословните 4% стартират обособените сегменти в пазара да се „ разлепят “, тъй като инфлацията не може да обезпечи еднообразно повишаване на всички артикули поради пазарният закон „ търсене-предлагане “!
В кратковременен проект тази инфлация ще тласка обособените субекти да влагат персоналните си спестявания в видимо сигурни вложения като недвижимите парцели, това се подтиква посредством исторически най-ниските лихви и поощряващата данъчна политика.
В средносрочен проект ще се наложи вложителите да преизчислят цената на активите си по отношение на ликвидността им. При една спекулативно повишена цена може да се чака след срутва на един пазар, макар финансовият резултат от инфлацията, цената на актива да се окаже доста по-ниска по отношение на цените на други относително по-бързо ликвидни активи.
Регулиране на имотният пазар, посредством данъчната система за опазване на финансовата непоклатимост в изискванията на рецесия
Познатият модел на прогресивно данъчно облагане е извънредно подобаващ за ръководство на имотният пазар.
Имаме свръх произвеждане на жилища при наклонност за негативни демографски данни, като тази наклонност се следи и в други европейски страни. Където има цени на жилищата, за чието погашение е нужно повече от един човешки живот. Ако вземем като мярка минималната работна заплата и пазарната логичност за 20 годишен цикъл на погашение, то ще видим тревожни трендове за цената на парцелите и в България.
Защо има дефицит на жилища при свръх произвеждане?
Бизнесът с наеми е прочут в международен мащаб. Но в България този бизнес стартира да се сегментира като дял от строителният бизнес.
Инвестиционният разход за строителството на постройка се покрива с до 30% от продажбите. Строителната компания може да си разреши да резервира 70% от площите, включително и 100% от комерсиалните площи, които по-късно да отдава чартърен. По този метод имаме интензивно разрастващо се строителство, което на процедура не създава свободни жилища в цялостният си размер, също така надува и поддържа балонизирани пазарни цени, поради изкуствено спрените от продажба жилища. Същото надуване води и до балонизирано равнище на наемите на парцели. И всичко това на фона на статистиката с каузи на необитаемите парцели!
Регулиране на имотния пазар посредством прогресивно данъчно облагане
Приемайки политиката за прогресивното данъчно облагане и при недвижимите парцели данъчната тежест ще се разпределя съразмерно – при уязвимите групи, фамилии имащи единствено по едно жилище данъчната тежест ще бъде сведена до 0 за сметка на групите имащи над 2 жилища. Тоест притежателят на едно главно жилище и дребна ваканционна вила до 60м2 е освободен от данъчна тежест и заплаща алегорична, минимална сума в размер на 1 лев.
Респективно данъчната ставка за трето, четвърто и повече жилища може да се усилва с по 2% за всеки идващ неподвижен парцел, т.е. при благосъстоятелност на 10 или повече жилища данъчната тежест би могла да доближи до размера на 20% и повече от 20% цената от данъчната оценка. Акумулирането на данъчната тежест за 10 жилища за 5 годишен интервал генерира данъчно обвързване в цялостният размер на едно жилище. По този метод спекулативното задържане на свободни парцели и тяхната продажба на неколкократно повишени цени ще бъде прекъснато като процедура освен това на безусловно пазарен принцип. Тоест неналичието на свръх ползване ще понижи търсенето и ще сътвори баланс в пазара.
Подобна регулация ще способства осезаемо за развиването на хотелиерството в сегментите градски хотели и общежития. От своя страна това ще приключи практиката за бизнес с наеми напълно в сивата стопанска система и действително нарастване на събираемостта на налозите от рентиерски услуги.
- Добър образец за прогресивно данъчно облагане на недвижимите парцели е Италия, където страната е приела цялостно освобождение от налози на недвижимият парцел, в случай че е само жилище. Вторият парцел е с минимална данъчна ставка и се води „ за почивни дни “, като от 3-ти парцел данъчната тежест е прогресивно възходяща, демотивираща и изключва пазарната логичност за вложение в директно не използваема недвижима благосъстоятелност. Икономиката на Италия макар изоставането си през последното десетилетие е една релативно постоянна стопанска система, само че основана на произвеждане и експорт.
- Добър образец е и Испания, където има държавна регулация на наемите, като е признато със закон, че един наем НЕ може да надвишава избран % от минималната заплата, друг за другите общини. Това също стопира спекулативното презастрояване за възвръщане на инвестицията за строителство с не повече от 30% продадени площи и спекулативно завишаване на оставащите парцели.
Управление на пазарната стопанска система, посредством данъчно навигиране на капиталовата интензивност
Естественото държание на всеки пазарен индивид е осъществяване на облага и бърза възвращаемост. Естественото държание на страната е стратегическото обмисляне на стопанската система за интервал от 50 години.
Тук добър неприятен образец биха били заведенията: Привидно ликвидна инвестиция, бърза възвръщаемост, големи ежедневни обороти, минимална смяна в общественият живот и поредност от банкрути. Никаква резистентност, генериране на хиляди неквалифицирани безработни…
Регулирането на потребителското държание и диференцираната данъчна тежест върху активността на комерсиалните субекти е функционалност водеща капиталовото държание до смяна.
Приемайки „ полупазарното стопанство “ като народен стопански модел, а той няма какъв да бъде в изискванията на международна пазарна стопанска система построена от полупазарни модели на обособените водещи стопански системи в света, развиването на стопанската система може да бъде ориентирано посредством данъчни облекчения към индустриалният бранш и данъчна тежест над браншове затрудняващи стратегическото обмисляне на страната.
Всеки вложител се води от концепцията, че капиталът би трябвало да бъде в послание, с цел да се резервира и да носи дял.
Образно казано насочването на капитала от реденето на тухли в амортизируеми недомислици към производството на тухли е превръщането на икономическият модел от пазарен в полупазарен, с фокус върху производството. С производства пригодни за реализации на интернационалният пазар с артикули носещи валута към стопанската система на страната.
От друга страна при сходна регулация обособените консуматори няма да насочват спестяванията си за инвестиция към недвижими парцели, които на процедура са пасиви и тяхната употреба е обвързвана с доста повече реинвестиции за поддръжка, в сравнение с възвръщаемост. Ще се промени по натурален метод пазарното им държание към повишение качеството на живот и финансова просветеност за по-адекватно вложение на персоналните спестявания в разнообразни капиталови принадлежности, включително държавни структурни планове.
Стълб 3 на инфлацията: Ръст на цените на силата
Феномена на неверно функциониращата стопанска система
Този феномен е реалност поради неверното схващане на данъчната система. Данъчната система няма единствено една функционалност, а точно запълване на фиска, а има на първо място регулативна функционалност. И би следвало да урегулира салдото в разпределението на създадените от стопанската система богатства и да контролира процесите на действие на пазарното стопанство, а от там да моделира трендовете за вложения, което на процедура е модерното полупазарно стопанство!
Добър образец са Австрия и Германия, където има прогресивно данъчно облагане чиято тежест се поема от монополистите и предприятията с над 1 млн. годишна облага, за които данъчната тежест е 55%.
При сходни равнища на данъчната тежест е изцяло допустимо дял от този налог да се употребява за бързо налична, целева енергийна дотация ориентирана в помощ на уязвимите групи и структуроопределящите предприятия.
Също по този начин данъчната тежест върху бранш енергетика би следвало да бъде водена от пазарната логичност за реинвестиция в нови енергийни мощности.
Стълб 4 на инфлацията: Работещите небогати и контролиране на неравенството, посредством контролиране на инфлацията при стоките от първа нужда
Заедно с динамично растящите цени на стоките от първа нужда е редно да бъде прегледана и политиката за данъчната тежест над служащите във функционалността на „ избавителен пояс “ до основаването на работещо решение по отношение на регулирането на цените на храните или увеличение на приходите до равнище смъкващо фокуса от цените на храните.
Тенденцията за от ден на ден работещи небогати е нищо повече от неуспех на политиките за облагане на работната заплата. На фона на актуалната пазарна обстановка с обрисувани трендове за повишаваща се инфлация тази тематика усилва кратно своята значителност заради задълбочаването на казуса със средствата за прехрана на семействата.
Разглеждайки четвъртият от главните четири стълба на генератора на инфлация, който пазарът на правилото на скачените съдове напомпва най-вече, защото е най-ниско, виждаме несъразмерно по-висок процентен растеж на стоките от първа нужда, където се следи растеж над 20%, един път поради поевтиняването на парите поради издаването на парична маса, повторно поради цената на силата и превоза. И не на последно място поради неправилното субсидиране на земеделските производители, които от една страна са субсидирани производства като в планова стопанска система, само че осъществят продукцията си със спекулативно завишение на пазарен принцип.
От друга страна нарастването на цените на силата с 500% сега са обира от буфера на персоналните спестявания и генерираната принадена стойност на самоосигуряващите се лица (занаятчии и производители-занаятчии), които покриват разноските за сметка на минимизирани или изчезнали облаги.
Новите нива на цените са прекомерна тежест за доста семейства и резултата от политическите диспути за внезапно повишаване на работната заплата е сериозно значимо да пристигна бързо.
Но! Пазарната обстановка за микро и следният бизнес е задоволително деликатна и доста компании са на ръба пред банкрутите си. Едно внезапно повишаване на заплатите е гаранция за съкращения и банкрути!
Пресичането на тези две трендове още веднъж отваря тематиката за данъчните политики и регулативната функционалност на данъчната система. Очертава се потребността от преразпределяне на данъчната тежест, този път сред три участника в пазара на труда, а точно служащ, шеф и страната.
Някои европейски страни като Австрия и Германия са приели необлагаем най-малко както за бизнеса, по този начин и за служащите. В тези страни необлагаемият най-малко за работещите е 900 евро на месечна база.
Приемайки концепцията за контролиране на общественото неравноправие, посредством прогресивно данъчно облагане, би могло да не се покачва тежестта на осигуровките върху бизнеса и в това време да се покачат внезапно приходите, като се преразпределят същите средства за справяне с инфлацията.
На процедура в случай че страната се откаже да събира налози от заплати (осигуровки) до прагът 900 лв., това ще разреши повишението на минималната работна заплата на 900 лв. още през днешния ден за сметка на паричната маса, която по този начин или другояче излиза от работодателите.
В момента минималната работна заплата е 650 лв., от които служащият взема 505 лв. нето, а работодателят има действителен разход 780 лв.. Тоест нарастването до 900 лв. ще се поеме с 130 лв. от страна на страната и 120 от страна на бизнеса, което обезпечава баланс и невисок риск от банкрути. Това ще сътвори 80% действителен резултат върху крайният приход на служащия.
Тези по-високи равнища на финансовите деривати в бюджетите на семействата ще подсигуряват и по-високо ползване, което не е основано на заеми и напечатани пари, а на действително основани в стопанската система финансови деривати, което от своя страна няма да докара до повишение на инфлацията.
Диференцирана ставка на налог добавена стойност
Към актуалният миг в България се ползва модела на диференцираната ставка на Данък добавена стойност, само че без пазарна логичност и без смисъл за обществено уязвимите групи.
Добър неприятен образец е Данък добавена стойност върху стоките от първа нужда, където тежестта е 20% и пада върху производителите и работещите небогати, за сметка на Данък добавена стойност с тежест 9% над заведенията, които на процедура имат надценки доста над 500%. Заведенията нямат потребност от 11% данъчно облекчение на фона на 500% надценка, а имат потребност от повече консуматори с по-висока покупателна дарба!
Изводи и предложение за справяне с рецесиите и стабилизиране на стопанската система
- Приемане на разбирането, че данъчната система има на първо място регулативна функционалност и моделиране на държавната стопанска система посредством прогресивно данъчно облагане. Същото следва да бъде формирано в интерес на „ работещите небогати “, от които би трябвало да бъде свалена данъчната тежест до 900 лв. на месец. Като тази сума би трябвало да бъде законово регламентирана и да е за сметка на 0 лв. осигуровки за служащ и 0 лв. осигуровки за работодател;
- Регулиране на пазарът на недвижими парцели, посредством въвеждане на непоколебим напредничав налог върху недвижимата благосъстоятелност със стъпала в размер на 0 лв. налог за първи парцел и налог в размер на 2% от цената на парцела по данъчна оценка за всеки идващ парцел след вторият (т.е. за 10 недвижими парцела с годишен по 2% за всеки парцел или краен налог в размер на 20% от данъчната им оценка);
- Приемане на прогресивно данъчно облагане с предел на данъчна тежест от 50% за предприятия с облага над 1 млн. на годишна база. Като от прихода от предприятията в бранш енергетика да се покриват разноските за енергийна помощ на уязвимите групи;
- Промяна в модела на субсидиране на земеделските производители от дотация за повърхност да се премине в дотация за звук създадена продукция. Като размерът на дотацията би трябвало да зависи от това дали производителят осъществя продукцията си на локалният пазар или я осъществя зад граница. Тоест стимулиране на производителите за контролиране цените на питателните артикули в страната;
- В налозите за бранш енергетика би следвало да бъдат добавени съставни елементи за реинвестиция в бранш енергетика и фонд за спешни обстановки, който би могъл да се употребява за целева енергийна помощ за уязвимите групи и структуроопределящите предприятия.
Регулативната функционалност на данъчната система има своят механизъм за влияние във всички аспекти на публичният живот Чрез данъчната система се контролират всички процеси в общественият и бизнес аспекта в микро и макро проект – превоз (международен превоз, типове превоз, трафик, паркиране и нездравословни емисии); опазване на здравето (здравно-осигурителен модел, брой лечебни заведения и дипломирани медици и тяхното задържане в страната); обучение (възпитателната функционалност на началното обучение, търсени в стопанската система специалности и образователни проекти за професионални учебни заведения и университети) и прочие.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ