Кой какво ще може да строи в София
В средата на юли основният проектант на София Здравко Здравков уточни три зони, в които вложителите ще могат да строят по-високи здания, вид небостъргач. Първата е от 7-ми километър посока Искър, към Цариградско шосе. Втората е в западно направление – продължение на бул. „ Царица Йоана” с Околовръстен път. Третата зона е в региона на Централна ж.п. гара. Що се отнася до последната зона то там височината на постройките няма да може да надвишава 125 метра. „ Причината е, че има ограничаване от Ръководство „ Въздушно движение”, защото полосата на летище „ София” е насочена в направление изток-запад и тъкмо там е облитането на самолетите. Не желаеме да сътворяваме разбиране у вложителите, че там може да се строи неограничено”, сподели за Факти.бг основният проектант на София арх. Здравко Здравков.
Главният проектант на София и кметът на София Йорданка Фандъкова са внесли посредством депутати от ГЕРБ предложение за смяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община. С него
се предлага образуването на „ фуния” в региона сред бул. „ Цар Борис III”, центъра в направлението „ Драган Цанков”, което е изтеглена по бул. „ Ал. Малинов”, където височината на постройките няма да може да надвишава 75 метра. Това ограничаване няма да е годно за зоните в западно направление и региона на ж.п. гарата. „ В региона на ж.п. гарата могат да се строят здания до 125 метра, само че би трябвало да се съблюдават всички останали индикатори, т.е. да имат нужната повърхност на парцела, компактност, активност. За зоните в западно направление височината е неограничена”, разясни арх. Здравков. Ако вложителите желаят да строят здания по-високи от 200 метра е належащо да потвърди сеизмичност, резистентност на постройката и транспортна обезпеченост.
Относно опасенията, че част от вложителите биха се отказали от инвестиции в столицата при тези условия, основният проектант на София сподели: „ Трябва да има рационален баланс сред вложения и развиване на града, тъй като в последна сметка ние ще си тръгнем от града след 10-20 години и когато оставим своя урбанистичен отпечатък да не ни е позор и да не споделяме, че сме създали неточности на растежа. Желанието е да запазим за поколенията благосъстоянието на София. Това е гледката към планината”.
Днес беше показан и отчетът за градска среда, направен от световноизвестния проектант проф. Ян Геер. Акцентът в него е превръщането на София в град с по-малко коли и разгръщане на пешеходната и вело мрежи. Посоката е превръщането на София в новаторски и зелен град, град на младежите. Проф Геер се занимава с обществени градски пространства и беше поканен от Столична община през 2016 година да изготви отчет с рекомендации по какъв начин София може да стане по-добър град за живеене.
Четири съществени тематики са обособени в отчета. Първата е „ Градска идентичност”. В нея се показват методите, по които градът може да се свърже с планина Витоша, ролята на минералните извори и морфологията на градската среда. Част от конкретиката е опазване на образните коридори.
Втората тематика е подвижността. София е на едно от първите места по брой на коли на глава от популацията. Предвижването става посредством възстановяване на пешеходната мрежа. Над 20 000 коли минават директно през центъра от изток на запад, което би трябвало последователно да се отстрани посредством създаване на кръговете. „ Ще работим и по възстановяване на пешеходните пространства. Препоръките плануват и създаване на пешеходни пътеки, както и превръщане на повече внимание на лицата в неравностойно състояние. Най-важното в тематиката е обвързаността”, сподели арх. Здравков, обобщавайки резултатите от отчета.
Третата тематика е публичния живот. Как да бъдат върнати хората от моловете в града? „ Трябва да подобрим качеството на градското пространство. Да наситим града с функции”, добавя основният проектант на София. На база отчета излиза наяве, че градската среда се употребява от хора над 30 години и възрастните хора. „ Интересно е къде са останалите възрастови групи. Необходимо е да се направи по този начин, че когато хората излязат в града да се усещат удобно и удобно”, добавя арх. Здравков.
Четвъртата тематика е качеството на общественото пространство и последователното възстановяване на София. Имаме желанието да създадем разпоредба за градската среда, за оформяне дизайн на фасадите. Целта е да се сътвори един жив град. Трябва последователно да „ активизираме” фасадите. Мерките, които са препоръчани в отчета, ще оказват помощ да се възнамерява вярно града” е мнението на основния проектант.
Екипът на проф. Геел е съветвал подобряването на градската среда на мегаполиси като Лондон, Москва, Истанбул и Шанхай, градове като Цюрих, Стокхолм и Берн.
„ Част от ограниченията и решенията на този проблем към този момент изпълняваме. Ще се пра на проектите ни. Нашата задача откакто в детайли се срещнем с отчета да го превърнем в деяние във връзка с пешеходното придвижване, градския превоз, понижаване на автомобилния трафика в историческия център. След като приключат представянията ще образувам специфичен екип, който ще се води от арх. Здравков и в него ще влязат всички заместител кметовете по превоз, екология, обществена среда, просвета и обучение. Целта на този екип ще бъде да приготвя стратегия с кратковременен небосвод до 2020 година, средносрочен до 2025 година и дълготраен с небосвод 2030 г.”, сподели кметът на София.
Главният проектант на София и кметът на София Йорданка Фандъкова са внесли посредством депутати от ГЕРБ предложение за смяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община. С него
се предлага образуването на „ фуния” в региона сред бул. „ Цар Борис III”, центъра в направлението „ Драган Цанков”, което е изтеглена по бул. „ Ал. Малинов”, където височината на постройките няма да може да надвишава 75 метра. Това ограничаване няма да е годно за зоните в западно направление и региона на ж.п. гарата. „ В региона на ж.п. гарата могат да се строят здания до 125 метра, само че би трябвало да се съблюдават всички останали индикатори, т.е. да имат нужната повърхност на парцела, компактност, активност. За зоните в западно направление височината е неограничена”, разясни арх. Здравков. Ако вложителите желаят да строят здания по-високи от 200 метра е належащо да потвърди сеизмичност, резистентност на постройката и транспортна обезпеченост. Относно опасенията, че част от вложителите биха се отказали от инвестиции в столицата при тези условия, основният проектант на София сподели: „ Трябва да има рационален баланс сред вложения и развиване на града, тъй като в последна сметка ние ще си тръгнем от града след 10-20 години и когато оставим своя урбанистичен отпечатък да не ни е позор и да не споделяме, че сме създали неточности на растежа. Желанието е да запазим за поколенията благосъстоянието на София. Това е гледката към планината”.
Днес беше показан и отчетът за градска среда, направен от световноизвестния проектант проф. Ян Геер. Акцентът в него е превръщането на София в град с по-малко коли и разгръщане на пешеходната и вело мрежи. Посоката е превръщането на София в новаторски и зелен град, град на младежите. Проф Геер се занимава с обществени градски пространства и беше поканен от Столична община през 2016 година да изготви отчет с рекомендации по какъв начин София може да стане по-добър град за живеене.
Четири съществени тематики са обособени в отчета. Първата е „ Градска идентичност”. В нея се показват методите, по които градът може да се свърже с планина Витоша, ролята на минералните извори и морфологията на градската среда. Част от конкретиката е опазване на образните коридори.
Втората тематика е подвижността. София е на едно от първите места по брой на коли на глава от популацията. Предвижването става посредством възстановяване на пешеходната мрежа. Над 20 000 коли минават директно през центъра от изток на запад, което би трябвало последователно да се отстрани посредством създаване на кръговете. „ Ще работим и по възстановяване на пешеходните пространства. Препоръките плануват и създаване на пешеходни пътеки, както и превръщане на повече внимание на лицата в неравностойно състояние. Най-важното в тематиката е обвързаността”, сподели арх. Здравков, обобщавайки резултатите от отчета.
Третата тематика е публичния живот. Как да бъдат върнати хората от моловете в града? „ Трябва да подобрим качеството на градското пространство. Да наситим града с функции”, добавя основният проектант на София. На база отчета излиза наяве, че градската среда се употребява от хора над 30 години и възрастните хора. „ Интересно е къде са останалите възрастови групи. Необходимо е да се направи по този начин, че когато хората излязат в града да се усещат удобно и удобно”, добавя арх. Здравков.
Четвъртата тематика е качеството на общественото пространство и последователното възстановяване на София. Имаме желанието да създадем разпоредба за градската среда, за оформяне дизайн на фасадите. Целта е да се сътвори един жив град. Трябва последователно да „ активизираме” фасадите. Мерките, които са препоръчани в отчета, ще оказват помощ да се възнамерява вярно града” е мнението на основния проектант.
Екипът на проф. Геел е съветвал подобряването на градската среда на мегаполиси като Лондон, Москва, Истанбул и Шанхай, градове като Цюрих, Стокхолм и Берн.
„ Част от ограниченията и решенията на този проблем към този момент изпълняваме. Ще се пра на проектите ни. Нашата задача откакто в детайли се срещнем с отчета да го превърнем в деяние във връзка с пешеходното придвижване, градския превоз, понижаване на автомобилния трафика в историческия център. След като приключат представянията ще образувам специфичен екип, който ще се води от арх. Здравков и в него ще влязат всички заместител кметовете по превоз, екология, обществена среда, просвета и обучение. Целта на този екип ще бъде да приготвя стратегия с кратковременен небосвод до 2020 година, средносрочен до 2025 година и дълготраен с небосвод 2030 г.”, сподели кметът на София.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ