Старият свят рухна - ако не си на масата за преговори, си в менюто!
“С приятелите постоянно би трябвало да се отнасяме по този начин, като че ли един ден може да станат врагове. “
Наполеон
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп в познатия си решителен жанр съобщи, визирайки Копенхаген, само че на първо място Брюксел, по-точно щаба на НАТО, че ще завземе Гренландия “onewayoranother “- по един или различен метод, т.е. по кротичък или различен метод. В отговор на това изявление Европейски Съюз изпрати боен контингент от 35 бойци. Това не бе познатата ни която да възпре предстоящ американски боен десант, а нерешителен акт на непокорство, имащ за цел да начертае алена линия върху скалистата почва на Гренландия, сред прочее прекомерно богата на желязо, мед, графит и прочие редки метали . Ако тя бъде пресечена, доста наблюдаващи чакат общественото връчване на смъртния акт на военния съюз НАТО. Кое ме кара да мисля по този начин? Премиер-министърът на Канада Марк Карни (политик от най-тежката категория, някогашен губернатор на BankofEngland и мълчалив формален представител на съперниците на Тръмп в Брюксел и Лондон) си разреши да употребява много недипломатичен за сходни деликатни обстановки език. Той загатна, че Канада също ще изпрати собствен боен контингент, само че по-важното - загатна вероятното използване на член 5 на НАТО при положение, че териториалната целокупност на страна от алианса (без да посочва страната) е застрашена от експанзия. Както е известно, съгласно интернационалното право това значи нито по-малко нито повече оповестяване на casusbelli. Но оповестяването на война на хегемона от самия съюз НАТО, в който Съединени американски щати са абсолютно най-могъщият член, граничи дано да го кажем политическо правилно – с разширено меланхолно самоубийство, в психиатрията има подобен термин. В стила на Франц Кафка и Йожен Йонеско (бащата на театъра на абсурда), запитан по какъв начин в по този начин създалата се обстановка ще реагира НАТО, генералният секретар Марк Рюте даде познато и лишено от наличие пояснение за “колективната сигурност на Арктика - приоритет с оглед враждебните желанията на Китай, Русия и Северна Корея “. Рюте не отговори на въпроса: по какъв начин тъкмо ще отговори „ груповото “ НАТО, в случай че „ Европейското НАТО “ и “Американското НАТО “ застанат щик против щик? На същия въпрос, заложен още веднъж в Давос, Рюте троснато отсече: ”nocomments ”, добавяйки - на този въпрос не мога да отговоря обществено.
Тази нескрита неспособност за намиране на логичен отговор, признавайки по този метод неговата незаобиколима амбивалентност, ме върна към един остарял анекдот от 80-те години на предишния век по време на така наречен възродителен развой: Малкият Хасан (вече Асен) е помолен от учителя по история да издекламира “Опълченците на Шипка “, чийто автентичен текст е променен по следния метод: “.
В изключително деликатни, сериозни случаи както този с Гренланди следим сходен сюжет. За каква групова сигурност приказва Рюте - като тази през 1974 година сред Турция и Гърция? Амбивалентността на НАТО, дано по този начин да го назовем, не е от през вчерашния ден. NATO (NorthAtlanticTreatyOrganisation) като “отбранителен съюз “ и като поръчител, защитаващ географски детерминирания Северно Атлантически район (САЩ, Канада, Западна Европа), от дълго време е в предишното. Да си напомним “кръстоносните походи за народна власт “ в Азия, Африка, Балканите, информация военните интервенции в Афганистан, Югославия, Косово, Ирак, Либия, всички те, граничещи с Атлантическия океан….
Но да се върнем на проблема с Гренландия - изпращането на алегоричен брой 35 бойци от Европейското НАТО от Дания, Франция, Германия, Англия бе обръщение до Вашингтон, че при положение на иден американски десант, бъдещето на отбранителния съюз ще бъде накърнено, в случай че не предрешено, а ориста на трансатлантическото съдействие ще бъде съществено наранена. Това обръщение бе намек за въздържане. Въпросът е по какъв начин тъкмо? С каква военната мощност? Както знаем, днешният европейски политически хайлайф изпразни военните хранилища (нещо което въодушевено направи и България), с цел да ги даде на режима на Зеленски. С бойния персонален състав на Европейското НАТО? Само един образец - сега британските въоръжени сили са под 20 000 щика. Разбира се, това не е от през вчерашния ден - да си напомним Бисмарк, който при известието, че английските войски са дебаркирали в Германия издава следната заповед: “Изпратете Берлинската полиция да ги арестува “. Разбира се, втората най-многобройна, а и боеспособна войска в НАТО след американската е турската, само че е малко евентуално Ердоган да изпрати турски бойци за опазването на териториалната цялост на Гренландия и то точно от Съединени американски щати.
Въпросът е за какво въпреки всичко се стигна дотук? Според американския публицист Тъкър Карлсън, въпросът с Гренландия бележи радикална смяна в политическата просвета на най-старата в модерния смисъл на думата народна власт от републикански в имперски модел в традицията на 18 и 19 век, чиято традиция съгласно политическия коментатор и създател на AmericaFirstFoundation, Ник Фуентес, който в онлайн ефир избухна, наподобява по този начин:
Съединени американски щати от република, учредена на гласувани закони и общоприети правила, ерозира (с идването на Тръмп, бележката тук е моя) нито повече нито по-малко в империя. Конгресът, Сенатът, съдилищата, твърди Карлсън, стават от ден на ден уязвими, маргинализирани и играят все по-незначителна роля върху политиките на държавното управление, които през днешния ден са съсредоточени в ръцете на един съвсем всесилен президент. Макар сходно изказване да има съображение, Карлсън бърка.
Всъщност Америка в никакъв случай не е преставала да бъде империя. Защо споделям това? От самото си основаване Съединените щати се конструират точно посредством териториално уголемение за сметка на по-слабите си съседи . Да си напомним, че тринадесетте колонии: Ню Хемпшир, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина и Джорджия, които афишират самостоятелност от Британската империя, в действителност съставляват дребна част от големия континент Америка. Нима към този момент самостоятелната страна Съединени американски щати не побързва да стартира завоевателни войни със своите съседи, с Испания, Мексико Англия, Франция. Нима най-големият геноцид, който историята познава против коренното население на Америка, не е доказателството, че Съединени американски щати постоянно завземат земя от тези, които не могат да я защитят.
Да вземем образеца с Мексико. Огромната добита територия през днешния ден включва следните щати: Калифорния, Невада, Юта, Аризона, Ню Мексико и елементи от Колорадо, Уайоминг и Канзас. Кое ни кара да мислим, че този имперски инстинкт е мутирал и атрофиран? Как да пренебрегнем очевадния мотив, че точно посредством завземане на нови територии Съединени американски щати съумяват да се трансфорат във международна велика мощ? Следователно за Вашингтон, същинският въпрос не е дали Гренландия ще бъде подчинена на директен американски надзор, т.е. по един или по различен метод анексирана, а по-скоро по кое време това ще стане? Днес, с помощта на настоящия (ултра) демократичен политически хайлайф в Брюксел Европа не е нито политически, нито стопански още по-малко боен фактор, т.е. Европа непринудено се подреди измежду тези “съседи “, които не могат да се съпротивляват. Каква е разликата сред Дания през днешния ден и примерно Мексико от 19 век? Освен логиката на географията (според Тръмп), че са съседи, другата не по-малко основна аналогия е, че и е двете не са в положение да се опълчват на военната мощност на Съединени американски щати. Както знаем, съгласно доктрината MAGA (MakeAmericaGreatAgain) “Америка преди всичко “ националните ползи на Америка са над и самостоятелни от интернационалното право.
И тук стигаме до обществения конфликтът в Давос.
Ръкавицата бе хвърлена от Канадския министър-председател Марк Карни, който, без да посочва поименно Тръмп и Съединени американски щати, моли за разграничаване от американската надмощие (този израз бе неведнъж повторен) посредством групова опозиция и основаване на нови обединения “по съвместен общ интерес и общи полезности “. В тази тирада имаше и нещо надалеч по-радикално – “еретичния “ намек за стопляне на отношението с съперника и контра балансьора на американската надмощие – Китай, който Карни назова стратегически сътрудник!
Карни съобщи, че светът към този момент не е същият - международната следвоенна архитектура на сигурност е демонтирана, и по този метод анонсира, че най-вероятно ориста на Гренландия е към този момент предрешена. Суверенитетът, крайъгълният камък на следвоенната архитектура на сигурност, обезпечен от член 51 на Организация на обединените нации, наподобява принадлежи към същия отминал свят. Шегата или по-скоро подигравката на Тръмп, която той разгласява - Северна Америка, която с изключение на Съединени американски щати включва Гренландия и забележете - цяла Канада, не бе случайност, нито демонстрация на неприятен усет. Шегата би могла да се изтълкува като поръчка, че огромната игра занапред стартира - бъдещето на най-голямат
Наполеон
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп в познатия си решителен жанр съобщи, визирайки Копенхаген, само че на първо място Брюксел, по-точно щаба на НАТО, че ще завземе Гренландия “onewayoranother “- по един или различен метод, т.е. по кротичък или различен метод. В отговор на това изявление Европейски Съюз изпрати боен контингент от 35 бойци. Това не бе познатата ни която да възпре предстоящ американски боен десант, а нерешителен акт на непокорство, имащ за цел да начертае алена линия върху скалистата почва на Гренландия, сред прочее прекомерно богата на желязо, мед, графит и прочие редки метали . Ако тя бъде пресечена, доста наблюдаващи чакат общественото връчване на смъртния акт на военния съюз НАТО. Кое ме кара да мисля по този начин? Премиер-министърът на Канада Марк Карни (политик от най-тежката категория, някогашен губернатор на BankofEngland и мълчалив формален представител на съперниците на Тръмп в Брюксел и Лондон) си разреши да употребява много недипломатичен за сходни деликатни обстановки език. Той загатна, че Канада също ще изпрати собствен боен контингент, само че по-важното - загатна вероятното използване на член 5 на НАТО при положение, че териториалната целокупност на страна от алианса (без да посочва страната) е застрашена от експанзия. Както е известно, съгласно интернационалното право това значи нито по-малко нито повече оповестяване на casusbelli. Но оповестяването на война на хегемона от самия съюз НАТО, в който Съединени американски щати са абсолютно най-могъщият член, граничи дано да го кажем политическо правилно – с разширено меланхолно самоубийство, в психиатрията има подобен термин. В стила на Франц Кафка и Йожен Йонеско (бащата на театъра на абсурда), запитан по какъв начин в по този начин създалата се обстановка ще реагира НАТО, генералният секретар Марк Рюте даде познато и лишено от наличие пояснение за “колективната сигурност на Арктика - приоритет с оглед враждебните желанията на Китай, Русия и Северна Корея “. Рюте не отговори на въпроса: по какъв начин тъкмо ще отговори „ груповото “ НАТО, в случай че „ Европейското НАТО “ и “Американското НАТО “ застанат щик против щик? На същия въпрос, заложен още веднъж в Давос, Рюте троснато отсече: ”nocomments ”, добавяйки - на този въпрос не мога да отговоря обществено.
Тази нескрита неспособност за намиране на логичен отговор, признавайки по този метод неговата незаобиколима амбивалентност, ме върна към един остарял анекдот от 80-те години на предишния век по време на така наречен възродителен развой: Малкият Хасан (вече Асен) е помолен от учителя по история да издекламира “Опълченците на Шипка “, чийто автентичен текст е променен по следния метод: “.
В изключително деликатни, сериозни случаи както този с Гренланди следим сходен сюжет. За каква групова сигурност приказва Рюте - като тази през 1974 година сред Турция и Гърция? Амбивалентността на НАТО, дано по този начин да го назовем, не е от през вчерашния ден. NATO (NorthAtlanticTreatyOrganisation) като “отбранителен съюз “ и като поръчител, защитаващ географски детерминирания Северно Атлантически район (САЩ, Канада, Западна Европа), от дълго време е в предишното. Да си напомним “кръстоносните походи за народна власт “ в Азия, Африка, Балканите, информация военните интервенции в Афганистан, Югославия, Косово, Ирак, Либия, всички те, граничещи с Атлантическия океан….
Но да се върнем на проблема с Гренландия - изпращането на алегоричен брой 35 бойци от Европейското НАТО от Дания, Франция, Германия, Англия бе обръщение до Вашингтон, че при положение на иден американски десант, бъдещето на отбранителния съюз ще бъде накърнено, в случай че не предрешено, а ориста на трансатлантическото съдействие ще бъде съществено наранена. Това обръщение бе намек за въздържане. Въпросът е по какъв начин тъкмо? С каква военната мощност? Както знаем, днешният европейски политически хайлайф изпразни военните хранилища (нещо което въодушевено направи и България), с цел да ги даде на режима на Зеленски. С бойния персонален състав на Европейското НАТО? Само един образец - сега британските въоръжени сили са под 20 000 щика. Разбира се, това не е от през вчерашния ден - да си напомним Бисмарк, който при известието, че английските войски са дебаркирали в Германия издава следната заповед: “Изпратете Берлинската полиция да ги арестува “. Разбира се, втората най-многобройна, а и боеспособна войска в НАТО след американската е турската, само че е малко евентуално Ердоган да изпрати турски бойци за опазването на териториалната цялост на Гренландия и то точно от Съединени американски щати.
Въпросът е за какво въпреки всичко се стигна дотук? Според американския публицист Тъкър Карлсън, въпросът с Гренландия бележи радикална смяна в политическата просвета на най-старата в модерния смисъл на думата народна власт от републикански в имперски модел в традицията на 18 и 19 век, чиято традиция съгласно политическия коментатор и създател на AmericaFirstFoundation, Ник Фуентес, който в онлайн ефир избухна, наподобява по този начин:
Съединени американски щати от република, учредена на гласувани закони и общоприети правила, ерозира (с идването на Тръмп, бележката тук е моя) нито повече нито по-малко в империя. Конгресът, Сенатът, съдилищата, твърди Карлсън, стават от ден на ден уязвими, маргинализирани и играят все по-незначителна роля върху политиките на държавното управление, които през днешния ден са съсредоточени в ръцете на един съвсем всесилен президент. Макар сходно изказване да има съображение, Карлсън бърка.
Всъщност Америка в никакъв случай не е преставала да бъде империя. Защо споделям това? От самото си основаване Съединените щати се конструират точно посредством териториално уголемение за сметка на по-слабите си съседи . Да си напомним, че тринадесетте колонии: Ню Хемпшир, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина и Джорджия, които афишират самостоятелност от Британската империя, в действителност съставляват дребна част от големия континент Америка. Нима към този момент самостоятелната страна Съединени американски щати не побързва да стартира завоевателни войни със своите съседи, с Испания, Мексико Англия, Франция. Нима най-големият геноцид, който историята познава против коренното население на Америка, не е доказателството, че Съединени американски щати постоянно завземат земя от тези, които не могат да я защитят.
Да вземем образеца с Мексико. Огромната добита територия през днешния ден включва следните щати: Калифорния, Невада, Юта, Аризона, Ню Мексико и елементи от Колорадо, Уайоминг и Канзас. Кое ни кара да мислим, че този имперски инстинкт е мутирал и атрофиран? Как да пренебрегнем очевадния мотив, че точно посредством завземане на нови територии Съединени американски щати съумяват да се трансфорат във международна велика мощ? Следователно за Вашингтон, същинският въпрос не е дали Гренландия ще бъде подчинена на директен американски надзор, т.е. по един или по различен метод анексирана, а по-скоро по кое време това ще стане? Днес, с помощта на настоящия (ултра) демократичен политически хайлайф в Брюксел Европа не е нито политически, нито стопански още по-малко боен фактор, т.е. Европа непринудено се подреди измежду тези “съседи “, които не могат да се съпротивляват. Каква е разликата сред Дания през днешния ден и примерно Мексико от 19 век? Освен логиката на географията (според Тръмп), че са съседи, другата не по-малко основна аналогия е, че и е двете не са в положение да се опълчват на военната мощност на Съединени американски щати. Както знаем, съгласно доктрината MAGA (MakeAmericaGreatAgain) “Америка преди всичко “ националните ползи на Америка са над и самостоятелни от интернационалното право.
И тук стигаме до обществения конфликтът в Давос.
Ръкавицата бе хвърлена от Канадския министър-председател Марк Карни, който, без да посочва поименно Тръмп и Съединени американски щати, моли за разграничаване от американската надмощие (този израз бе неведнъж повторен) посредством групова опозиция и основаване на нови обединения “по съвместен общ интерес и общи полезности “. В тази тирада имаше и нещо надалеч по-радикално – “еретичния “ намек за стопляне на отношението с съперника и контра балансьора на американската надмощие – Китай, който Карни назова стратегически сътрудник!
Карни съобщи, че светът към този момент не е същият - международната следвоенна архитектура на сигурност е демонтирана, и по този метод анонсира, че най-вероятно ориста на Гренландия е към този момент предрешена. Суверенитетът, крайъгълният камък на следвоенната архитектура на сигурност, обезпечен от член 51 на Организация на обединените нации, наподобява принадлежи към същия отминал свят. Шегата или по-скоро подигравката на Тръмп, която той разгласява - Северна Америка, която с изключение на Съединени американски щати включва Гренландия и забележете - цяла Канада, не бе случайност, нито демонстрация на неприятен усет. Шегата би могла да се изтълкува като поръчка, че огромната игра занапред стартира - бъдещето на най-голямат
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ