Думите на Нарзес и крал Тотила – актуални и днес
В средата на VІ-ти век Византия и източните готи (остготите) водели яростна битка за владичество над Италия. Решителното стълкновение се състояло в края на юни – началото на юли 552 година в местността Буста Галорум (Гробището на галите) при град Тагина.
Византийският военачалник Нарзес разполагал с към 20 хиляди бойци. Повечето били от безчовечен племена: хуни – изкусни стрелци с лък, арменска кавалерия, пехотинци-герули, гепиди, само че имало сущо и редовни византийски елементи, формирани от траки и илири. Нарзес построил армията си във формата на полумесец, употребявайки опита на Ханибал в борбата при Кана. По фланговете били ситуирани стрелците с лък.
Армията на краля на готите – Тотила, се състояла от 16 хиляди души, основно конници.
Преди началото на борбата и двамата военачалници произнесли речи. Ако се вслушаме деликатно в словата им през пелената на вековете, безспорно ще осезаем и много настоящи мисли, които даже през днешния ден остават годни. Прокопий Кесарийски в своята книга „ Войната с готите “ се е погрижил да знаем какво тъкмо са споделили двамата пълководци и да размишляваме над техните думи.
Ето думите на Нарзес пред неговите бойци:
– Вие сте воини, които ще се бият с хора, доста по-слаби и разнообразни от вас и по героизъм, и по бройка. Затова нямате потребност от друго, с изключение на от Божията протекция. След като постигнахте с доста молебствия Божията помощ, вие сте побеждавали към този момент тези разбойници. Те от дълго време са плебеи на великия ни стопанин – а в този момент са просто избягали плебеи. Избрали си за водач от тази купчина отпадък един най-обикновен тиранин, те си разрешават да тревожат със своите нападения Римската империя. С налудничавата си смелост се осъдиха на гибел и сами, по своя воля, вървят към нея. Вие влизате в това стълкновение и се излагате на заплаха поради една добре проведена страна – а те желаят да отхвърлят законите. Те не мислят какво ще оставят за своите наследници – а тъй като знаят, че всичко тяхно ще загине дружно с тях, живеят единствено поради настоящия ден. Затова са почтени за цялостно пренебрежение. Хора, които не са свързани с някакъв закон или положително държавно ръководство, са лишени от всякаква героизъм. Затова и успеха над тях е авансово сигурна – тъй като тя постоянно се извоюва посредством героизъм.
Нарзес
Тотила, измежду другите думи за окуражаване, споделил и следното:
– Не щадете оръжията и конете си, тъй като отсега нататък няма да ви трябват. Съдбата унищожи всичко друго, само че ни остави най-висшата вяра. Бъдете храбри и неустрашими! Когато вярата на човек виси на косъм, както е през днешния ден с нас, той не се колебае. Ако пропуснем удобния случай, всички наши последващи старания ще бъдат безсмислени. Закъснялата храброст не ни е нужна, тъй като към този момент ще бъде безполезна. Помнете, че най-пагубно е бягството. Хората бягат, с цел да спасят живота си. Но в случай че резултатът от бягството е сигурна гибел, храбреците са в доста по-голяма сигурност от бегълците. Ние би трябвало да презираме тази навалица врагове от най-различни нации. Те са събрани от лакомия за заплатата си – по тази причина не се отличават нито с честност, нито със спокойна мощ. Понеже са от разнообразни племена, те имат и разнообразни мисли. Не мислете, че тези хуни, лангобарди, герули, наети с доста пари, ще се бият до финален мирис. Те ценят живота си повече от парите, които ще получат. Те са страхливци, които единствено се преструват, че се борят. Защото хората постоянно се отнасят с омерзение към това, което вършат не непринудено, само че принудително или за пари. Като знаем това, дано тръгнем против врага в съдбоносен пердах!
Тотила
Умелото изграждане на византийската войска се оказало решаващо в сражението. Пехотата на готите се втурнала против византийците – и се озовала в средата на полумесеца, по фланговете на който били ситуирани стрелците с лъкове. Именно те решили изхода от борбата. Обсипана отвред със стрели, готската пехота даже не съумяла да доближи първите византийски редици, с цел да влезе в ръкопашен пердах. Тя понесла тежки загуби и побягнала. Върху нея връхлетяла конницата на Тотила, която към този момент се носела на собствен ред в офанзива. Така цялата готска войска се трансформирала в голяма навалица, обзета от смут, която гинела под стрелите на византийците.
Общо починали 6 хиляди готи. Самият Тотила паднал в багра. Според някои, бил улучен от стрела, а съгласно други – прободен от копието на Асбад, предводителя на гепидите във византийската армия. Оцелелите готи отнесли своя смъртно ранен крал в Капри (дн. Капрара ди Гуалдо Тадино), където му устроили заравяне. Византийците разкопали гроба, с цел да се уверят, че там в действителност лежи Тотила – след което още веднъж го погребали.
