Фондация купи къщата на Димитър Талев в Прилеп
От през днешния ден две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп, частта, към която поех персонален ангажимент преди година, два месеца и два дни, са българска благосъстоятелност. Това заяви във фейсбук Манол Пейков, представен от БГНЕС.
" По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба и валидност да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215,797 лв. и 58 стотинки ", оповестява още той.
" Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко, след следващото многомесечно очакване, бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата ", споделя Пейков.
Ето какво написа във Facebook:
„ Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата – бел.ред.) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме са тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката), са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие);
Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката);
В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча;
Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната сделка;
Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня);
Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целият парцел, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха);
Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен характер;
Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално заверен;
Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена;
След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали);
Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, схваща се;
След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия);
Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно);
Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на сградата;
Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев);
" Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници;
Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо; Още един път, за кой ли път благодаря ви за доверието и поддръжката! Ще ви държа в течение. Главното занапред следва.
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82,500 евро (като 2,500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1,050 евро, тоест – общо 83,550 евро, или 163,410 лева
Това значи, че от събраните от вас средства остават още 52,388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни за в този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности.
" По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба и валидност да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215,797 лв. и 58 стотинки ", оповестява още той.
" Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко, след следващото многомесечно очакване, бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата ", споделя Пейков.
Ето какво написа във Facebook:
„ Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата – бел.ред.) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме са тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката), са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие);
Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката);
В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча;
Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната сделка;
Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня);
Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целият парцел, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха);
Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен характер;
Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално заверен;
Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена;
След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали);
Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, схваща се;
След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия);
Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно);
Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на сградата;
Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев);
" Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници;
Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо; Още един път, за кой ли път благодаря ви за доверието и поддръжката! Ще ви държа в течение. Главното занапред следва.
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82,500 евро (като 2,500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1,050 евро, тоест – общо 83,550 евро, или 163,410 лева
Това значи, че от събраните от вас средства остават още 52,388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни за в този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ