Борис Джонсън направил обратен завой по темата с Мраморите на Елгин
В средата на ноември гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис се срещна в Лондон с английския си сътрудник Борис Джонсън. Основна точка в дневния му ред беше гръцкото искане мраморите на Елгин — фронтонни скулптури и метопи, които допреди 200 години са били част от Партенона — да бъдат върнати на Гърция. Борис Джонсън отхвърли.
Колко изострен завой (180°) е направил английският премиер Джонсън по въпроса за античните мрамори личи в негова публикация от 1986 година, препечатана през уикенда в гръцкия вестник Te Nea. В публикацията, тогавашният студент последна година Класическа лингвистика буйно упорства за връщането на мраморите в Атина, оповестява The Guardian.
Използвайки език, който би накарал гръцките активисти да се гордеят, Джонсън освен е вярвал, че антиките от пети век пр.н.е. би трябвало да бъдат върнати „ където им е мястото “, само че и съжалява по какъв начин са били „ изрязани и откъртени “ от монументалната постройка, която са украсявали.
„ Мраморите на Елгин би трябвало да изоставен тази северна просвета, в която се пие уиски и да бъдат сложени там, където им е мястото: в страната на яркото слънце и пейзажа на Ахил, „ сенчестите планини и отекващото море “, написа той в публикацията, препубликувана от гръцкия ежедневник в събота.
„ Те ще бъдат настанени в нов музей на няколкостотин метра от Акропола. Ще бъдат деликатно обгрижвани. Няма да бъдат съществено развалени, както бяха в Британския музей през 1938 година, от маниакални чистачки, които ги търкат с телени четки. “
Миналия месец английският министър председател сподели на гръцкия си сътрудник, че тези творби — връхна точка на класическото изкуство – са добити законно и би трябвало да останат в Лондон.
Публикувана в Debate, някогашното списание на Оксфордския студентски съюз за диспути, публикация на Джонсън, доказва какво състрадание е изпитвал към гръцката идея като млад. Откакто влезе в политиката и в партията на торите, отхвърля всеки намек за репатриране. В писмо от 2012 година, споделено с Guardian, тогавашният кмет на Лондон признава, че в идеалния случай скулптурите би трябвало да са там, за където са били предопределени, само че отнемането им от Британския музей би представлявало „ тежка и непоправима загуба “.
През ноември представител на „ Даунинг стрийт “ 10 сподели: „ Дългогодишната позиция на премиера и държавното управление на Обединеното кралство е, че скулптурите от Партенона са добити законно в сходство със закона по това време “.
Статията е удостоверение за това какъв брой изострен завой е направил Джонсън. И защото тя не е налична онлайн, може би щеше да остане неизвестна, в случай че кореспондентът на „ Ta Nea “ в Лондон, Янис Андрицопулос, не бе разкрил списанието в библиотека в Оксфорд.
21-годишният през 1986 г. Джонсън е написал полемичния текст преди визитата в Оксфорд Мелина Меркури, министър на културата на Гърция. Като президент на Оксфордския съюз, той е поканил Меркури, фамозна актриса преди да стане министър, за основен представител в дебата на 12 юни 1986, озаглавен: “Ние смятаме, че мраморите на Елгин би трябвало да бъдат върнати на Атина “.
Мелина Меркури произнесла пламенна тирада, която в последна сметка донесла успеха в дебата за гръцката идея. Статията на Джонсън положила основата на събитието. Бъдещият премиер застанал на страната на Меркури и развенчал концепцията, че като дипломат на Англия в Османската империя лорд Елгин е придобил мраморите законно — и дори обвинил британското държавно управление в „ софистика и неотстъпчивост “.
„ Тя [Меркури] има доста сериозни причини да пристигна във Великобритания. От една страна това е страстното национално възприятие на гръцкия народ, а от друга - софистиката и непримиримостта на английското държавно управление — написа той. — А между тях стои върховното художествено богатство на античния свят. Дебатът на 12 юни ще означи кулминационната точка в възобновената акция на гръцкото държавно управление за възстановяването на скулптурното олицетворение на духа на нацията “.
В публикацията Джонсън не пропуща да напише и няколко думи за Елгин. Според него шотландският лорд освен е употребявал „ съвсем анархията “ на времето, с цел да смъкна от Партенона мраморните фризове и скулптури, когато Гърция е била без глас като „ порутен аванпост на Османската империя “, само че се е стремял да ги получи, с цел да забавлява своята „ млада и капризна брачна половинка ”, която била „ капризно момиче, ненаситно за дарове “.
Колко изострен завой (180°) е направил английският премиер Джонсън по въпроса за античните мрамори личи в негова публикация от 1986 година, препечатана през уикенда в гръцкия вестник Te Nea. В публикацията, тогавашният студент последна година Класическа лингвистика буйно упорства за връщането на мраморите в Атина, оповестява The Guardian.
Използвайки език, който би накарал гръцките активисти да се гордеят, Джонсън освен е вярвал, че антиките от пети век пр.н.е. би трябвало да бъдат върнати „ където им е мястото “, само че и съжалява по какъв начин са били „ изрязани и откъртени “ от монументалната постройка, която са украсявали.
„ Мраморите на Елгин би трябвало да изоставен тази северна просвета, в която се пие уиски и да бъдат сложени там, където им е мястото: в страната на яркото слънце и пейзажа на Ахил, „ сенчестите планини и отекващото море “, написа той в публикацията, препубликувана от гръцкия ежедневник в събота.
„ Те ще бъдат настанени в нов музей на няколкостотин метра от Акропола. Ще бъдат деликатно обгрижвани. Няма да бъдат съществено развалени, както бяха в Британския музей през 1938 година, от маниакални чистачки, които ги търкат с телени четки. “
Миналия месец английският министър председател сподели на гръцкия си сътрудник, че тези творби — връхна точка на класическото изкуство – са добити законно и би трябвало да останат в Лондон.
Публикувана в Debate, някогашното списание на Оксфордския студентски съюз за диспути, публикация на Джонсън, доказва какво състрадание е изпитвал към гръцката идея като млад. Откакто влезе в политиката и в партията на торите, отхвърля всеки намек за репатриране. В писмо от 2012 година, споделено с Guardian, тогавашният кмет на Лондон признава, че в идеалния случай скулптурите би трябвало да са там, за където са били предопределени, само че отнемането им от Британския музей би представлявало „ тежка и непоправима загуба “.
През ноември представител на „ Даунинг стрийт “ 10 сподели: „ Дългогодишната позиция на премиера и държавното управление на Обединеното кралство е, че скулптурите от Партенона са добити законно в сходство със закона по това време “.
Статията е удостоверение за това какъв брой изострен завой е направил Джонсън. И защото тя не е налична онлайн, може би щеше да остане неизвестна, в случай че кореспондентът на „ Ta Nea “ в Лондон, Янис Андрицопулос, не бе разкрил списанието в библиотека в Оксфорд.
21-годишният през 1986 г. Джонсън е написал полемичния текст преди визитата в Оксфорд Мелина Меркури, министър на културата на Гърция. Като президент на Оксфордския съюз, той е поканил Меркури, фамозна актриса преди да стане министър, за основен представител в дебата на 12 юни 1986, озаглавен: “Ние смятаме, че мраморите на Елгин би трябвало да бъдат върнати на Атина “.
Мелина Меркури произнесла пламенна тирада, която в последна сметка донесла успеха в дебата за гръцката идея. Статията на Джонсън положила основата на събитието. Бъдещият премиер застанал на страната на Меркури и развенчал концепцията, че като дипломат на Англия в Османската империя лорд Елгин е придобил мраморите законно — и дори обвинил британското държавно управление в „ софистика и неотстъпчивост “.
„ Тя [Меркури] има доста сериозни причини да пристигна във Великобритания. От една страна това е страстното национално възприятие на гръцкия народ, а от друга - софистиката и непримиримостта на английското държавно управление — написа той. — А между тях стои върховното художествено богатство на античния свят. Дебатът на 12 юни ще означи кулминационната точка в възобновената акция на гръцкото държавно управление за възстановяването на скулптурното олицетворение на духа на нацията “.
В публикацията Джонсън не пропуща да напише и няколко думи за Елгин. Според него шотландският лорд освен е употребявал „ съвсем анархията “ на времето, с цел да смъкна от Партенона мраморните фризове и скулптури, когато Гърция е била без глас като „ порутен аванпост на Османската империя “, само че се е стремял да ги получи, с цел да забавлява своята „ млада и капризна брачна половинка ”, която била „ капризно момиче, ненаситно за дарове “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ