Брежнев и Хонекер още се целуват върху Берлинската стена
В средата на август, на 62 години, отвеян от COVID-19, този свят напусна художникът Дмитрий Врубел - прапраплеменник на руския живописец класик Михаил Врубел. Неговият графит, увековечил целувката сред генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев и водача на Германска демократична република Ерих Хонекер върху Берлинската стена, беляза края на Студената война и стана прочут по цялата планета. Какви кавги провокира тази творба, какво е специфичното в нея и за какво преди да хване четката Врубел, съгласно личните му самопризнания, е разпивал цели две седмици, припомня NEWS.ru.
Историята на графита „ Господи! Помогни ми да оцелея в тази смъртна обич “ (наричан още и „ Братска целувка “) е неповторима от началото до края. Десетилетия разделят самата целувка, състояла се сред водачите на двете социалистически страни, и появяването на репродукцията на крепката им прегръдка на стената, разделяща Берлин на две елементи. Именно основаният през 1990 година от художника артобект се трансформира в
знак на обединяването на Германия
и добива статус на едно от най-разпознаваемите изображения в света.
Приживе Дмитрий Врубел споделя, че за пръв път е видял фотографията на целуващите се генерални секретари във френско списание, което му донесло от чужбина познато момиче. Кадърът прави „ тягостно усещане “ на художника, обаче го въодушевява за основаването на авторска артинсталация, състояща се от три творби. Когато я вижда, поетът Дмитрий Пригов възкликва: „ Тази работа би стояла добре на Берлинската стена! “. През януари 1990 година въпросната концепция към момента наподобява фантастика, само че няколко месеца по-късно Брежнев и Хонекер в действителност се появяват върху откъс от източната страна на ограждението. Дотогава графити има единствено на западната.
По това време Врубел прави изложения в личния си апартамент, а купувачите на неговите картини най-често са чужденци. При едно от визитите на такава „ делегация “ художникът чува съветска тирада: става известно, че гласът принадлежи на някогашния преводач от Германска демократична република Александър Бородовски, който се е преквалифицирал в дилър на модерно изкуство. Именно той предлага на Врубел да покаже творбите си в Германия.
Там първата работа на руския ъндърграунд актьор, несъмнено, е да отиде до Берлинската стена. И остава изумен от нейната височина: представял си е, че ще види 10-метрова структура, до момента в който тя в реалност е надалеч по-ниска. Скоро Дмитрий се среща с една галеристка – шотландка, която му предлага контракт и се заема да координира плана за разполагането на негов графит върху Стената. Авторът си спомня, че не са получили разрешението незабавно, но… единствено след няколко дни.
„ И тогава закъсах – очевидно тъй като бях постигнал това, което желаех. Изплаших се, тъй като в никакъв случай не бях рисувал с водни бои, а единствено с маслени. И в никакъв случай не бях рисувал навън, а единствено в дома си. Казах на Саша Бородовски „ Дай ми две седмици “ и отлетях за Москва.
Две седмици пих: от боязън
Но нямаше какво да се прави, отидох, започнах работа… “, връща лентата Врубел в изявление за „ Аргументи и Факти “ през 2010 година По думите му, през цялото това време той все нямал пари и изпитвал безумен апетит.
След седмица Врубел нанася последния щрих. Точно в този миг в Берлин пристига група руски художници, на които също са били утвърдени сюжети за полагане върху Берлинската стена. Тогава Дмитрий рисува още един портрет – на дисидента и бранител на гражданските свободи в Съюз на съветските социалистически републики акад. Андрей Сахаров. Редом с облика му изписва една-единствена дума: danke (благодаря). „ Едното произведение – с Брежнев и Хонекер, е отдадено на тези, които са построили стената, а другото, с акад. Сахаров – на оня, който я е разрушил “, отбелязва създателят.
Изрисуваните от съветския художник целуващи се комунистически водачи провокират екстаз на Запад. Но в родината към работата на Врубел се отнасят скептично. Той си спомня, че първите избрания, които чува за своя графит в последните дни на Съветския съюз, били
„ кич “ и „ обстановка “
Независимо от това изобразената в огромен проект целувка се популяризира по целия свят, а частта от Берлинската стена, където графитът е ситуиран, се постанова като едно от най-популярните места измежду туристите, посещаващи немската столица. През 2009 година Врубел, който остава да живее в Германия, персонално реставрира творбата, обезобразено от надписи на разнообразни езици. Там и през днешния ден се снимат, вършат се селфита, а някои даже впиват устни един в различен в опит да повторят истинския сюжет.
По време на Студената война западната страна на Берлинската стена е била компактно покрита с графити. Днес единствено няколко фрагмента припомнят за това, само че към момента може да се върви по нейния маршрут: линия с надписи Berliner Mauer е маркирана със специфични плочки по цялата й тогавашна дължина. Най-упоритите туристи настояват, че при предпочитание този път може да бъде преодолян за няколко дни. Най-интересното нещо, което ще срещнете по него, е точно непокътнатото парче от стената покрай Потсдамер Плац, превърнато в предмет на изкуството. Той се образува непринудено. След като е оповестено рухването на стената, берлинчани стартират да я разрушават с присъщия си възторг, с всевъзможни подръчни средства. Но силите не им стигат или просто вземат решение да оставят парчето, изключително откакто върху него има графити, които изглеждат красиво и напомнят за времената на изолираност. Сега този мемориален комплекс с дължина 1,3 км е артгалерия под намерено небе – East Side Gallery: бетонни плочи, изрисувани с графити.
ЦЕЛУНИ МЕ
През 2017 година австралийският художник с псевдоним Lushsux изобразява целувка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и премиера на Израел Бенямин Нетаняху върху стената, разделяща Йерусалим от Витлеем. Снимка на творбата разгласява в своята страница в Туитър. Авторът изяснява, че с творбата си е желал да притегли вниманието към ориста на палестинците, които съгласно него са „ закотвени във вътрешен затвор “.
Модният бранд Benetton, фамозен с провокативните си реклами, в своята акция UnHate (Не-омраза) през 2011 година употребява фотомонтажи на международни политически и религиозни водачи, слели устни в гореща дружеска целувка. Да се целуват са „ накарани “ Никола Саркози и Ангела Меркел, Барак Обама и Уго Чавес, тогавашните водачи на Северна и Южна Корея Ким Чен-ир и Ли Мюн-бак и други двойки непримирими съперници.
Историята на графита „ Господи! Помогни ми да оцелея в тази смъртна обич “ (наричан още и „ Братска целувка “) е неповторима от началото до края. Десетилетия разделят самата целувка, състояла се сред водачите на двете социалистически страни, и появяването на репродукцията на крепката им прегръдка на стената, разделяща Берлин на две елементи. Именно основаният през 1990 година от художника артобект се трансформира в
знак на обединяването на Германия
и добива статус на едно от най-разпознаваемите изображения в света.
Приживе Дмитрий Врубел споделя, че за пръв път е видял фотографията на целуващите се генерални секретари във френско списание, което му донесло от чужбина познато момиче. Кадърът прави „ тягостно усещане “ на художника, обаче го въодушевява за основаването на авторска артинсталация, състояща се от три творби. Когато я вижда, поетът Дмитрий Пригов възкликва: „ Тази работа би стояла добре на Берлинската стена! “. През януари 1990 година въпросната концепция към момента наподобява фантастика, само че няколко месеца по-късно Брежнев и Хонекер в действителност се появяват върху откъс от източната страна на ограждението. Дотогава графити има единствено на западната.
По това време Врубел прави изложения в личния си апартамент, а купувачите на неговите картини най-често са чужденци. При едно от визитите на такава „ делегация “ художникът чува съветска тирада: става известно, че гласът принадлежи на някогашния преводач от Германска демократична република Александър Бородовски, който се е преквалифицирал в дилър на модерно изкуство. Именно той предлага на Врубел да покаже творбите си в Германия.
Там първата работа на руския ъндърграунд актьор, несъмнено, е да отиде до Берлинската стена. И остава изумен от нейната височина: представял си е, че ще види 10-метрова структура, до момента в който тя в реалност е надалеч по-ниска. Скоро Дмитрий се среща с една галеристка – шотландка, която му предлага контракт и се заема да координира плана за разполагането на негов графит върху Стената. Авторът си спомня, че не са получили разрешението незабавно, но… единствено след няколко дни.
„ И тогава закъсах – очевидно тъй като бях постигнал това, което желаех. Изплаших се, тъй като в никакъв случай не бях рисувал с водни бои, а единствено с маслени. И в никакъв случай не бях рисувал навън, а единствено в дома си. Казах на Саша Бородовски „ Дай ми две седмици “ и отлетях за Москва.
Две седмици пих: от боязън
Но нямаше какво да се прави, отидох, започнах работа… “, връща лентата Врубел в изявление за „ Аргументи и Факти “ през 2010 година По думите му, през цялото това време той все нямал пари и изпитвал безумен апетит.
След седмица Врубел нанася последния щрих. Точно в този миг в Берлин пристига група руски художници, на които също са били утвърдени сюжети за полагане върху Берлинската стена. Тогава Дмитрий рисува още един портрет – на дисидента и бранител на гражданските свободи в Съюз на съветските социалистически републики акад. Андрей Сахаров. Редом с облика му изписва една-единствена дума: danke (благодаря). „ Едното произведение – с Брежнев и Хонекер, е отдадено на тези, които са построили стената, а другото, с акад. Сахаров – на оня, който я е разрушил “, отбелязва създателят.
Изрисуваните от съветския художник целуващи се комунистически водачи провокират екстаз на Запад. Но в родината към работата на Врубел се отнасят скептично. Той си спомня, че първите избрания, които чува за своя графит в последните дни на Съветския съюз, били
„ кич “ и „ обстановка “
Независимо от това изобразената в огромен проект целувка се популяризира по целия свят, а частта от Берлинската стена, където графитът е ситуиран, се постанова като едно от най-популярните места измежду туристите, посещаващи немската столица. През 2009 година Врубел, който остава да живее в Германия, персонално реставрира творбата, обезобразено от надписи на разнообразни езици. Там и през днешния ден се снимат, вършат се селфита, а някои даже впиват устни един в различен в опит да повторят истинския сюжет.
По време на Студената война западната страна на Берлинската стена е била компактно покрита с графити. Днес единствено няколко фрагмента припомнят за това, само че към момента може да се върви по нейния маршрут: линия с надписи Berliner Mauer е маркирана със специфични плочки по цялата й тогавашна дължина. Най-упоритите туристи настояват, че при предпочитание този път може да бъде преодолян за няколко дни. Най-интересното нещо, което ще срещнете по него, е точно непокътнатото парче от стената покрай Потсдамер Плац, превърнато в предмет на изкуството. Той се образува непринудено. След като е оповестено рухването на стената, берлинчани стартират да я разрушават с присъщия си възторг, с всевъзможни подръчни средства. Но силите не им стигат или просто вземат решение да оставят парчето, изключително откакто върху него има графити, които изглеждат красиво и напомнят за времената на изолираност. Сега този мемориален комплекс с дължина 1,3 км е артгалерия под намерено небе – East Side Gallery: бетонни плочи, изрисувани с графити.
ЦЕЛУНИ МЕ
През 2017 година австралийският художник с псевдоним Lushsux изобразява целувка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и премиера на Израел Бенямин Нетаняху върху стената, разделяща Йерусалим от Витлеем. Снимка на творбата разгласява в своята страница в Туитър. Авторът изяснява, че с творбата си е желал да притегли вниманието към ориста на палестинците, които съгласно него са „ закотвени във вътрешен затвор “.
Модният бранд Benetton, фамозен с провокативните си реклами, в своята акция UnHate (Не-омраза) през 2011 година употребява фотомонтажи на международни политически и религиозни водачи, слели устни в гореща дружеска целувка. Да се целуват са „ накарани “ Никола Саркози и Ангела Меркел, Барак Обама и Уго Чавес, тогавашните водачи на Северна и Южна Корея Ким Чен-ир и Ли Мюн-бак и други двойки непримирими съперници.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ