Васил Маджирски: Развитието на София винаги изпреварва плановете
В съпоставяне със западната част, в квартал „ Манастирски ливади - изток “ има капацитет за осъществяване на повече обществени пространства . Има и устройствени проекти, които да са в интерес на сходна реализация, изясни пред Радио София Васил Маджирски от Съюз на урбанистите в България (СУБ).
Намалява опцията да забележим настоящи въздушните клинове, залегнали в общия организационен проект на града. Коритата на реките би трябвало да са държавна благосъстоятелност, само че в квартала има неуместната обстановка река да е частна.
Маджирски означи, че през 90-те години е създаден организационен проект за „ Манастирски ливади – изток “, който е предвиждал разумно градоустройствено развиване със относително ниски параметри на застрояване, в това число и терени за детски градини и учебни заведения. При скоро направени изследвания на СУБ жителите в квартала не са 16 000, както се е предвиждало, а потенциалът е издигнат до към 30 000. След проекта обаче се стига до уедряване на парцели и през 2009 г- - промени, които разрешават по-високи параметри.
„ Това, което през днешния ден следим, е потребление на терените за постигане на оптималните параметри за застрояване “, добави урбанистът.
В изследване („ Целеви и проблематичен разбор “) на СУБ от 2018 година поданици на „ Манастирски ливади - изток “ са показали като проблеми неналичието или незадоволителна инфраструктура, нужда от достъп до повече зелени площи, детски градини, учебни заведения и други обекти. Много хора са избрали квартала поради близостта до Витоша и очакванията им за рационално градоустройствено развиване, само че в този момент към този момент са разочаровани, сподели още Маджирски.
Според него развиването на София постоянно изпреварва предвижданията на проектите .
Градският стандарт на СУБ дава опция за дейности на негова основа, само че е въпрос на управническа и политическа воля да бъдат прилагани такива принадлежности. За страдание нерядко документите, които са свързани с планирането на София или елементи от нея, остават единствено на хартия, без да се употребяват, добави още урбанистът.
Чуйте диалога с него.
Намалява опцията да забележим настоящи въздушните клинове, залегнали в общия организационен проект на града. Коритата на реките би трябвало да са държавна благосъстоятелност, само че в квартала има неуместната обстановка река да е частна.
Маджирски означи, че през 90-те години е създаден организационен проект за „ Манастирски ливади – изток “, който е предвиждал разумно градоустройствено развиване със относително ниски параметри на застрояване, в това число и терени за детски градини и учебни заведения. При скоро направени изследвания на СУБ жителите в квартала не са 16 000, както се е предвиждало, а потенциалът е издигнат до към 30 000. След проекта обаче се стига до уедряване на парцели и през 2009 г- - промени, които разрешават по-високи параметри. „ Това, което през днешния ден следим, е потребление на терените за постигане на оптималните параметри за застрояване “, добави урбанистът.
В изследване („ Целеви и проблематичен разбор “) на СУБ от 2018 година поданици на „ Манастирски ливади - изток “ са показали като проблеми неналичието или незадоволителна инфраструктура, нужда от достъп до повече зелени площи, детски градини, учебни заведения и други обекти. Много хора са избрали квартала поради близостта до Витоша и очакванията им за рационално градоустройствено развиване, само че в този момент към този момент са разочаровани, сподели още Маджирски.
Според него развиването на София постоянно изпреварва предвижданията на проектите .
Градският стандарт на СУБ дава опция за дейности на негова основа, само че е въпрос на управническа и политическа воля да бъдат прилагани такива принадлежности. За страдание нерядко документите, които са свързани с планирането на София или елементи от нея, остават единствено на хартия, без да се употребяват, добави още урбанистът.
Чуйте диалога с него.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ