В случай, че сте забелязали последните интригуващи опорки и описания,

В случай, че сте забелязали последните завладяващи опорки и описания, че символиката на Мадарския конник ни демонстрира стъпкан лъв, погубен лъв или прегазен лъв, то най-вероятно сте попаднали в мрежата на подправените вести, които не престават да се демонстрират от най-различни източници. Казусът по тематиката се появи незабавно след разкриването на идната монета от 2 български евро.

Гърбът е изцяло еднакъв с този на монетата от 50 стотинки, които са настоящи сега. Ако сте малко по-любопитни, то елементарно ще откриете, че на монетата от 2 лв. от 1930 година (сребърните такива), продължава да стои Мадарския конник и същият продължава да е погубен с копие. За да стартираме през цялото време и да покажем, че това е следващата измислена агитация, дано разкажем и историята.

Резервата Мадара може да се похвали със следи на цивилизация от преди IV хилядолетия прочие Хр. За всички дейни консуматори от обществената мрежа, подсещаме и още един факт, тогава Русия не е съществувала и това е била околност, която е заселена най-вече с траки. На входа на въпросната пещера, където е изсечен релефът на Мадарския конник, мнозина считат, че става въпрос за локация, употребена за разнообразни култове. Самият конник е изсечен на отвесна канара на височина от 23 метра. Бил е покрай Плиска и Преслав и се разгъва на 3.1 метра при основата и 2.6 метра височина.

Изобразява се конник в естествена величина в ход на дясно, следван от куче, а в краката му е лежащ лъв, в противоположната посока. Конникът е в ход север-юг, с цел да разреши мислената съединяваща линия на столиците Плиска и Константинопол. Ако още се чудите за какво приказваме за лъв и за какво същият е газен и стъпкан, дано помогнем малко. Изборът на лъв за знак на България ще се случи няколко хилядолетия по-късно (очевидно) и преди този момент животното ще бъде заветен знак на Византия.

За тези, които са пропуснали именития урок по история, България е била един от най-зловещите съперници на Византия и дълго време е създавала стихии във византийския двор. Предният десен крайник на коня е притиснал лъва към земята, а левият му заден крайник се спуска надолу. Орловият взор ще забележи, че става въпрос за забито копие в гърба на лъва.

След малко по-сериозни разбори ще има историци, които показват, че са изписани имената на българските кханове Тервел, Крум и Омуртаг. Щом Борис I прокарва християнството в страната, множеството поданици стартират да отъждествяват този релеф като Свети Георги.

Поради неговата особена необичайност и достоверност, още през 1979 година този релеф влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на Юнеско. Описван е за първи път от маджарски странник на име Феликс Каниц. До през днешния ден няма доста информация и кой тъкмо е конникът. Версиите са, че това е тракийски конник, водач или геро на прабългарите, в това число и прабългарско провидение, ловуващ конник и ликуващ държател (посочва се Крум) Относно името, дано не бързаме да преписваме опорки и на него и да не забравяме, че единствената причина да не се употребява тази концепция е, че към момента не е прегледана цялостната история.

Значението на думата Мадара има няколко аналогии – първата е раннотурски и по смисъла си би трябвало да значи „ воин “. Гръцката дума мадарос показва, че смисъла е „ плешив “, „ гол “, „ необрасъл “. Ако даже тази концепция се трансформира в идната основа за прекръстване или нови идеологии, подсещаме на читателите, че главната концепция за потреблението ѝ е, че тъкмо тази канара няма никаква растителност. С други думи, концепцията би трябвало да е, че се разказва гола канара. По различен метод казано – представете си конника на голата канара.

Първите хрумвания за изображението ще ни насочат към активността на цар Симеон и неговите сражения към днешна Силистра. Крепостта Мадара се намира до Плиска и е известна като основана на мъчно налично място от прабългари, които са желали да останат недокоснати от доброжелателите в предишното. Прабългарската дума идва с различен смисъл – висок каменист. Прабългарите са вярвали, че въпросните замъци се радват на естествена и божествена отбрана.

Семантичен еквивалент на прабългарската дума ще открием и в античната иранска и индо-арийска дума – не бързайте да замесвате и други герои като Хитлер в тази история – индусите употребяват думата „ мандара “, която се преписва на високи върхове като тези в Хималаите, други историци показват, че става въпрос за планината Мандара в Бихар. Индо-иранският смисъл показва, че става въпрос за голяма твърда канара.

За да продължим историята на стъпкания и сгазен лъв, който действително е даже погубен. Легендата показва, че в Древен Египет, Асирия и по-късно в Персия, всеки популярен държател, закичал се с задоволително победи в своята визитка, може да се опише и изобрази, до момента в който съкрушава лъв. Около VI век стартира да се прибавя и облика на кучето. То е правилният асистент на война.

Преди да се откажем и от обстоятелството, че това е български релеф, то дано не забравяме и мненията на император Лъв VI. Който разказва българската конница като въоръжена с меч, ризница, лък и копие. Конницата на българите е въоръжена с два типа оръжие, като едно от тях се закача на рамото, най-често копие, до момента в който в ръцете си държат лък. Конете на командирите са облечени в ризница в предната част. Копието на конника е било късо и от железен тип. За да продължим легендата, обърнете внимание на копието, което е забито в лъва – късо е, откакто ездачът умерено може да мине и да не бъде обиден от стърчащия метал.

Какво можем да заключим от всичко показано и за какво лъвът е стъпкан. Оказва се, че най-голямата победа в предишното, освен това за всички владетели в античността до средновековието, се пробват да победят господаря на хищниците. Той е признака на успеха и по някаква причина е употребен от Византия, пробвайки се да върне онази остаряла златна ера на Римската империя.

Разбира се, обстановката тук е явна, Мадарският конник е победител, затова прави това, което множеството господари във времето вършат – прегазват най-силния в природата. За страдание би трябвало да напомним, че идеологията е малко по-различна, най-малко в това време. Лъвът не е знак на България, когато приказваме за посочените племена, които по-късно ще образуват най-старата страна в Европа – става въпрос за България, в случай че даже това е убягнало от учебниците по история. Нещо повече, да не забравяме, че признакът на първите български племена е конската опашка.

Това животно, тъкмо колкото е оценено от Чингис кхан, получава тъкмо толкоз внимание и от българите, като единствен знак на свободата, силата, бързината и неговата честност. Лъвът в предишното ще остане само знак на мощния съперник.

Това е историята, уважаеми читатели, няма никаква друга скрита символика, показани от трети лица, които мъчно биха могли да си спомнят историята.