Задава се глад за специалисти във всички сфери
В идващите сред 7 и 10 години пазарът на труда в България ще изпита сериозен дефицит на експерти във всички сфери. Мрачната прогноза направи просветителният министър Красимир Вълчев във Варна. Младите хора, които ще навлизат на пазара на труда, ще бъдат едвам две трети от тези, които ще излизат от него. Най-големият дефицит ще бъде на механически фрагменти с професионално и висше обучение и там ще бъде най-голямата социална и икономическа загуба, предизвести министърът.
През последните години се регистрира незадоволително търсене на инженерно-техническо обучение, както в професионалното, по този начин и във висшето обучение. Затова МОН създава политики, ориентирани към привличането на повече деца и студенти в тези професионални посоки.
Според Вълчев, все по-малко възпитаници вземат решение да държат матури по математика, физика и химия. Той изнесе данни, че по математика се явяват едвам 2000 ученика, над 200 по химия и по физика, и не могат да бъдат захранени инженерно-техническите и природоматематическите, даже икономическите специалности.
Министърът разяснява още, че главно предизвикателство пред просветителната система и родителите е да бъдат накарани децата да четат. По думите му четенето от екрани не благоприятства по-задълбоченото четене, счита Вълчев. Той изясни, че построяването на функционална просветеност става с четене, решение на задания и посредством провокиране на децата да учат отвън учебно заведение.
Вълчев разяснява и нововъведенията при Националното външно оценяване след четвърти клас. Диктовката от аудиофайл не трябвало да тормози никого, тъй като щяла да е задоволително мудна, съобразена с равнището на децата. Веднъж ще се изчете целия текст, по-късно на смислови елементи с повторения, дикцията на четящия ще бъде ясна. Министърът сподели, че от външното оценяване след четвърти клас не зависи бъдещето на децата. Най-важното е да се проучват резултатите на учебно равнище, да се видят къде са дефицитите и да се работи с тях. Не желая положителни резултати от външното оценяване, а желая всяко учебно заведение да прави старания да преодолява просветителните компликации на децата и да работи с тях съгласно дефицитите им, посочи Вълчев.
Министърът разяснява също, че се разисква въвеждането на наложителна предучилищна подготовка на децата на четири години. В момента 78% от децата на тази възраст са записани в системата на предучилищното обучение. При петгодишните този % е 91, а при шестгодишните - 92-93 на 100. Проблемът е, че от необхванатите деца три четвърти са от фамилии, които нямат отношение към образованието и чиито майчин език не е български.
През последните години се регистрира незадоволително търсене на инженерно-техническо обучение, както в професионалното, по този начин и във висшето обучение. Затова МОН създава политики, ориентирани към привличането на повече деца и студенти в тези професионални посоки.
Според Вълчев, все по-малко възпитаници вземат решение да държат матури по математика, физика и химия. Той изнесе данни, че по математика се явяват едвам 2000 ученика, над 200 по химия и по физика, и не могат да бъдат захранени инженерно-техническите и природоматематическите, даже икономическите специалности.
Министърът разяснява още, че главно предизвикателство пред просветителната система и родителите е да бъдат накарани децата да четат. По думите му четенето от екрани не благоприятства по-задълбоченото четене, счита Вълчев. Той изясни, че построяването на функционална просветеност става с четене, решение на задания и посредством провокиране на децата да учат отвън учебно заведение.
Вълчев разяснява и нововъведенията при Националното външно оценяване след четвърти клас. Диктовката от аудиофайл не трябвало да тормози никого, тъй като щяла да е задоволително мудна, съобразена с равнището на децата. Веднъж ще се изчете целия текст, по-късно на смислови елементи с повторения, дикцията на четящия ще бъде ясна. Министърът сподели, че от външното оценяване след четвърти клас не зависи бъдещето на децата. Най-важното е да се проучват резултатите на учебно равнище, да се видят къде са дефицитите и да се работи с тях. Не желая положителни резултати от външното оценяване, а желая всяко учебно заведение да прави старания да преодолява просветителните компликации на децата и да работи с тях съгласно дефицитите им, посочи Вълчев.
Министърът разяснява също, че се разисква въвеждането на наложителна предучилищна подготовка на децата на четири години. В момента 78% от децата на тази възраст са записани в системата на предучилищното обучение. При петгодишните този % е 91, а при шестгодишните - 92-93 на 100. Проблемът е, че от необхванатите деца три четвърти са от фамилии, които нямат отношение към образованието и чиито майчин език не е български.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ