Позабравените джазмени 1: Пол Хорн
В „ Слънчев джаз+ ” започваме една поредност, условно наречена „ (не)забравените джазмени “. В нея ще става дума за актьори, които са оставили диря надалеч след своето време или са вкарали инструмента си в съкровищницата на джаза.
Началото ни е с американския флейтист, кларинетист и саксофонист Пол Хорн . Той сякаш има две съществувания: едното до 67-ма година и другото по-късно. В първото става въпрос за джазмен, свирил с Майлз Дейвис и Нат Кинг Кол, с Дизи Гилеспи и Франк Синатра, да не приказваме за Чико Хамилтън, с който издават много албуми дружно през 50-те.
През 62-ра година Пол Хорн стартира една поредност от концептуални албуми, първият от които е отдаден на Клеопатра или по-точно, по какъв начин би звучала неговата музика и спонтанните му импровизации на флейта в двореца на Клеопатра. Няколко години по-късно (1965), Пол Хорн прави различен концептуален албум, който ще му донесе първото „ Грами “. В него той вкарва свещени текстове в джаз-интерпретации .
В 1968 година, увличайки се по източните религии, подхваща странствуване в Индия . Заедно с превъзходната четворка от Ливърпул са при Махариши, с цел да навлязат в тайните на трансцеденталната медитация . Пол Хорн употребява пътуването си с цел да отиде и до Тадж Махал.
Идеята му е да извади дребната си флейта и да изсвири за лично наслаждение нещо под каменния купол на Мавзолея, само че когато отива дружно с една „ Награ “ с цел да запише своето осъществяване, се оказва че единият от пазачите стартира да му припява и по този начин се ражда първият албум, наименуван „ Inside Taj Mahal ” . В малко повече от 30 минути Пол Хорн непринудено импровизира, а на моменти пазачът му отвръща с неговите песнопения . Албумът има необикновен триумф. През 1972-ра Хорн взема решение да запише втора част, само че тя не е по този начин спонтанна. Пътят обаче е отворен и той стартира да записва тук-там като огромната пирамида (1976) или в катедралата във Вилнюс (1984), както и навън .
Така ни води из колорадските каньони (Чели -1997) и п ри племето навахо в Монюмънт вали (2003). Не е непознат и на Бразилия (1999), и на Африка (2001). След гибелта му, част от неговите произведения са употребявани и за албума „ Хималайски импресии “, записан там и в Тибет с присъединяване на Далай Лама .
Пол Хорн самоуверено може да бъде считан за индивида, основал ембиънт и един от прекурсорите на това, което ще стане международна мелодичност и музика на 21-ви век. Започваме поредицата с неговите осъществявания онлайн в Хималаите - въпреки всичко сме копродуцирали няколко години преди него " " с Теодосий Спасов, Николай Иванов и Марина Великова.
Втората част на предаването в първия ноемврийски петък е с живи осъществявания на обичани майстори на тромпета: " кръстникът " ни (з) в Марсиак 2021, (Кутанс 2021, в компанията на Енди Шепърд, сакс) и от " изгубения " концерт в Париж 1991.
Нощта е млада единствено тук, в „ Слънчев джаз+ “: всеки петък след последните вести на деня, с повтаряне събота, след първите такива.
Началото ни е с американския флейтист, кларинетист и саксофонист Пол Хорн . Той сякаш има две съществувания: едното до 67-ма година и другото по-късно. В първото става въпрос за джазмен, свирил с Майлз Дейвис и Нат Кинг Кол, с Дизи Гилеспи и Франк Синатра, да не приказваме за Чико Хамилтън, с който издават много албуми дружно през 50-те.
През 62-ра година Пол Хорн стартира една поредност от концептуални албуми, първият от които е отдаден на Клеопатра или по-точно, по какъв начин би звучала неговата музика и спонтанните му импровизации на флейта в двореца на Клеопатра. Няколко години по-късно (1965), Пол Хорн прави различен концептуален албум, който ще му донесе първото „ Грами “. В него той вкарва свещени текстове в джаз-интерпретации .
В 1968 година, увличайки се по източните религии, подхваща странствуване в Индия . Заедно с превъзходната четворка от Ливърпул са при Махариши, с цел да навлязат в тайните на трансцеденталната медитация . Пол Хорн употребява пътуването си с цел да отиде и до Тадж Махал.
Идеята му е да извади дребната си флейта и да изсвири за лично наслаждение нещо под каменния купол на Мавзолея, само че когато отива дружно с една „ Награ “ с цел да запише своето осъществяване, се оказва че единият от пазачите стартира да му припява и по този начин се ражда първият албум, наименуван „ Inside Taj Mahal ” . В малко повече от 30 минути Пол Хорн непринудено импровизира, а на моменти пазачът му отвръща с неговите песнопения . Албумът има необикновен триумф. През 1972-ра Хорн взема решение да запише втора част, само че тя не е по този начин спонтанна. Пътят обаче е отворен и той стартира да записва тук-там като огромната пирамида (1976) или в катедралата във Вилнюс (1984), както и навън .
Така ни води из колорадските каньони (Чели -1997) и п ри племето навахо в Монюмънт вали (2003). Не е непознат и на Бразилия (1999), и на Африка (2001). След гибелта му, част от неговите произведения са употребявани и за албума „ Хималайски импресии “, записан там и в Тибет с присъединяване на Далай Лама .
Пол Хорн самоуверено може да бъде считан за индивида, основал ембиънт и един от прекурсорите на това, което ще стане международна мелодичност и музика на 21-ви век. Започваме поредицата с неговите осъществявания онлайн в Хималаите - въпреки всичко сме копродуцирали няколко години преди него " " с Теодосий Спасов, Николай Иванов и Марина Великова.
Втората част на предаването в първия ноемврийски петък е с живи осъществявания на обичани майстори на тромпета: " кръстникът " ни (з) в Марсиак 2021, (Кутанс 2021, в компанията на Енди Шепърд, сакс) и от " изгубения " концерт в Париж 1991.
Нощта е млада единствено тук, в „ Слънчев джаз+ “: всеки петък след последните вести на деня, с повтаряне събота, след първите такива.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ