В България, по данни от Националния статистически институт (НСИ), за година изхвърляме на боклука над 614 милиона кг храна.
Това съобщи в изявление за News.bg шефът на Българската хранителна банка Цанка Миланова за това какъв брой храна изхвърля българинът през годината и по време на коледно-новогодишните празници.
Тя изясни, че няма особено проучване какъв е пикът на разхищението на храна по Коледа или Великден, тъй като всеки огромен празник, който ни кара да се събираме с най-близките хора,
способства за количеството храна, която разхищаваме, да има и по-голямо нарастване. Миланова уточни, че българската хранителна банка е в всекидневен контакт с хранителната промишленост, тъй че храна, която остава в остатък там, където е създадена или следва да бъде част от магазините, да идва в хранителната банка и да доближава до оптимален брой от хора, които имат потребност от нея.
Гледайте целия диалог с Цанка Миланова от Българската хранителна банка тук:
" За последните две години отчитаме сериозен растеж на количествата на дарената храна.
Ако през 2023 година ние сме избавили за една година към 163 хиляди кг храна, за предходната година, това количество надвишава 431 000 кг. За тази година единствено до края на ноември месец данните демонстрират, че сме достигнали и надхвърлили 450 000 кг, тъй че растежът е важен ", регистрира тя.
Цанка Миланова уточни още, че доста постоянно хората изхвърлят храна, в случай че виждат, че изтича срокът на валидност и имат опасения, че не би била годна за консумация. Всички храни, които не са от скотски генезис, могат да бъдат употребявани и след приключване на периода на валидност - трайни пакетирани и консервирани храни, добави тя.
Цанка Миланова регистрира, че
българинът не е на челна позиция във връзка с извършването на покупки, планирането и разхищението на храна спрямо европееца . Средно 93 кг на човек от популацията, е храната, която разпиляваме у нас, до момента в който в Европа междинната стойност е към 123 кг на човек от популацията, добави шефът на Българската хранителна банка.
" 93 кг даже да не звучат доста на човек в една цяла година, тогава когато знаем, че
има над милион и половина българи, които живеят под прага на беднотия и биха се възползвали от непотребната храна , има смисъл и ние виждаме вероятното решение - храната да доближи до тях ", означи шефът на Хранителната банка.
Българско съдружие с основна роля на годишната конференция за безвредна храна в Брюксел
България към този момент не е просто наблюдаващ, а деен предявител на политики в европейското семейство в региона на храните
Тя прикани потребителите да възнамеряват извършването на покупки си и да бъдат рационални, а когато отиват на пазар - да имат авансово направен лист. Освен това оказва помощ да не сме гладни, когато пазарим. Също по този начин, когато има нещо, което е на промоция като да вземем за пример " 2 на цената на 1 ", рискуваме да се озовем в хладилника с артикули, които да са ни коствали по-евтино, само че да отиват все отново в кофата за отпадък, изясни Цанка Миланова.
Повече в изявлението засягаме още следните тематики: Къде са най-големите пропуски - в навиците на потребителите, в комерсиалните вериги или в неналичието на държавни тласъци за понижаване на питателните боклуци? Какви съответни ограничения би трябвало да създадат семействата, с цел да понижат непотребното извършване на покупки и изхвърлянето на храна по празниците? Рецептата за рационално извършване на покупки или има и други трикове, с цел да се понижи огромното извършване на покупки освен по празници, а и въобще? Какви са най-важните планове, по които Българската хранителна банка ще работи през идната година, с цел да ограничим разхищението и да подкрепи уязвимите групи?
Цялото изявление с Цанка Миланова, както и други изявленията, дружно с най-важните изявления от деня, можете да намерите в.
Разхищението на храна: Средно всеки българин хвърля по 93 кг храна на година
47% от потребителите у нас постоянно извърлят храна