В това село две еднакви къщи няма!
В селото има къщи, които са на 200 години и това, което ги отличава от всички останали в региона, е тяхната величина и майсторлъка, с който са направени. Това показа в рубриката “Туризмът на Фокус " на Радио “Фокус, с водещ Ася Александрова , професионалният екскурзовод Юрдана Шивачева.
“За Ковачевица дребна къща се счита къща на 2 етажа с 4-5 стаи, като не броим приземния етаж, който постоянно се е употребявал за животните като обор. Повечето къщи са с по 4-6-8 до 10 стаи, несъмнено, не доста огромни, само че пък са събирали цялото семейство. Друго, което разграничава ковачевските къщи, са доста огромните потоми, които множеството къщи имат, това е един тип чардак, който се е употребявал едно време за сушенето на създаденото на нивите - на фасул, на царевица, на чушки, лук, суджуци, тютюн. И също, другото, което е особено, че в Ковачевица две идентични къщи няма. Всяка къща си има личен жанр, тип и разположение, всичко е правено с огромно предпочитание ".
По това време главният поминък на мъжете е бил дюлгерството. Тези мъже са
“били извънредно надарени, извънредно умели, пътували са и са работили на гурбет от Гергьовден до Димитровден. Пътували са из цялата Османска империя и това, с което те са се славели, са работели цели бригади от по 30-50-100 индивида, и когато са подхващали един обект, в границите на обещания период са го изпълнявали ".
В момента по-голяма част от къщите са частни и някои от тях не са населявани целогодишно.
“Старото учебно заведение “Йордже Димитров ", което е било в действителност постройката на светското учебно заведение, издигнато през 1892 година, преди две години и половина, беше превърнато в изложба с музейна експозиция, като на приземния и първия етаж на постройката са ситуирани картини. Картините се сменят през годината, тъй като това са краткотрайни изложения. В момента има доста забавна, близка до душата галерия на двама млади художника Любима Бърдарова и Радослав Нейков, които показват подиуми от българското село. Разнообразни картини, представящи животни, ежедневния обичай на хората, стоплящи душата безусловно картини. На втория етаж имаме частна музейна експозиция, която показва бита и културата на селото през XVIII и XIX век. Две обособени битови зали показват всекидневието на хората от другите занаяти - по какъв начин са живеели, по какъв начин са си мелели, примерно царевица, брашно, с какво са боядисвали преждите, тъкали. Имаме също една стая, която показва революционното придвижване на селото и региона с разнообразни пушки и оръжия, които са от XIX век, началото на ХХ век, локалните хора са употребили. И имаме, това, което в действителност е акцентът на експозицията и се свързва и с предходната функционалност на постройката - класната стая ", описа Юрдана Шивачева.
Ковачевица е имала едно от най-напредничавите и развити съвременни учебни заведения за това време. Още през 1854 година локалният гражданин Никола Банев, по-известен като Никола Ковачевски на 22-годишна възраст основава светското учебно заведение в селото. Тогава училищет няма лична постройка и той трансформира лична си къща в такава. Едва по-късно, в края на XIX век, се построява това учебно заведение с даренията на Йордже Димитров, който също е бил преподавател в светското учебно заведение и след една персонална покруса, когато три от децата му изгарят при пожар на личната му къща, подпалена от турците, той споделя: “За какво са ми тези пари, като нямам деца, дано да има за другите деца " и в действителност построява постройката на учебното заведение.
“Класната стая в музейната експозиция показва тогавашното учебно заведение, в действителност има експонати от разнообразни времеви интервали - има мастилници, остарели учебници, доста забавни остарели карти, остарели дъски, фотоси също на учебното заведение и на учебния живот от преди 70-те години. Тъй като за жалост, заради липса на деца, то е дефинитивно затворено. И последната стая от експозицията представя живота и делото на акад. Людмил Стоянов, който е родом от Ковачевица, български публицист, преводач, книжовен критик и дълготраен ръководител на Българска академия на науките ", каза Шивачева.
В непосредственост до Ковачевица се намират още две старинни села Горно Дряново и Лещен.
Какво пази от културно-историческото ни минало всяко едно от тях, чуйте звуковия файл!
“За Ковачевица дребна къща се счита къща на 2 етажа с 4-5 стаи, като не броим приземния етаж, който постоянно се е употребявал за животните като обор. Повечето къщи са с по 4-6-8 до 10 стаи, несъмнено, не доста огромни, само че пък са събирали цялото семейство. Друго, което разграничава ковачевските къщи, са доста огромните потоми, които множеството къщи имат, това е един тип чардак, който се е употребявал едно време за сушенето на създаденото на нивите - на фасул, на царевица, на чушки, лук, суджуци, тютюн. И също, другото, което е особено, че в Ковачевица две идентични къщи няма. Всяка къща си има личен жанр, тип и разположение, всичко е правено с огромно предпочитание ".
По това време главният поминък на мъжете е бил дюлгерството. Тези мъже са
“били извънредно надарени, извънредно умели, пътували са и са работили на гурбет от Гергьовден до Димитровден. Пътували са из цялата Османска империя и това, с което те са се славели, са работели цели бригади от по 30-50-100 индивида, и когато са подхващали един обект, в границите на обещания период са го изпълнявали ".
В момента по-голяма част от къщите са частни и някои от тях не са населявани целогодишно.
“Старото учебно заведение “Йордже Димитров ", което е било в действителност постройката на светското учебно заведение, издигнато през 1892 година, преди две години и половина, беше превърнато в изложба с музейна експозиция, като на приземния и първия етаж на постройката са ситуирани картини. Картините се сменят през годината, тъй като това са краткотрайни изложения. В момента има доста забавна, близка до душата галерия на двама млади художника Любима Бърдарова и Радослав Нейков, които показват подиуми от българското село. Разнообразни картини, представящи животни, ежедневния обичай на хората, стоплящи душата безусловно картини. На втория етаж имаме частна музейна експозиция, която показва бита и културата на селото през XVIII и XIX век. Две обособени битови зали показват всекидневието на хората от другите занаяти - по какъв начин са живеели, по какъв начин са си мелели, примерно царевица, брашно, с какво са боядисвали преждите, тъкали. Имаме също една стая, която показва революционното придвижване на селото и региона с разнообразни пушки и оръжия, които са от XIX век, началото на ХХ век, локалните хора са употребили. И имаме, това, което в действителност е акцентът на експозицията и се свързва и с предходната функционалност на постройката - класната стая ", описа Юрдана Шивачева.
Ковачевица е имала едно от най-напредничавите и развити съвременни учебни заведения за това време. Още през 1854 година локалният гражданин Никола Банев, по-известен като Никола Ковачевски на 22-годишна възраст основава светското учебно заведение в селото. Тогава училищет няма лична постройка и той трансформира лична си къща в такава. Едва по-късно, в края на XIX век, се построява това учебно заведение с даренията на Йордже Димитров, който също е бил преподавател в светското учебно заведение и след една персонална покруса, когато три от децата му изгарят при пожар на личната му къща, подпалена от турците, той споделя: “За какво са ми тези пари, като нямам деца, дано да има за другите деца " и в действителност построява постройката на учебното заведение.
“Класната стая в музейната експозиция показва тогавашното учебно заведение, в действителност има експонати от разнообразни времеви интервали - има мастилници, остарели учебници, доста забавни остарели карти, остарели дъски, фотоси също на учебното заведение и на учебния живот от преди 70-те години. Тъй като за жалост, заради липса на деца, то е дефинитивно затворено. И последната стая от експозицията представя живота и делото на акад. Людмил Стоянов, който е родом от Ковачевица, български публицист, преводач, книжовен критик и дълготраен ръководител на Българска академия на науките ", каза Шивачева.
В непосредственост до Ковачевица се намират още две старинни села Горно Дряново и Лещен.
Какво пази от културно-историческото ни минало всяко едно от тях, чуйте звуковия файл!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ