Проф. д-р Мира Маркова: Коледа остава един от празниците, които събират семействата
В съвременността Коледа остава един от празниците, които събират фамилиите. Наблюдаваме една наклонност, без значение от световните процеси в развиването на обществото, а точно предпочитание на индивида да се върне в дома си. Особено Бъдни вечерната софра е наложителна за всички християнски общества, без значение къде се намират те. Това съобщи в изявление пред БГНЕС проф. доктор Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Бих споделила, че има едно развиване на традициите, само че и едно връщане. Може да се следи една характерна локалност в обособените райони, в наименованието на храните, в броя на храните, знаем, че те са нечетен брой, само че наложително са постни. Регионалните особености единствено способстват за концепцията на споделеното празнуване в границите на фамилията.
Проф. доктор Маркова изясни, че това е затворен празник. " Не е обществен като Нова година, който изкарва обществото отвън дома ", сподели тя. Деканът на Исторически описа и за появяването на коледните елхи. " За разлика от Коледата, в традицията не познаваме елхите ", означи тя. По думите й това е една иновация, която се появява в българската просвета със западните въздействия. " Княгиня Клементина, майката на Фердинанд е първата, която прави коледна елха в двореца, въпреки, че има данни, че и самият княз Батенберг още през 1880 година прави първата елха в двореца, само че тя е по-скоро за частна приложимост. Публичната декорация на коледна елха е обвързвана с княгиня Клементина, която е поканила софийските възпитаници да се насладят на елхата ", изясни тя.
Проф. Маркова уточни: " В традицията имаме бъдника. Нямаме елха, а имаме бъдник, което е характерно миросано дърво, знак на берекета, на добруването на дома. Има специфични условия за отрязване на такова дърво, което е дъб или круша тук-там. То би трябвало да бъде миросано - това става с продупчване на дупка в дебелия завършек на дървото, слагане на зехтин и тамян и затваряне с дрянов клин. Това дърво се слага в огнището и то гори цялата нощ. Пепелта се събира, не се изхвърля и след това се дава за лек на индивида и на животните ", изясни проф. доктор Маркова.
" Днес битът е изменен, нямаме отворени огнища, в които да слагаме бъдник, по тази причина пък красим елхата. Символът на двата детайла е един и същи - безконечният живот. Бъдни вечер и Коледа не престават да бъдат фамилни празници ", безапелационна е тя.
Проф. доктор Маркова описа и за коледните обичаи и празници. " Коледа е най-светлото време в годината с изключително наличие и в календара. Коледните празници са свързани с няколко аспекта - преди всичко след установяването и приемането на християнството има едно наслагване върху остарелия поземлен календар, който е бил обвързван с концепцията за слънцестоенето, тъй че по никакъв начин не е инцидентно, че на мястото на зимното слънцестоене се слага и празникът Рождество Христово. Идеята за раждането на млада Бога, за смисъла на Христос като безконечната светлина в действителност стимулира началото на новия интервал и това е главната идея на Коледа - безконечната светлина с раждането на млада Бога, на Христос, на Спасителя ", означи проф. Маркова.
По думите й този вид показа се наслагват върху старите земеделски култове на земеделското население. " В празнуването на Коледа при българите личат от една страна трендовете на едно земеделско население, въпреки това имаме несъмнено и чисто християнската трактовка на обредността. Затова Коледа е вкарана в границите на фамилията. Това е фамилен празник, фамилен празник - когато родовете са били в основата на фамилията, т.е. събирането на всички членове на общността е било наложително точно още от Бъдни вечер. Това е интервалът именуван Малка Коледа в българската традиция и от Малката Коледа стартира подготовката за самото Рождество Христово ", сподели тя.
Проф. Маркова изясни, че това не е еднократен акт, а става въпрос за интервал на три кадени вечери, които обичайните българи са имали - нощта на Бъдни вечер, която е първата знакова кадена вечер, нощта против първи януари Васильовден и нощта против шести януари, когато е празника Водици. Тя разясни, че събирането в фамилията е обвързвано със специфична обредност. " Тази обредност стимулира осъществяването на избрани ритуали. В основата е общата софра, шерването на тази обща софра трансформира концепцията за жертва към Бога. В основата на обредната софра стоят обредните хлябове. Има специфична направа на тези обредни хлябове, те са разнообразни в другите райони, те са доста на брой. За Западна България да вземем за пример се вършат до 40-50 разнообразни дребни хлебчета, които се назовават с друга тема - на къщата, на двора, на равнищата, на обособените животни, на домовладиката, само че постоянно има една пита Боговица, която е в центъра и има специфична декорация. Впоследствие иновация е появяването на бяла сребърна пара, която се слага в питата. Няма обредна софра без самун. За българите доста пъти съм казвала, че хлябът е всичко, като има самун, има всичко. Тук това е главната жертва, само че обредната софра няма да бъде това, което е в случай че тя не бъде прикадена. Използвам самия термин софра, тъй като това предпоставя характерно ритуално хранене. Трапеза значи празнично хранене ", уточни проф. доктор Маркова.
По думите й останалите храни на Бъдни вечерната софра са свързани с концепцията за многобройност, за набъбване и по тази причина не инцидентно съществена обредна храна е боба, а също по този начин сърмите, които са се правели с ориз или с булгур, в по-стари времена. " Има след това чушки, само че постоянно са участвали орехите тъкмо с тази концепция за многобройност, поради метода, по който наподобява орехът. Присъства чесънът с защитна функционалност ", означи тя.
" Целият интервал от Бъдни вечер до 6 януари се счита за изключително рисков. Това е и астрономически преход, който е обвързван и с преход в природата, обществен преход, по тази причина различен акцент на коледната тържественост е инициацията на ергените, които минават през специфични тествания, бидейки Коледари. Задължителното коледуване, присъединяване на ергените в тази тържественост предпоставя, че те към този момент са годни да създадат семейство, а това пък е кулминационната точка в обществената стратегия на всеки един човек в обичайното общество. Коледуването е обвързвано с огромен акцент в тази тържественост, с изключение на преход, то е обвързвано с поредност от гадания - наричанията, словесните формули, които коледарите вършат във всяка една къща за здраве, за благодат, за благоденствие са вербална магия, която спохожда или върви редом с обредността ", акцентира проф. Маркова. /БГНЕС
Бих споделила, че има едно развиване на традициите, само че и едно връщане. Може да се следи една характерна локалност в обособените райони, в наименованието на храните, в броя на храните, знаем, че те са нечетен брой, само че наложително са постни. Регионалните особености единствено способстват за концепцията на споделеното празнуване в границите на фамилията.
Проф. доктор Маркова изясни, че това е затворен празник. " Не е обществен като Нова година, който изкарва обществото отвън дома ", сподели тя. Деканът на Исторически описа и за появяването на коледните елхи. " За разлика от Коледата, в традицията не познаваме елхите ", означи тя. По думите й това е една иновация, която се появява в българската просвета със западните въздействия. " Княгиня Клементина, майката на Фердинанд е първата, която прави коледна елха в двореца, въпреки, че има данни, че и самият княз Батенберг още през 1880 година прави първата елха в двореца, само че тя е по-скоро за частна приложимост. Публичната декорация на коледна елха е обвързвана с княгиня Клементина, която е поканила софийските възпитаници да се насладят на елхата ", изясни тя.
Проф. Маркова уточни: " В традицията имаме бъдника. Нямаме елха, а имаме бъдник, което е характерно миросано дърво, знак на берекета, на добруването на дома. Има специфични условия за отрязване на такова дърво, което е дъб или круша тук-там. То би трябвало да бъде миросано - това става с продупчване на дупка в дебелия завършек на дървото, слагане на зехтин и тамян и затваряне с дрянов клин. Това дърво се слага в огнището и то гори цялата нощ. Пепелта се събира, не се изхвърля и след това се дава за лек на индивида и на животните ", изясни проф. доктор Маркова.
" Днес битът е изменен, нямаме отворени огнища, в които да слагаме бъдник, по тази причина пък красим елхата. Символът на двата детайла е един и същи - безконечният живот. Бъдни вечер и Коледа не престават да бъдат фамилни празници ", безапелационна е тя.
Проф. доктор Маркова описа и за коледните обичаи и празници. " Коледа е най-светлото време в годината с изключително наличие и в календара. Коледните празници са свързани с няколко аспекта - преди всичко след установяването и приемането на християнството има едно наслагване върху остарелия поземлен календар, който е бил обвързван с концепцията за слънцестоенето, тъй че по никакъв начин не е инцидентно, че на мястото на зимното слънцестоене се слага и празникът Рождество Христово. Идеята за раждането на млада Бога, за смисъла на Христос като безконечната светлина в действителност стимулира началото на новия интервал и това е главната идея на Коледа - безконечната светлина с раждането на млада Бога, на Христос, на Спасителя ", означи проф. Маркова.
По думите й този вид показа се наслагват върху старите земеделски култове на земеделското население. " В празнуването на Коледа при българите личат от една страна трендовете на едно земеделско население, въпреки това имаме несъмнено и чисто християнската трактовка на обредността. Затова Коледа е вкарана в границите на фамилията. Това е фамилен празник, фамилен празник - когато родовете са били в основата на фамилията, т.е. събирането на всички членове на общността е било наложително точно още от Бъдни вечер. Това е интервалът именуван Малка Коледа в българската традиция и от Малката Коледа стартира подготовката за самото Рождество Христово ", сподели тя.
Проф. Маркова изясни, че това не е еднократен акт, а става въпрос за интервал на три кадени вечери, които обичайните българи са имали - нощта на Бъдни вечер, която е първата знакова кадена вечер, нощта против първи януари Васильовден и нощта против шести януари, когато е празника Водици. Тя разясни, че събирането в фамилията е обвързвано със специфична обредност. " Тази обредност стимулира осъществяването на избрани ритуали. В основата е общата софра, шерването на тази обща софра трансформира концепцията за жертва към Бога. В основата на обредната софра стоят обредните хлябове. Има специфична направа на тези обредни хлябове, те са разнообразни в другите райони, те са доста на брой. За Западна България да вземем за пример се вършат до 40-50 разнообразни дребни хлебчета, които се назовават с друга тема - на къщата, на двора, на равнищата, на обособените животни, на домовладиката, само че постоянно има една пита Боговица, която е в центъра и има специфична декорация. Впоследствие иновация е появяването на бяла сребърна пара, която се слага в питата. Няма обредна софра без самун. За българите доста пъти съм казвала, че хлябът е всичко, като има самун, има всичко. Тук това е главната жертва, само че обредната софра няма да бъде това, което е в случай че тя не бъде прикадена. Използвам самия термин софра, тъй като това предпоставя характерно ритуално хранене. Трапеза значи празнично хранене ", уточни проф. доктор Маркова.
По думите й останалите храни на Бъдни вечерната софра са свързани с концепцията за многобройност, за набъбване и по тази причина не инцидентно съществена обредна храна е боба, а също по този начин сърмите, които са се правели с ориз или с булгур, в по-стари времена. " Има след това чушки, само че постоянно са участвали орехите тъкмо с тази концепция за многобройност, поради метода, по който наподобява орехът. Присъства чесънът с защитна функционалност ", означи тя.
" Целият интервал от Бъдни вечер до 6 януари се счита за изключително рисков. Това е и астрономически преход, който е обвързван и с преход в природата, обществен преход, по тази причина различен акцент на коледната тържественост е инициацията на ергените, които минават през специфични тествания, бидейки Коледари. Задължителното коледуване, присъединяване на ергените в тази тържественост предпоставя, че те към този момент са годни да създадат семейство, а това пък е кулминационната точка в обществената стратегия на всеки един човек в обичайното общество. Коледуването е обвързвано с огромен акцент в тази тържественост, с изключение на преход, то е обвързвано с поредност от гадания - наричанията, словесните формули, които коледарите вършат във всяка една къща за здраве, за благодат, за благоденствие са вербална магия, която спохожда или върви редом с обредността ", акцентира проф. Маркова. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ