За медиите и доверието
В актуалния свят няма по-ценен капитал от доверието. И единствено доверието ражда доверие. Знаят го от римско време банкерите, лекарите и учителите. Разбраха го по мъчителен метод политиците. С цялостна мощ важи и за медиите. Рейтинги и тиражи се стъкмяват, от статистики се получават еквалибристики. Доверието обаче не предстои на операция. Тя го срутва. А изгубеното доверие е като счупената ваза - в никакъв случай към този момент не може да е цялостна.
Колко коства една печатна медия? Количествено видяно - цената се подвига право съразмерно на броя читатели. Но в случай че се намеси качественият аршин, то тогава изводът ще е различен. И в случай че е правилно, че благосклонността още не значи доверие, би трябвало да приемем, че една медия коства толкоз, колкото й имат вяра.
Интернет епохата прати в предишното глада за вести. Сега те се бълват всяка секунда. Големият въпрос е какъв брой от тях са подправени, блъф или прям шантаж. Лъжата в интернет е като вирус, който води след себе си зараза.
Понякога става инцидентно, различен път е злоумишлен сюжет.
Хората обезверено чакат медиите да са надалеч от този циничен филм
И вместо да плетат интриги - да бият камбаната в интерес на обществото. Печалната истина обаче е, че доста медии от дълго време нямат сходни грижи. Нямат дела. Имат единствено интерес, който ловко обслужват, постоянно криейки се зад знамето на свободното слово. Хората обаче се напатиха от евтини неистини и популизъм. И елементарно разграничават лицемерието. Вярват повече на този, който даже дълго търси истината, в сравнение с оня, които натрапчиво твърди, че я намерил.
Затова импортираният законопроект от Движение за права и свободи за осветляване на притежателите на печатни и електронни медии и тяхното финансиране предстоящо отвори медийната кутия на Пандора. И освети двата съществени казуса на сектора - каква е собствеността в медиите и по какъв начин те се финансират всеки ден. Докато не излязат нескрито отговорите, читателите ще продължат да се питат кой взема решение каква позиция да им предложи и кой е по-големият камшик в специалността - налаганата от притежателите публицистична политика или ширещата се автоцензура.
Но в търсене на отговорите, дано не слагаме под общ знаменател медиите. Защото зад печатните издания стоят имената на водещи публицисти. А в стотиците нароили се сайтчета работят неуморно анонимни лица, които безнаказано пускат подправени вести и безмилостно преписват наши публикации. На всички е ясно, че там с минимална инвестиция може да постигнеш оптимални провали за целите, които си набелязал.
И в случай че огласеният проектозакон отвори вратата на прозрачността и ги измете, то няма по какъв начин да не получи утвърждението ни. Още повече,
в случай че затвори и малките врати, които разрешават на притежателите да се скрият зад офшорки
И най-много, в случай че в действителност освети тези, които хранят медиите. Защото освен по циганските сватби, който заплаща, той и поръчва музиката. И по тази причина обстоятелства се манипулират - шарлатанин приватизатор се оказва сполучлив вложител, а неуместен кмет - разсипник и апаш. После върви доказвай, че нямаш сестра.
Най-лошото е, че родните медии мъчно се устоят на пазарен принцип. Това изключително важи за вестниците, където цената е обществена, а не пазарна. И казусът въобще не е, че те са медийни динозаври, обречени да издъхнат в ерата на интернет поколението. Всички огромни вестници от дълго време имат и уеб сайтове, където гонят новините наедно с напълно онлайн изданията. Вестниците носят безспорния негатив на доста огромни разноски, само че в това време разполагат и с най-голямото преимущество - с публицистичен екип от публицисти, които подсигуряват с името си информацята, която сервират. А това е скъпо в морето от анонимни блъфове, полуистини и откровени неистини.
" Стандарт " получи неповторимия късмет хората, които вършат вестника, да бъдат и негови притежатели. Това стана факт откакто юрист Тодор Батков подари акциите си на журналистическия екип. И в този момент ние носим цялостна отговорност за всичко, което пишем и споделяме.
Плащаме извънредно високата цена за личното си оцеляване, само че сме откровено щастливи, че запазихме скъпия подарък - доверието на читателите.
Убедихме се, че борбата за най-големия тираж и за най-уникалните визити в уеб страниците към този момент не е решаваща. Състезанието е за доверието на всеки един от вас и не е значимо кой е пръв, а кой е прав. Важно е кой е първенец по доверие. В тази борба ние сме безапелационни - ще се борим до дъно. Защото сме " Стандарт ".
Колко коства една печатна медия? Количествено видяно - цената се подвига право съразмерно на броя читатели. Но в случай че се намеси качественият аршин, то тогава изводът ще е различен. И в случай че е правилно, че благосклонността още не значи доверие, би трябвало да приемем, че една медия коства толкоз, колкото й имат вяра.
Интернет епохата прати в предишното глада за вести. Сега те се бълват всяка секунда. Големият въпрос е какъв брой от тях са подправени, блъф или прям шантаж. Лъжата в интернет е като вирус, който води след себе си зараза.
Понякога става инцидентно, различен път е злоумишлен сюжет.
Хората обезверено чакат медиите да са надалеч от този циничен филм
И вместо да плетат интриги - да бият камбаната в интерес на обществото. Печалната истина обаче е, че доста медии от дълго време нямат сходни грижи. Нямат дела. Имат единствено интерес, който ловко обслужват, постоянно криейки се зад знамето на свободното слово. Хората обаче се напатиха от евтини неистини и популизъм. И елементарно разграничават лицемерието. Вярват повече на този, който даже дълго търси истината, в сравнение с оня, които натрапчиво твърди, че я намерил.
Затова импортираният законопроект от Движение за права и свободи за осветляване на притежателите на печатни и електронни медии и тяхното финансиране предстоящо отвори медийната кутия на Пандора. И освети двата съществени казуса на сектора - каква е собствеността в медиите и по какъв начин те се финансират всеки ден. Докато не излязат нескрито отговорите, читателите ще продължат да се питат кой взема решение каква позиция да им предложи и кой е по-големият камшик в специалността - налаганата от притежателите публицистична политика или ширещата се автоцензура.
Но в търсене на отговорите, дано не слагаме под общ знаменател медиите. Защото зад печатните издания стоят имената на водещи публицисти. А в стотиците нароили се сайтчета работят неуморно анонимни лица, които безнаказано пускат подправени вести и безмилостно преписват наши публикации. На всички е ясно, че там с минимална инвестиция може да постигнеш оптимални провали за целите, които си набелязал.
И в случай че огласеният проектозакон отвори вратата на прозрачността и ги измете, то няма по какъв начин да не получи утвърждението ни. Още повече,
в случай че затвори и малките врати, които разрешават на притежателите да се скрият зад офшорки
И най-много, в случай че в действителност освети тези, които хранят медиите. Защото освен по циганските сватби, който заплаща, той и поръчва музиката. И по тази причина обстоятелства се манипулират - шарлатанин приватизатор се оказва сполучлив вложител, а неуместен кмет - разсипник и апаш. После върви доказвай, че нямаш сестра.
Най-лошото е, че родните медии мъчно се устоят на пазарен принцип. Това изключително важи за вестниците, където цената е обществена, а не пазарна. И казусът въобще не е, че те са медийни динозаври, обречени да издъхнат в ерата на интернет поколението. Всички огромни вестници от дълго време имат и уеб сайтове, където гонят новините наедно с напълно онлайн изданията. Вестниците носят безспорния негатив на доста огромни разноски, само че в това време разполагат и с най-голямото преимущество - с публицистичен екип от публицисти, които подсигуряват с името си информацята, която сервират. А това е скъпо в морето от анонимни блъфове, полуистини и откровени неистини.
" Стандарт " получи неповторимия късмет хората, които вършат вестника, да бъдат и негови притежатели. Това стана факт откакто юрист Тодор Батков подари акциите си на журналистическия екип. И в този момент ние носим цялостна отговорност за всичко, което пишем и споделяме.
Плащаме извънредно високата цена за личното си оцеляване, само че сме откровено щастливи, че запазихме скъпия подарък - доверието на читателите.
Убедихме се, че борбата за най-големия тираж и за най-уникалните визити в уеб страниците към този момент не е решаваща. Състезанието е за доверието на всеки един от вас и не е значимо кой е пръв, а кой е прав. Важно е кой е първенец по доверие. В тази борба ние сме безапелационни - ще се борим до дъно. Защото сме " Стандарт ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ