Избраха малката Сцила пред голямата Харибда
В събота по здрач, след три месеца безплодни опити да проработи молдовският парламент избра своя ръководител и излъчи държавно управление в наличието на посланиците на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия и в отсъствието на ток, интернет и телефон, които бяха спрени преди началото на съвещанието. За министър-председател бе определена Мая Санду - ръководител на партия " Действие и взаимност " (ПДС) и някогашен министър на образованието, която оглави кабинет най-вече от технократи, само че разредени с представители на подкрепилите го Партия на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) и блока АКУМ ( " Сега " ). Лидерът на другата партия в АКУМ " Достойнство и истина " - юристът Андрей Нъстасе, пък стана вицепремиер и министър на вътрешните работи. Социалистите взеха столовете на министъра на защитата, само че и този на ръководителя на Народното събрание. В последния седна Зинаида Гречани, ръководител на ПСРМ и някогашен министър-председател на Молдова. Тези назначения бяха осъществени единствено с гласовете на депутатите от ПСРМ и АКУМ. Парламентът, подсилен в дейностите си със заявки на посолствата на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия, неотложно пристъпи към приемането на " деолигархични " решения и закони. Беше призната и декларация, че Молдова е " превзета страна ".
Докато се случваха тези събития, по улиците на Кишинев минаваше нападателна трихилядна навалица, главно от мъже, която скандираше в поддръжка на останалата към този момент в съпротива Демократическа партия (ДП), ръководена от Владимир (Влад) Плахотнюк. Тези митингаджии, наричани в Молдова " цуцики " (по прилика с " титушките " в Украйна), бяха докарани с рейсове от цялата страна, с цел да окажат влияние върху договарящите социалисти и представители на АКУМ, който блок е титулуван като " проевропейски ". Конституционният съд, който съгласно новите ръководещи е под контрола на демократите, пък разгласи за нелегитимен избора на ръководител на Народното събрание и министър-председател. Формалната причина бе, че съгласно Конституционен съд на 7 юни е изминал тримесечният период, в който по закон е трябвало да се избере държавно управление и президентът Игор Додон е трябвало да разпусне Народното събрание. Според президента този период изтича едвам на 9 юни - три месеца откакто Конституционен съд е признал изборите за парламент за действителни. Впрочем поради настроенията в обществото и дадената на новата власт от главните интернационалните фактори легитимност тези решения на Конституционен съд евентуално ще останат без последици.
" Диктаторът падна. От през днешния ден олигархичният режим се намира в съпротива ", съобщи в първата си тирада министър председателят Санду, чиито думи бяха предопределени тъкмо за Плахотнюк - индивидът, който съумя да сплоти против себе си другояче непримирими съперници освен вътре в Молдова и който е прекрасен образец по какъв начин едно свръхбогато лице може с официално демократични способи да си получи цяла република за персонална приложимост.
До трагичните събития се стигна, откакто провелите се на 24 февруари парламентарни избори не излъчиха безапелационен победител. Вотът, минал под знака на закон, писан от ръководещите демократи на Плахотнюк и в тяхна изгода, по обвиняванията на опозицията, за пръв се организира по смесената изборна система. В резултат социалистите взеха 35 мандата в 101-местния парламент, Директива за птиците - 30 мандата, АКУМ - 26, партията " Шор " - 7. В Народното събрание влязоха и трима самостоятелни депутати от едномандатните региони. Това систематизиране предполагаше основаването на ръководеща коалиция, което се очакваше да бъде сложна задача поради несъгласията сред главните партии.
Блокът АКУМ застъпва проевропейски позиции, той е за участие на Молдова в Европейски Съюз, срещу федерализация на страната като изискване за завръщането на Приднестровието в лоното на Кишинев, срещу наличието на съветските миротворци там, само че най-много негови представители пазят прорумънски, юнионистки хрумвания - т. е. ратуват за обединяването на Молдова и Румъния в една страна. Точно против последното се афишират социалистите и президентът и някогашен водач на ПСРМ Игор Додон. Акумци са и срещу съглашението за асоциация с Европейски Съюз, желаят Молдова да е част от Евразийския стопански съюз. Смятат, че Приднестровието би трябвало да получи избрана автономност, с цел да се върне в юридическото поле на Кишинев, и оферират специфичен статут на съветския език. Освен това не желаят възобновяване на отнетите през 2016 година президентски компетенции, на което държи Додон.
Ако има обаче нещо
което сплотява и двете политически сили
това е неприемането на властта на Плахотнюк, който действително ръководи Молдова като персонално притежание. Това не е единствено умозаключение на опозицията. В началото на годината Европарламентът излезе с изострен отчет за осъществяването на съглашението за асоциация с Молдова, в който се уточни, че тя е олигархическа страна, а действителният й началник е точно Плахотнюк, а не демократично определени органи. Срещу Плахотнюк в Русия се водят две следствия - за обезпечение на ликвидиране и за нелегално изнасяне на капитали - 37 милиарда рубли, или 500 млн. евро. В Румъния също се водеше следствие против Плахотнюк за шикалкавене и пране на пари. Има съмнения, че Плахотнюк, който с изключение на всичко друго е и един от 32-мата вицепрезиденти на Социнтерна, е част и от така наречен " молдавска скица " - най-голямата интервенция по пране на пари, разкрита на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики благодарение на немски и съветски следователи. В отговор ръководещите втвърдиха тона към Русия, изпращаха закани към Приднестровието и заиграваха със Съединени американски щати на антируска основа.
Москва няколко пъти даде знаци на президента Додон и ПСРМ, че е изрично срещу коалиция сред тях и Директива за птиците. Действително такава коалиция би дала опция на социалистите да вземат участие във властта, само че с цената на тежки електорални загуби и трайно засегната известност, без да броим отдръпването на Русия като техен съдружник, който им дава част от легитимността в очите на гласоподавателите.
На собствен ред обединението сред АКУМ и Директива за птиците се оказа още по-невъзможна заради
взаимната нетърпимост
сред водачите им. Андрей Нъстасе завоюва кметските избори в Кишинев през 2018 година, само че съдът и ЦИК просто ги анулираха, както се счита, под въздействието на Плахотнюк. Както споделя политологът Корнелиу Чуря пред организация " Спутник ", коалиция сред АКУМ и Директива за птиците може да бъде образувана единствено при корав външен напън от страна на Вашингтон, като задейства финансови и стопански лостове. Според него обаче Съединени американски щати сега нямали интерес да се намесват внезапно в молдавската политика. Отиването на предварителни избори също не е вид, въпреки да изглеждаше разумно. Това би означавало те да бъдат готови от администрациите на Плахотнюк, по закона на Плахотнюк и на изискванията на Плахотнюк.
Фактически през три месеца, макар съмненията и обвиняванията от непознати и свои, че Додон води скрита игра с Плахотнюк, са вървели главно договаряния сред социалистите и АКУМ. Според наблюдаващи повода по-рано да не се състои обединението са повишените претенции на " проевропейците ", които не са желали социалистите да имат даже едно място в държавното управление (при състояние, че имат по-малко депутати от тях) и даже не са били съгласни те да излъчат ръководителя на Народното събрание.
Зациклянето в договарянията и наближаването на крайния период - 9 юни, явно подбуди интернационалните играчи да се намесят в обстановката. На 3 юни в Кишинев дойдоха, сякаш всеки по своите каузи, шефът на отдела за Източна Европа в Държавния департамент Брад Фридън, съветският вицепремиер Дмитрий Козак и еврокомисарят по разширението Йоханес Хан. Те се срещнаха с президента Додон и водачите на договарящите партии. Разговорите на американеца и комисар Хан останаха в сянка, само че съветският вицепремиер, който се занимава и с въпросите на Приднестровието, съобщи, че Москва желае да види такава коалиция, която да бъде подготвена да организира почтени транспарантни избори по нов закон, с цел да бъде явен изборът на народа. Това си беше завоалиран намек за коалиция сред АКУМ и ПСРМ. 48 часа по-късно в общи линии това се и случи.
Сключеният сред социалистите и " проевропейците "
съюз е краткотраен, тактически
и той не заличава идеологическите и мировозренческите несъгласия сред тях. Освен това той евентуално е част от договорка сред Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия, която също е ситуативна. Тепърва ще забележим дали антиолигархическото държавно управление ще сработи против системата на Плахотнюк. Сега олигархът пробва да активизира своите последователи на улични акции и посредством подконтролните му държавни органи да сътвори предпоставки за двувластие. Предвид обаче поддръжката за новата ръководеща коалиция от страна на водещите външни фактори и необятната социална опора дейностите на Плахотнюк и компания надали ще доведат до триумф. Те единствено усложняват ситуациите на олигарха и обкръжението му.
Ситуацията не е еднопосочно добра за молдавските социалисти. Подтиквани от чужбина, те заобиколиха контакта с едната подводна канара в лицето на олигархичната Демократическа партия, който съюз можеше да ги докара до политическо самоубийство. Европейската процедура демонстрира, че когато левите се " съешат " с десните, то това не води до нищо хубаво за първите. Именно левите губят най-вече от сходни съюзи, тъй като гласоподавателите им се усещат предадени. ПСРМ обаче беше принудена да избере по-малкото зло в името на цел, която сплотява мнозина - свалянето на режима на Плахотнюк. Най-добрият вид за тях би бил да останат в обединението до решаването на задачата за демонтажа на режима на Плахотнюк, след което да отидат на нови избори, на които да търсят опция за независимо ръководство. Досегашната процедура обаче навежда на мисълта, че Молдова е " обречена на обединения ". Съдейки по българския опит, за социалистите ще бъде огромно тестване да запазят еднаквост и гласоподаватели в тези условия.
Докато се случваха тези събития, по улиците на Кишинев минаваше нападателна трихилядна навалица, главно от мъже, която скандираше в поддръжка на останалата към този момент в съпротива Демократическа партия (ДП), ръководена от Владимир (Влад) Плахотнюк. Тези митингаджии, наричани в Молдова " цуцики " (по прилика с " титушките " в Украйна), бяха докарани с рейсове от цялата страна, с цел да окажат влияние върху договарящите социалисти и представители на АКУМ, който блок е титулуван като " проевропейски ". Конституционният съд, който съгласно новите ръководещи е под контрола на демократите, пък разгласи за нелегитимен избора на ръководител на Народното събрание и министър-председател. Формалната причина бе, че съгласно Конституционен съд на 7 юни е изминал тримесечният период, в който по закон е трябвало да се избере държавно управление и президентът Игор Додон е трябвало да разпусне Народното събрание. Според президента този период изтича едвам на 9 юни - три месеца откакто Конституционен съд е признал изборите за парламент за действителни. Впрочем поради настроенията в обществото и дадената на новата власт от главните интернационалните фактори легитимност тези решения на Конституционен съд евентуално ще останат без последици.
" Диктаторът падна. От през днешния ден олигархичният режим се намира в съпротива ", съобщи в първата си тирада министър председателят Санду, чиито думи бяха предопределени тъкмо за Плахотнюк - индивидът, който съумя да сплоти против себе си другояче непримирими съперници освен вътре в Молдова и който е прекрасен образец по какъв начин едно свръхбогато лице може с официално демократични способи да си получи цяла република за персонална приложимост.
До трагичните събития се стигна, откакто провелите се на 24 февруари парламентарни избори не излъчиха безапелационен победител. Вотът, минал под знака на закон, писан от ръководещите демократи на Плахотнюк и в тяхна изгода, по обвиняванията на опозицията, за пръв се организира по смесената изборна система. В резултат социалистите взеха 35 мандата в 101-местния парламент, Директива за птиците - 30 мандата, АКУМ - 26, партията " Шор " - 7. В Народното събрание влязоха и трима самостоятелни депутати от едномандатните региони. Това систематизиране предполагаше основаването на ръководеща коалиция, което се очакваше да бъде сложна задача поради несъгласията сред главните партии.
Блокът АКУМ застъпва проевропейски позиции, той е за участие на Молдова в Европейски Съюз, срещу федерализация на страната като изискване за завръщането на Приднестровието в лоното на Кишинев, срещу наличието на съветските миротворци там, само че най-много негови представители пазят прорумънски, юнионистки хрумвания - т. е. ратуват за обединяването на Молдова и Румъния в една страна. Точно против последното се афишират социалистите и президентът и някогашен водач на ПСРМ Игор Додон. Акумци са и срещу съглашението за асоциация с Европейски Съюз, желаят Молдова да е част от Евразийския стопански съюз. Смятат, че Приднестровието би трябвало да получи избрана автономност, с цел да се върне в юридическото поле на Кишинев, и оферират специфичен статут на съветския език. Освен това не желаят възобновяване на отнетите през 2016 година президентски компетенции, на което държи Додон.
Ако има обаче нещо
което сплотява и двете политически сили
това е неприемането на властта на Плахотнюк, който действително ръководи Молдова като персонално притежание. Това не е единствено умозаключение на опозицията. В началото на годината Европарламентът излезе с изострен отчет за осъществяването на съглашението за асоциация с Молдова, в който се уточни, че тя е олигархическа страна, а действителният й началник е точно Плахотнюк, а не демократично определени органи. Срещу Плахотнюк в Русия се водят две следствия - за обезпечение на ликвидиране и за нелегално изнасяне на капитали - 37 милиарда рубли, или 500 млн. евро. В Румъния също се водеше следствие против Плахотнюк за шикалкавене и пране на пари. Има съмнения, че Плахотнюк, който с изключение на всичко друго е и един от 32-мата вицепрезиденти на Социнтерна, е част и от така наречен " молдавска скица " - най-голямата интервенция по пране на пари, разкрита на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики благодарение на немски и съветски следователи. В отговор ръководещите втвърдиха тона към Русия, изпращаха закани към Приднестровието и заиграваха със Съединени американски щати на антируска основа.
Москва няколко пъти даде знаци на президента Додон и ПСРМ, че е изрично срещу коалиция сред тях и Директива за птиците. Действително такава коалиция би дала опция на социалистите да вземат участие във властта, само че с цената на тежки електорални загуби и трайно засегната известност, без да броим отдръпването на Русия като техен съдружник, който им дава част от легитимността в очите на гласоподавателите.
На собствен ред обединението сред АКУМ и Директива за птиците се оказа още по-невъзможна заради
взаимната нетърпимост
сред водачите им. Андрей Нъстасе завоюва кметските избори в Кишинев през 2018 година, само че съдът и ЦИК просто ги анулираха, както се счита, под въздействието на Плахотнюк. Както споделя политологът Корнелиу Чуря пред организация " Спутник ", коалиция сред АКУМ и Директива за птиците може да бъде образувана единствено при корав външен напън от страна на Вашингтон, като задейства финансови и стопански лостове. Според него обаче Съединени американски щати сега нямали интерес да се намесват внезапно в молдавската политика. Отиването на предварителни избори също не е вид, въпреки да изглеждаше разумно. Това би означавало те да бъдат готови от администрациите на Плахотнюк, по закона на Плахотнюк и на изискванията на Плахотнюк.
Фактически през три месеца, макар съмненията и обвиняванията от непознати и свои, че Додон води скрита игра с Плахотнюк, са вървели главно договаряния сред социалистите и АКУМ. Според наблюдаващи повода по-рано да не се състои обединението са повишените претенции на " проевропейците ", които не са желали социалистите да имат даже едно място в държавното управление (при състояние, че имат по-малко депутати от тях) и даже не са били съгласни те да излъчат ръководителя на Народното събрание.
Зациклянето в договарянията и наближаването на крайния период - 9 юни, явно подбуди интернационалните играчи да се намесят в обстановката. На 3 юни в Кишинев дойдоха, сякаш всеки по своите каузи, шефът на отдела за Източна Европа в Държавния департамент Брад Фридън, съветският вицепремиер Дмитрий Козак и еврокомисарят по разширението Йоханес Хан. Те се срещнаха с президента Додон и водачите на договарящите партии. Разговорите на американеца и комисар Хан останаха в сянка, само че съветският вицепремиер, който се занимава и с въпросите на Приднестровието, съобщи, че Москва желае да види такава коалиция, която да бъде подготвена да организира почтени транспарантни избори по нов закон, с цел да бъде явен изборът на народа. Това си беше завоалиран намек за коалиция сред АКУМ и ПСРМ. 48 часа по-късно в общи линии това се и случи.
Сключеният сред социалистите и " проевропейците "
съюз е краткотраен, тактически
и той не заличава идеологическите и мировозренческите несъгласия сред тях. Освен това той евентуално е част от договорка сред Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия, която също е ситуативна. Тепърва ще забележим дали антиолигархическото държавно управление ще сработи против системата на Плахотнюк. Сега олигархът пробва да активизира своите последователи на улични акции и посредством подконтролните му държавни органи да сътвори предпоставки за двувластие. Предвид обаче поддръжката за новата ръководеща коалиция от страна на водещите външни фактори и необятната социална опора дейностите на Плахотнюк и компания надали ще доведат до триумф. Те единствено усложняват ситуациите на олигарха и обкръжението му.
Ситуацията не е еднопосочно добра за молдавските социалисти. Подтиквани от чужбина, те заобиколиха контакта с едната подводна канара в лицето на олигархичната Демократическа партия, който съюз можеше да ги докара до политическо самоубийство. Европейската процедура демонстрира, че когато левите се " съешат " с десните, то това не води до нищо хубаво за първите. Именно левите губят най-вече от сходни съюзи, тъй като гласоподавателите им се усещат предадени. ПСРМ обаче беше принудена да избере по-малкото зло в името на цел, която сплотява мнозина - свалянето на режима на Плахотнюк. Най-добрият вид за тях би бил да останат в обединението до решаването на задачата за демонтажа на режима на Плахотнюк, след което да отидат на нови избори, на които да търсят опция за независимо ръководство. Досегашната процедура обаче навежда на мисълта, че Молдова е " обречена на обединения ". Съдейки по българския опит, за социалистите ще бъде огромно тестване да запазят еднаквост и гласоподаватели в тези условия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ