Тайните на прехода: Фатална среща през 1992 г. програмира катастрофата и фалита при Жан
В рубриката Тайните на прехода разкриваме незнайни истории от предишното през погледа на разнообразни участници в събитията. Често те са спорни, тъй като всеки отстоява своята истина. Но единствената гаранция да получим правдива визия за прехода е публикуването на разнообразни отзиви и свидетелства от първа ръка, написа 168 часа.
България е имала неповторим късмет през 1992 година да избегне убийствената инфлация и жестокото обедняване до 1996 година, само че за жалост, Българска народна банка е осуетила този сюжет, с цел да резервира лостовете си за въздействие, без да даде никакъв късмет на политиците да вземат осведомено решение.
Тази история в никакъв случай до момента не е била разказвана. Едва преди дни проф. Стив Ханке за първи път показа за нея пред 168 часа.
През 1992 година той и един от най-изявените монетаристи в света и основен стопански консултант на Маргарет Тачър като министър председател – сър Алън Уолтърс, посещават България, разтревожени от галопиращата инфлация. През юни 1992 година по отношение на май 1990 година тя е над 1200%, през декември е над 1500%, през юни 1993 година е 2000%, декември същата година е над 2500%. Шест месеца по-късно през юни 1994 година е 4000%, през декември 1994 година – 5600%. През юни 1995 година към този момент е 6500%, през декември 1995 година – 7474,2%.
Следващата година идва злополуката – през юни обезценката е над 10 800%, а през декември към този момент е над 30 хиляди %, в случай че приемем за базова година 1990 година
„ С госпожа Ханке познавахме сър Алън доста добре – споделя проф. Ханке. – Той беше най-близкият ми сътрудник в университета „ Джонс Хопкинс “. Преподавахме дружно курсове, редактирахме дружно две книги и сме съавтори на постоянната графа „ Гледна точка “ в списание Forbes в продължение на доста години. Освен това аз бях този, който срещна сър Алън със застрахователния колос American International Group, където той стана заместник-председател. Но може би най-важното е, че сър Алън ме срещна с Джон Грийнууд (главен икономист на „ Инвеско “, ръководещ над 1,6 трилиона $, и проектант на валутния ръб на Хонконг – бел. ред.) и валутните бордове. Нашата работа върху валутните бордове включва съавторството ни за „ Валутните бордове “ в The New Palgrave Dictionary of Economics, която е най-авторитетната обява от този тип в стопанската система. Въпреки че имам стотици истории за сър Алън, ще се огранича единствено с една българска история. През 1991 година с доктор Курт Шулер написахме книгата Teeth for the Bulgarian Lev: A Currency Board Solution. С госпожа Ханке пътувахме до България през 1991 година, с цел да представим концепцията за валутен ръб, само че това не провокира огромен отзив, тъй като никой не беше чувал за валутен ръб. И по този начин, в края на 1992 година сър Алън и аз взехме решение да дойдем в София с госпожа Ханке. Уредихме среща с проф. Тодор Вълчев, уважаемия шеф на Българската национална банка. Нашата цел беше двойна. Първо, искахме да убедим проф. Вълчев, че седи на бомба със закъснител, а точно Българска народна банка, и в случай че не одобри валутен ръб, бомбата ще избухне. Второ, сър Алън и аз информирахме централните банки, че могат да дават назаем своите златни запаси на пазара на злато в Лондон. По този метод централните банки биха могли да печелят рента върху златните си запаси, като в същото време запазят собствеността си върху златото. Сър Алън и аз се запознахме с проф. Вълчев – той беше доста порядъчен благородник от „ остарялата школа “. Имахме добра полемика за валутните бордове, само че проф. Вълчев ни увери, че държи всичко под надзор и не вижда потребността от валутен ръб. “
Така още в края на 1992 година е прахосан шансът да се укроти инфлацията и в случай че въобще се стигне до ръководството на Жан Виденов, тя да е под надзор. Аргумент в интерес на това изказване е, че досега в историята няма случай на провален валутен ръб. За страдание, тази система постоянно е била в интерес на жителите и в ущърб на политиците и централните банкери. Причината е, че тя стабилизира валутата и лимитира до най-малко опциите на политиците и централните банкери да харчат отвън събраните доходи и да вземат големи заеми, които поколенията по-късно би трябвало да връщат. Разбира се, има и минуси, защото стопанската система не може да се финансира по нормалния метод, когато се развива бурно – тогава бордът лимитира огромните скокове, само че всеки самичък може да реши кое е по-добре. В единия случай инфлацията пораства и „ задушава “ бизнесите, „ изяждайки “ спестяванията и приходите. В другия случай развиването става последователно, съгласно приходите.
Срещата през 1992 година е съдбовна, тъй като няма централен банкер в света, който да одобри непринудено системата на валутния ръб. Вероятно точно това е тормозило проф. Тодор Вълчев, който като представител на „ остарялата школа “ е отхвърлил концепцията като еретична. Това е бил моментът, в който историята на България е била на кръстопът. Едно вярно завъртане на стрелката и „ влакът “ щеше да поеме в друга посока – може би въобще нямаше да се стигне до ръководството на Българска социалистическа партия, в случай че демократичните сили бяха нормализирали валутата.
Още от Любопитно
