Откъс от "Дунав мост" на Георги Мишев
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Дунав мост " с създател Георги Мишев, възложен от Издателство " Хермес "
По романа е сниман нашумелият сериал " Дунав мост "! Георги Мишев – един от най-забележителните български писатели и сценаристи
Георги Мишев е български сценарист, публицист и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, измежду които са книгите: " Осъмски разкази ", " Адамити ", " Добре облечени мъже ", " Произведено в провинцията ", " Отдалечаване ", " Дунав мост ", " Патриархат " и други
В интервала 1958–1967 година е областен сътрудник на в. " Септемврийче " в Ловеч и е член на книжовен кръжок " Христо Кърпачев ". През 1966 година е уредник и съставител на първия сборник на писателите в Ловеч, озаглавен " С мирис на люляк ".
По негови сюжети са снимани филмите: " Преброяване на дивите зайци " и " Вилна зона " на режисьора Едуард Захариев, " Дами канят " и " Самодивско хоро " на режисьора Иван Андонов, " Не си отивай ", " Момчето си отива ", " Селянинът с колелото ", " Матриархат " на режисьора Людмил Кирков и други
Георги Мишев е притежател на голям брой самопризнания и награди:
• Заслужил активист на културата (1981)
• Специална премия на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
• Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и други
• Националната премия за детска литература " Петко Р. Славейков " (2003)
• Голямата премия за литература на Софийския университет (2006)
• На 27 април 2006 година е почетен със званието " Почетен жител на Ловеч " – за принос в одобряване престижа на Ловеч в страната и чужбина
• На 7 март 2014 година получава Националната литературна премия за комизъм и ирония " Райко Алексиев ", връчвана от Община Пазарджик за изцяло литературно творчество и принос в региона на хумора и сатирата
• През 2015 година писателят получава Специалната премия на София за повсеместен принос в региона на културата, връчена от кмета на София Йорданка Фандъкова
• Награден е от министъра на културата Вежди Рашидов със " Златен век " – огърлие
• През 2015 година Община Добрич му връчва Национална литературна премия " Йордан Йовков "
• На 11 май 2016 година е почетен с премията " Стоян Михайловски ". Отличието се присъжда за безспорни достижения на писатели или журналисти в региона на сатирата, философско-морализаторската и религиозна лирика и прозаичност.
През 2019 година чакаме и нова книга от писателя, която ще бъде самобитно продължение на " Мир на страха ни " и ще събира истории, бележки и мемоари от предишното на създателя.
Георги Мишев за " Дунав мост ":
В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: " Най-живописният сектор. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа ". Това е имал поради хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг.
Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, цялостни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и национални покровители.
Реших да напиша книга за потомците на хана.
Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) Гората се оказа изсечена от покровителите (за валута). Вместо към три реколти, потомците бяха се устремили към три морета. И бяха изгубили три войни. Утешаваха се на третата ракия. Вместо два-три тунела под Балкана, правеха бригадирски хаинбоази за танкове и бетеери. Накрая построиха два Дунав моста, с цел да се изниже половината население към четирите направления на компаса. С еднопосочни билети.
Накрая се получи и книгата, не замислената, а друга.
Съжалявам – получи се книгата, която държите.
Сори!
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Дунав мост " от Георги Мишев, Откъс
По пътя за манастира се разбра, че бяха не запомнили в града сватбения букет, и Росица, кръстницата, настояваше да се върнат.
– Никакво връщане! – сподели Джими и намигна в огледалото за назад виждане. – Има вярване такова: никакво връщане в деня на сватбата.
Знаеше, че жена му, вярваща в паранормалното, не може да не се укроти при този мотив. Видя в огледалото ироничната усмивка на Стела, булката.
– Ще караме и без цветя – сподели Стела. – И без това сме в най-безцветния сезон на годината.
Зад стъклата на колата в действителност бе ранна пролет; клоните на храстите и дърветата стърчаха голи като в офорт, суха игла; по сенчестите места се белееха изтляващи преспи от последния сняг. Дори и кукурякът край пътя изглеждаше бледожълт, без самочувствието на пролетно цвете. Затова пък, когато стопираха на паркинга до манастира, пред очите им блестнаха радостните личица на рой диви теменуги, от които Джими небрежно спретна дъхава сватбена китка.
– Природата работи за нас – сподели Ники, младоженецът.
И четиримата се засмяха. Бяха пили на вилата по два пръста уиски за настроение; мартенското утро бе момински свежо; в близост беше тишината и величието на планината; те бяха млади.
Джими заключи с отдалеченото своето индигово ауди, втора ръка, нещо вътре изхълца и се успокои. Росица оправи прическата си в огледалните стъкла и понесе кашона с шампанското и двете чаши с розова панделка. Откъм църквата на светата обител се носеше детски рев – вероятно имаше кръщавка и това обясняваше наличието на двете коли на паркинга.
В двора, настлан с плочи от синкав камък, шуртеше чешма с чучур от водопроводна втулка, три четвърти, на мястото на откраднатия стубел от пъстър метал. Откраднат беше и бакъреният купел за кръщавки и ритуалът се извършваше в пластмасов леген със захабен пласт от дълга приложимост, който във винарските мазета назовават тиргия. Послушник с рехава брадица и избелели джинси наливаше в легена топла вода от алуминиева тенджера, остарелият духовник топеше голото телце и го вдигаше нагоре; заоблените сводове на църквата усилваха рева до вик.
– Какъв стрес, какъв смут! – сподели Стела и се дръпна от входа да не гледа церемонията. – Това дете ще намрази къпането за цялостен живот!
Росица и Ники бяха отишли към чешмата, слушаше я единствено Джими.
– И тоя леген... – продължи тя. – Подари им един същински купел вместо тая пластмаса. Бизнесмен си, спонсорирай църквата. Направи едно положително за клетите пеленачета.
– Не съм рекъл, не съм го направил! – сподели Джими. – И медна ламарина имам. Въпрос на едно изчукване.
– Изчукай го, куме! – Очите й се смееха и търсеха неговите; той смръщи вежди сякаш ядосано: " Ало, булката, внимавай какви ги плещиш пред кръстника! "
Послушникът с джинсите, привършил със отговорностите си, излезе да приготви идната церемония; паспортите, медицинските, пръстените. Беше преносим, малко повече за църковен чиновник, въпреки и от най-ниското ходило, остронос и с тънки устни; целият лъхаше на долнопробен тамян.
– Кумувал съм пет пъти! – сподели му Джими. – Ще ти опиша играта.
– Спокойно, господин Диамандиев! Тук е свято място!
Джими бе подготвен да се сопне, само че ненадейно му стана прелестно, че го познават и в манастира, това затънтено място в планината, където не бе стъпвал от години. После се сети, че Росица бе идвала, с цел да резервира час за венчавката, и имената им вероятно бяха записани в манастирските бележници.
Обърна му тил и се загледа в своите хора, които нещо се суетяха, бъркаха по чанти и джобове и взаимно се упрекваха.
– Паспортите, нали? – сподели им той. – Знаех си, че няма да минем без тоя номер.
– Тоя път пръстените – сподели Ники. – А добре си припомням, че ги взехме.
– Нищо не си спомняш! – сопнато сподели Стела. – На масичката останаха!
– Сигурна ли си?
– Там някъде...
Джими му подаде отдалеченото.
– Бягайте, имаме време.
Но послушникът се появи още веднъж и махна с ръка.
– Младоженикът при мен! Има да се попълнят документи! Есграоните си кажете!
Ники върна отдалеченото и го последва като редови войник – старшина.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1069)
По романа е сниман нашумелият сериал " Дунав мост "! Георги Мишев – един от най-забележителните български писатели и сценаристи
Георги Мишев е български сценарист, публицист и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, измежду които са книгите: " Осъмски разкази ", " Адамити ", " Добре облечени мъже ", " Произведено в провинцията ", " Отдалечаване ", " Дунав мост ", " Патриархат " и други
В интервала 1958–1967 година е областен сътрудник на в. " Септемврийче " в Ловеч и е член на книжовен кръжок " Христо Кърпачев ". През 1966 година е уредник и съставител на първия сборник на писателите в Ловеч, озаглавен " С мирис на люляк ".
По негови сюжети са снимани филмите: " Преброяване на дивите зайци " и " Вилна зона " на режисьора Едуард Захариев, " Дами канят " и " Самодивско хоро " на режисьора Иван Андонов, " Не си отивай ", " Момчето си отива ", " Селянинът с колелото ", " Матриархат " на режисьора Людмил Кирков и други
Георги Мишев е притежател на голям брой самопризнания и награди:
• Заслужил активист на културата (1981)
• Специална премия на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
• Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и други
• Националната премия за детска литература " Петко Р. Славейков " (2003)
• Голямата премия за литература на Софийския университет (2006)
• На 27 април 2006 година е почетен със званието " Почетен жител на Ловеч " – за принос в одобряване престижа на Ловеч в страната и чужбина
• На 7 март 2014 година получава Националната литературна премия за комизъм и ирония " Райко Алексиев ", връчвана от Община Пазарджик за изцяло литературно творчество и принос в региона на хумора и сатирата
• През 2015 година писателят получава Специалната премия на София за повсеместен принос в региона на културата, връчена от кмета на София Йорданка Фандъкова
• Награден е от министъра на културата Вежди Рашидов със " Златен век " – огърлие
• През 2015 година Община Добрич му връчва Национална литературна премия " Йордан Йовков "
• На 11 май 2016 година е почетен с премията " Стоян Михайловски ". Отличието се присъжда за безспорни достижения на писатели или журналисти в региона на сатирата, философско-морализаторската и религиозна лирика и прозаичност.
През 2019 година чакаме и нова книга от писателя, която ще бъде самобитно продължение на " Мир на страха ни " и ще събира истории, бележки и мемоари от предишното на създателя.
Георги Мишев за " Дунав мост ":
В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: " Най-живописният сектор. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа ". Това е имал поради хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг.
Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, цялостни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и национални покровители.
Реших да напиша книга за потомците на хана.
Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) Гората се оказа изсечена от покровителите (за валута). Вместо към три реколти, потомците бяха се устремили към три морета. И бяха изгубили три войни. Утешаваха се на третата ракия. Вместо два-три тунела под Балкана, правеха бригадирски хаинбоази за танкове и бетеери. Накрая построиха два Дунав моста, с цел да се изниже половината население към четирите направления на компаса. С еднопосочни билети.
Накрая се получи и книгата, не замислената, а друга.
Съжалявам – получи се книгата, която държите.
Сори!
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Дунав мост " от Георги Мишев, Откъс
По пътя за манастира се разбра, че бяха не запомнили в града сватбения букет, и Росица, кръстницата, настояваше да се върнат.
– Никакво връщане! – сподели Джими и намигна в огледалото за назад виждане. – Има вярване такова: никакво връщане в деня на сватбата.
Знаеше, че жена му, вярваща в паранормалното, не може да не се укроти при този мотив. Видя в огледалото ироничната усмивка на Стела, булката.
– Ще караме и без цветя – сподели Стела. – И без това сме в най-безцветния сезон на годината.
Зад стъклата на колата в действителност бе ранна пролет; клоните на храстите и дърветата стърчаха голи като в офорт, суха игла; по сенчестите места се белееха изтляващи преспи от последния сняг. Дори и кукурякът край пътя изглеждаше бледожълт, без самочувствието на пролетно цвете. Затова пък, когато стопираха на паркинга до манастира, пред очите им блестнаха радостните личица на рой диви теменуги, от които Джими небрежно спретна дъхава сватбена китка.
– Природата работи за нас – сподели Ники, младоженецът.
И четиримата се засмяха. Бяха пили на вилата по два пръста уиски за настроение; мартенското утро бе момински свежо; в близост беше тишината и величието на планината; те бяха млади.
Джими заключи с отдалеченото своето индигово ауди, втора ръка, нещо вътре изхълца и се успокои. Росица оправи прическата си в огледалните стъкла и понесе кашона с шампанското и двете чаши с розова панделка. Откъм църквата на светата обител се носеше детски рев – вероятно имаше кръщавка и това обясняваше наличието на двете коли на паркинга.
В двора, настлан с плочи от синкав камък, шуртеше чешма с чучур от водопроводна втулка, три четвърти, на мястото на откраднатия стубел от пъстър метал. Откраднат беше и бакъреният купел за кръщавки и ритуалът се извършваше в пластмасов леген със захабен пласт от дълга приложимост, който във винарските мазета назовават тиргия. Послушник с рехава брадица и избелели джинси наливаше в легена топла вода от алуминиева тенджера, остарелият духовник топеше голото телце и го вдигаше нагоре; заоблените сводове на църквата усилваха рева до вик.
– Какъв стрес, какъв смут! – сподели Стела и се дръпна от входа да не гледа церемонията. – Това дете ще намрази къпането за цялостен живот!
Росица и Ники бяха отишли към чешмата, слушаше я единствено Джими.
– И тоя леген... – продължи тя. – Подари им един същински купел вместо тая пластмаса. Бизнесмен си, спонсорирай църквата. Направи едно положително за клетите пеленачета.
– Не съм рекъл, не съм го направил! – сподели Джими. – И медна ламарина имам. Въпрос на едно изчукване.
– Изчукай го, куме! – Очите й се смееха и търсеха неговите; той смръщи вежди сякаш ядосано: " Ало, булката, внимавай какви ги плещиш пред кръстника! "
Послушникът с джинсите, привършил със отговорностите си, излезе да приготви идната церемония; паспортите, медицинските, пръстените. Беше преносим, малко повече за църковен чиновник, въпреки и от най-ниското ходило, остронос и с тънки устни; целият лъхаше на долнопробен тамян.
– Кумувал съм пет пъти! – сподели му Джими. – Ще ти опиша играта.
– Спокойно, господин Диамандиев! Тук е свято място!
Джими бе подготвен да се сопне, само че ненадейно му стана прелестно, че го познават и в манастира, това затънтено място в планината, където не бе стъпвал от години. После се сети, че Росица бе идвала, с цел да резервира час за венчавката, и имената им вероятно бяха записани в манастирските бележници.
Обърна му тил и се загледа в своите хора, които нещо се суетяха, бъркаха по чанти и джобове и взаимно се упрекваха.
– Паспортите, нали? – сподели им той. – Знаех си, че няма да минем без тоя номер.
– Тоя път пръстените – сподели Ники. – А добре си припомням, че ги взехме.
– Нищо не си спомняш! – сопнато сподели Стела. – На масичката останаха!
– Сигурна ли си?
– Там някъде...
Джими му подаде отдалеченото.
– Бягайте, имаме време.
Но послушникът се появи още веднъж и махна с ръка.
– Младоженикът при мен! Има да се попълнят документи! Есграоните си кажете!
Ники върна отдалеченото и го последва като редови войник – старшина.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1069)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ