В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Джордж търси съкровища

В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Джордж търси съкровища в Космоса ", с създатели Стивън и Луси Хокинг, възложен от Издателство " Сиела "

Най-прочутият талант във Вселената Стивън Хокинг и неговата щерка разкриват тайните на Космоса в книга за деца. " Джордж търси съкровища в Космоса " е втора книга от илюстрираната поредност за деца, която изяснява същински обстоятелства за галактическото пространство и физиката на наличен език.

Ако имате потребност от встъпление в тайните на науката и Вселената, то надали има по-подходящ гид в това премеждие от гениалния Стивън Хокинг. А поредицата, която той написа взаимно с щерка си Луси Хокинг, прави пътуването до всевъзможни кътчета от Галактиката допустимо и за най-малките читатели.

Пленителният свят на физиката и астрономията оживяват на езика на децата и във втората книга за приключенията на дребния Джордж, неговата другарка Ана, нейния татко академик Ерик и суперкомпютъра Космос - " Джордж търси съкровища в Космоса "!

Изданието, което се появява на пазара след дълго неявяване, още веднъж е в превод на Вихра Манова и е съпроводено от богатите черно-бели илюстрации на Гари Парсънс и цели 32 страници с цветни фотоси от Космоса!

А художественият роман понякога е преустановяван от превъзходни научни есета, които дават на читателите увлекателна действителна визия за актуалните научни теории. При това написани от забележителни учени като самия Стивън Хокинг, проф. Бърнард Кар, доктор Сет Шостак, доктор Брандън Картър и лорд Мартин Рийвс.

Довиждане, Земя, здравей, Марс!

На Червената планета е кацнал робот, който обаче се държи доста необичайно. Междувременно Ани намира изненадващо известие на суперкомпютъра Космос с незнаен адресант и 100% извънземен генезис.

Дали е допустимо някъде там да има различен живот? И по какъв начин би трябвало да се държиш, в случай че се срещнеш с него?

Джордж, Ани и Ерик занапред ще би трябвало да открият това. А в приключението си извън-този-свят ще научат и що е това галактически отпадък, по какъв начин е изглеждала ранната Вселена, какво съставляват пилотираните галактически полети и още куп потребни обстоятелства, които са нужни за всеки, който някой ден може да се окаже междугалактически странник.

Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.

Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

Джордж търси съкровища в Космоса (Тайният ключ на Джордж за Вселената 2) - Ново изданиеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Откъс от " Джордж търси съкровища в Космоса " на Стивън и Луси Хокинг

- Остават седем минути и трийсет секунди - сподели автоматизиран глас. - Ръкавът за екипажа на орбитъра е спретнат.

Джордж преглътна и се намести на командирското място в галактическата совалка. Най-накрая, случи се. Вече нямаше слизане от кораба. Само след няколко къси минути - минути, които изтичаха доста по-бързо от тези, безкрайните, на последния час в учебно заведение - щеше да остави планетата Земя зад себе си и да полети в Космоса.

Сега, когато ръкавът, който представляваше мост сред неговия галактически транспортен съд и външния свят, беше спретнат, Джордж знаеше, че е пропуснал последния си късмет да слезе. Това бе един от последните стадии преди излитането. Означаваше, че свързващите шлюзове се затваряха. И не просто се затваряха - щяха да бъдат запечатани. Сега, даже в случай че блъскаше по тях и умоляваше да го пуснат на открито, нямаше да има никой от другата страна да го чуе. Астронавтите бяха сами с могъщия си галактически транспортен съд, с изтичащи последни минути до излитането. Вече нямаше какво да прави, с изключение на да чака противоположното преброяване да стигне до нула.

- Остават шест минути и петнайсет секунди. Предстартово включване на външните захранващи източници.
Външните захранващи източници помагаха за ръководството на совалката при политане и кацане. Те се доставяха с сила от три горивни кафези, които работеха към този момент от часове. Тази команда накара совалката да забучи оживено, като че ли галактическият транспортен съд знаеше, че неговият прочут момент е напълно близо.

- Остават пет минути - сподели гласът. - Стартиране на външните захранващи източници.
Джордж усети по какъв начин стомахът му се сви от неспокойствие. Най-много от всичко във Вселената му се искаше още един път да полети в Космоса. И в този момент беше тук, на борда на същински галактически транспортен съд с астронавти в него, който чакаше върху ракетната площадка да бъде изстрелян. Беше вълнуващо, само че в това време и плашещо. Ами в случай че объркаше нещо? Седеше в командирското кресло, затова той отговаряше за ръководството на совалката. До него се намираше водачът му, който беше там като поддръжка и заместител на командира.

- Значи всички вие сте някакъв тип остарял трек астронавти? - промърмори си под нос момчето с малоумен глас.
- Какво беше това, командире? - прозвуча нечий глас в слушалките на Джордж.
- Ох, ъъъ, ммм... - обърка се той, тъй като бе не запомнил, че контролът по изстрелването може да чува всяка негова дума. - Просто се чудех какво ли биха ни споделили извънземните, в случай че попаднем на такива.
Контролът по изстрелването се разсмя.

- Гледайте безусловно да им предадете, че всички ние ги поздравяваме.
- Остават три минути и три секунди. Двигателите в стартова позиция.
" Бррръм, бррръм ", намерения си Джордж. Трите съществени мотора и двете твърдотели ракети ускорители щяха да обезпечат скоростта по време на първите няколко секунди от издигането, когато совалката щеше да се движи със 100 и шейсет километра в час, преди даже да е излязла от кулата за изстрелването. И единствено за осем минути и половина щеше да доближи скорост от 28 000 километра в час!

- Остават две минути. Затваряне на визьорите.

Пръстите на момчето го засърбяха да щракне някое и друго от хилядите ключета в близост, единствено с цел да види какво ще се случи, само че не посмя. Пред него се намираше лостът, който той, командирът, щеше да употребява, с цел да ръководи совалката, щом излезеха в открития Космос, и след това, с цел да се скачат с Международната галактическа станция. Беше като да си на шофьорското място в автомобил, единствено дето лостът се движеше във всевъзможни направления, а не се въртеше като кормилото просто наляво или надясно. Можеше да се мести и обратно, и напред. Джордж докосна с пръст върха на лоста, едвам види какво е чувството. Щом го направи, една от светещите графики пред него напълно лекичко потрепери. Той си дръпна ръката и се престори, че не е пипал нищо.

- Остават петдесет и пет секунди. Подготовка за стартиране на твърдотелите ракетни ускорители.
Двете твърдотели ракети ускорители щяха да изстрелят галактическата совалка нагоре до към 370 километра над Земята. Те нямаха бушон за изключване. Щом един път бъдеха запалени, совалката потегляше нагоре.
Довиждане, Земя - намерения си момчето. - Скоро ще се върна.

Усети лека горест, че напуща своята красива планета, приятелите и фамилията си. След напълно малко време щеше да обикаля в орбита над главите им, когато совалката се скачеше с Международната галактическа станция. Щеше да може да гледа надолу и да вижда Земята, до момента в който МКС префучаваше от горната страна, завършвайки цялостна обиколка на всеки деветдесет минути. От Космоса щеше да вижда очертанията на континентите, океаните, пустините, горите и езерата, както и светлините на огромните градове нощем. Гледайки нагоре от Земята, неговите майка и баща, и приятелите му Ерик, Ани и Сюзън щяха да го виждат само като мъничка светла точка, която бързо прелита през небето в ясна нощ.

- Остават трийсет и една секунди. Наземната система за ръководство на интервенциите се задейства за автоматизиран старт.

Астронавтите леко се поразмърдаха в креслата си, желаеха да се настанят комфортно преди дългото пътешестване. Вътре в пилотската кабина беше изненадващо тясно и неловко. Джордж напряко се бе промушил, с цел да заеме мястото си за политане, и му бе потрябвала помощта на един галактически инженер, с цел да се изкатери на седалката. Совалката беше в изправено състояние за изстрелване и по тази причина всичко в пилотската кабина изглеждаше като паднало по тил. Неговият стол бе накривен до дъно обратно, тъй че краката на момчето сочеха нагоре към носа на кораба, а гръбнакът му беше паралелен на земята изпод.

Совалката стоеше в подготвеност като ракета и чакаше да полети отвесно през небето, облаците и атмосферата, чак до самия Космос.
- Остават шестнайсет секунди - произнесе напълно умерено автоматизираният глас. - Активиране на водната заглушителна система. Остават петнайсет секунди.

- Излитане след петнайсет секунди, пълководец Джордж - сподели водачът в седалката до момчето. - Космическата совалка се изстрелва след петнайсет секунди отброяване.
- Еха! - възкликна Джордж. " Олеле! " - намерения си.
- Еха и на теб, командире - отговори контролът по изстрелването. - Успешен полет.
Джордж потрепери от неспокойствие. Всеки мирис, който си поемаше, отброяваше миговете до самото велико изстрелване.

- Остават 10 секунди. Активиране на системата за запалване на водород. Наземната система за ръководство на интервенциите стартира пускане на основните мотори.
Ето това е! Наистина се случваше!
Момчето погледна през прозореца и видя линия зелена трева, а над нея синееше небето, в което кръжаха птици. Легнало по тил в астронавтското си кресло, то се опита да се успокои и овладее.
- Остават шест секунди - сподели гласът. - Стартиране на основните мотори.

Джордж усети мощно разклащане, когато трите съществени мотора заработиха, въпреки че совалката към момента не помръдваше. Отново чу контрола по изстрелването в слушалките си:
- Готови сме за изстрелване след петсекундно преброяване. Пет, четири, три, две, едно. Готови сме за изстрелване.
- Да - доста умерено означи Джордж, въпреки вътрешно да крещеше. - Готови сме за изстрелване.
- Нула. Запалване на твърдотелите ракети ускорители.

Разтърсването се усили. Под момчето и останалите астронавти двете ракети ускорители се възпламениха. Усещането беше като внезапно ритане откъм гърба. Ракетите раздраха тишината с мълниеносен плач, откъснаха галактическата совалка от ракетната площадка и я запратиха нагоре в небесата. Джордж имаше възприятието, че е изхвърлен от Земята, завързан за голям фойерверк. Сега всичко можеше да се случи - да експлодира, да се отклони от курса си и да се разбие отново на Земята или да се насочи нагоре към небето и да излезе от надзор. И момчето нямаше да е в положение да предприеме нищо.

То видя през прозореца синьото на земната атмосфера на всички места към кораба, само че към този момент не можеше да зърне самата Земя - напускаше личната си планета! Няколко секунди след изстрелването совалката се превъртя и астронавтите се оказаха с главите надолу, под огромния оранжев горивен контейнер!
- Ааааа! - изкрещя Джордж. - Преобърнахме се! Излитаме в Космоса по погрешен метод! Помощ! Помощ!
- Всичко е наред, командире! - сподели водачът. - Винаги го вършим по този метод.

Две минути след изстрелването детето усети доста мощен подтик, който разклати целия галактически транспортен съд.
- Какво беше това? - извика то.
През прозореца видя по какъв начин първо едната, а след това и другата ракета ускорител се отделиха и отлетяха от совалката, описвайки необятни дъги.

Сега внезапно, когато ги нямаше ракетите ускорители, стана безшумно, толкоз безшумно, че на орбитъра цареше съвсем цялостна тишина. Джордж гледаше през прозореца и му се искаше да запълни тишината с радостни крясъци. Совалката още веднъж се прекатурна и орбитърът отново се озова върху огромния оранжев горивен контейнер вместо да е под него.

След осем минути и трийсет секунди във въздуха - на момчето му се струваше, че можеха да минат и цели епохи и то да не забележи - трите съществени мотора се изключиха и външният горивен контейнер се отдели.
- Отлитаме! - подсвирна неговият водач и Джордж видя през прозореца по какъв начин големият оранжев горивен контейнер изчезва от взор, с цел да изгори в атмосферата.

Отвън те минаха граничната линия, където синьото на земното небе се превръщаше в черното на открития Космос. Около тях сияеха далечни звезди. Продължаваха да се издигат, само че не им оставаше още доста път, преди да доближат оптималната си височина.
- Всички системи са в редовност - рапортува водачът на Джордж, който ревизираше наред бляскащите светлинки по панелите. - Насочваме се към орбита. Командире, ще ни изведете ли в орбита?

- Да - решително съобщи момчето и заприказва към контрола на задачата в Тексас: - Хюстън - произнесе най-известната дума в историята на галактическите пътешествия, - подготвени сме за орбита. Чувате ли ме, Хюстън? Тук Атлантис. Готови сме за орбита.

Изведнъж звездите в мрака извън му се видяха доста ярки и напълно близо. Една от тях като че ли се усилваше пред очите му, сияеше с ослепителна светлина право в лицето му, толкоз близка и по този начин блестяща, че...

Той се разсъни стреснато и откри, че се намира в непознато легло, а някой свети с фенерче в лицето му.
- Джордж! - изсъска фигурата. - Джордж! Ставай! Спешно е!

Всичко, което би трябвало да знаете за: