в ролята на Уинстън Чърчил e на път към своя

в ролята на Уинстън Чърчил e на път към своя първи и изцяло подобаващ по ред причини „ Оскар “ за основна мъжка роля.

Изборът на Гари Олдман за ролята на Чърчил не е по никакъв начин явен. Физическа аналогия явно липсва изцяло, по тази причина пък умеенето този артист да се превъплъти в който и да е на екрана, тук е просто удивително.

Гари Олдман е почнал с гласа и интонацията – откакто в продължение на няколко месеца се упражнявал и съумял да уподоби гласа на Чърчил до съвършенство, идната стъпка била да се обади на именития гримьор Казухиро Цуджи, който заслужава „ Оскар “ може би повече и от самия артист. Така в продължение на два часа пред нас на екрана е самият Чърчил и зад него Гари Олдман е изцяло неразпознаваем. Впрочем не, узнаваем е точно по това, по което си личат най-великите артисти – цялостното обединение с облика.



Има някаква сериозна причина за интереса на киното към тази част от историята на Европа. В рамките на напълно малко време на екран се появиха няколко впечатляващи огромни кино лентата за Втората международна война и ролята на Чърчил в нея – „ “, „ “ и „ Най-мрачният час “. От една страна, все по-нарастващата клаустрофобия и чувство за надвиснала заплаха, а от друга, обезверената липса на същински водачи – харизматични, ужасно умни, политически неточни и твърдоглави. Чърчил в последна сметка е бил това, което нито един актуален политик не може да си разреши да бъде – даже единствено поради безконечната пура и чаша с уиски.

„ Най-мрачният час “ споделя за