Говорещото куче Дон, което превзе САЩ
В разцвета на американските водевилни представления – почти интервала 1880 до 1930 година – малко от тях нямат сегмент с животни. Плъхове в дребни жокейски костюми яздят котки, слонове танцуват валс, кенгурута се боксират, морски лъвове жонглират, маймуни карат дребни колелета и пушат цигари…
Хари Худини със слон
Но никой от тях не е толкоз незабравим, колкото Говорещото куче Дон – сензация от момента, в който дебютира през 1912 година Има разнообразни отзиви за породата му – немско ловно куче, сетер или пойнтер – само че 8-годишният Дон е утвърден за „ кучето феномен на века “.
С речник, който в последна сметка доближи осем думи – напълно на немски – Дон притегля вниманието в Съединените щати още през 1910 година, където схващат за него от европейската преса. Според някои разкази първата му дума е „ haben “ (имам), последвана от „ Don “, „ kuchen “ (торта) и „ hunger “ (глад).
На доктрина това му разрешава да образува относително смисленото изречение: „ Дон апетит, хапне сладкиш “ – макар че множеството източници настояват, че той нормално споделя единствено по една дума и единствено когато е подбуден от въпроси. По-късно той прибавя „ ja “ и „ nein “ (да и не), както и „ ruhe “ (тихо) и „ Haberland “ (Хаберланд, името на притежателя му).
Плакат за водевилно шоу
Историкът на водевилното изкуство Трав С. Д., създател на „ Без овации – просто ни хвърляйте пари “, счита, че фактът, че Дон „ приказва “ точно немски, може да е огромна част от неговия сексапил, поради огромното имигрантско население от Германия в Ню Йорк по това време. „ Няма да бъда шокиран да чуя, че доста немско-американци идват да видят кучешкия си съотечественик да каже няколко думи на родния им език от чист национализъм и носталгия “, сподели той.
Дон идва в Съединени американски щати през 1912 година по покана на водевилния импресарио и рекламен талант Уилям Хамърщайн. Хамърщайн подгрява идното посещаване на Дон, като дава гаранция от 50 000 $ (повече от 1,25 милиона $ днешни пари) при положение, че кучето почине по пътя сред Лондон и Ню Йорк. „ Това прави Дон най-ценното куче в света “, оповестява New York Times и добавя, „ Специална кабина е ангажирана, с цел да се подсигурява неговата сигурност. “
Когато корабът на Дон дебаркира, той е посрещнат като всяка друга задгранична звезда – от кореспонденти, които се надяват на няколко цитата. За страдание, както означи репортерът на New York Evening World, Дон е „ прекомерно болен от плаването, с цел да беседва с който и да било. Затова към този момент неговото мнение за Ню Йорк и други локални забележителности е незнайно. “
Дон ще остане в Щатите през идващите две години, като се появява първо в влиятелния спектакъл Рууф Гардън на Хамърщайн на 42-ра улица в града, където той показва репертоара си на една сцена с именития Хари Худини. След това обикаля страната, като изнася представления в Бостън, Сан Франциско и други градове.
Не всеки реализатор от диаметър на Худини би споделил сцената си с животно. Някои в действителност считат Дон за неподобаващ. Други възразяват против метода, по който животните от време на време са третирани, изключително при дресировка. Във втората група са именитата френска актриса Сара Бернхард, която се появява на водевилната сцена в края на кариерата си, и извънредно известната, само че към този момент значително забравена американска певица Елси Джанис. Джанис един път написа, че „ всеки човек, който печели парите си от тежката, жестока работа на по-глупавите животни, не би трябвало да вижда триумф. “
Изглежда, че на Дон му е относително елементарно. Където и да се появи, представлението му се състои от отговор на поредност от въпроси, задавани му от ветерана водевил, прочут като Лони Хаскел. Хаскел е толкоз завързан към Дон, съгласно известния нюйоркски колумнист О. О. Макинтайър, „ че от време на време даже спи при кучето “.
